Правосъдното министерство прави опит да прокара норвежкия модел за отнемане на деца у нас и
вкарване в закон на еднополови съжителства, заявява в интервю организационният секретар на ВМРО и народен представител
Автор: Гергана Ингилизова
Пореден опит да се промени традиционното българско семейство от мъж и жена и пореден опит да се вкара норвежкия модел за отнемане на деца и те да бъдат взимани понякога и без причина. За това алармират от „Обединени патриоти“, които са в управляващата коалиция.
Без много обсъждане и на тъмно правосъдното министерство под ръководството на незнайни НПО решава да прокара спорни и доста притеснителни текстове в Закона срещу домашното насилие. Затова алармират от ВМРО, които още преди седмици са изпратили своето становище до ведомството. Но по всичко личи, че промяна за момента няма да има. Ето какво разказа пред репортер на ПИК депутатът Юлиан Ангелов:
– Г-н Ангелов, реагирахте остро срещу проекта за промени и допълнения в Закона за защита от домашното насилие. Защо, какво Ви притесни?
– Още преди два месеца изпратихме своето становище до Министерството на правосъдието, когато видяхме фрапиращи текстове,
заплашващи българското семейство и опита да се прокара норвежкия модел за отнемане на деца от домовете им.
Така например, не е ясна причината и необходимостта да се замени термина „физическо съпружеско съжителство“ с „фактическо съжителство на съпружески начала“. Създават се опасни предпоставки и като това бивши съпруг или съпруга след години да се появи и да има претенции за домашно насилие, без това да е обосновано.
Смятаме за неудачно въвеждането на новия термин „Фактическо съжителство на съпружески начала“ вместо утвърдения и подкрепен и от съдебна практика термин „Фактическо съпружеско съжителство“. Формулировката на новия термин не само не допринася с нищо към защитата от домашно насилие, но
може да бъде тълкуван превратно
и разширително и да се използва за кампания срещу законопроекта, като такъв проправящ пътя към узаконяване на еднополовите бракове, които са само съжителство, но е и брак. Другият абсурд е, че жената може да определи кой е бащата, дори и той да не е биологичният.
– Този закон няма ли за цел да помогне на хората, които страдат от домашно насилие и да ги предпазва?
– Разбира се.
Ние от ВМРО подкрепяме всяка такава мярка, по-високи присъди за извършителите и превенция.
Но не сме съгласни да се променя традиционното българско семейство.
В една от точките се иска създаване на регистър, който като цяло е ненужен. Той ще се съдържа огромен обем от чувствителна информация, която не следва да е публична. Ще противоречи на Европейския регламент за личните данни.
Ако остане, трябва ясно да се определи каква информация ще се събира и коя част от него ще е публична. Не може този въпрос да се определи с подзаконов нормативен акт. Не може да има текстове и като „предполага, че е бременна“. Тези неща трябва да бъдат изчистени.
– Говорите за опит за прокарване на норвежкия модел, какво Ви притеснява?
– Определението на понятието „Психическо насилие“ е абсолютно неясно в закона. А когато към това се добави и възможност за наказателно преследване, се явява и изцяло непропорционално. Самият факт, че за определянето му се използват
термини, които сами по себе си се нуждаят от разясняване като
- „вербално насилие“,
- „постоянно критикуване“,
- „публично унизяване“
показват, че то не е удачно и се нуждае от прецизиране.
Нещо повече термини като „постоянно критикуване“ и „порицаване“ може превратно да се използват. На практика всеки един спор или дебати да се представят като психическо насилие. За това може да бъде подаден сигнал до прокуратурата и да бъде ангажирано държавното обвинение
да изследва дали отправена критика в дебати е психическо насилие или не само на базата на субективно твърдение.
Така например, обидите ли детето си, или му кажете нещо поучително, то всеки може да подаде сигнал, че има психически тормоз над него.
Започват едни проверки, разследвания, събеседвания с психолог. Семейството може да бъде разбито само заради една дума или защото има подаден сигнал за публично унизяване, което може въобще да не е вярно. Всички помним случаите в Норвегия, когато деца са отнемани за елементарни неща. Това ли искаме да се случи и у нас?!
– В законопроекта присъства и термина „Икономическо насилие“, какво е това?
– Това е другият абсурд. Ако откажете на детето си да му дадете пари, то може да се оплаче и да започне разследване. Защото
текстът е така написан, че може да се тълкува превратно,
както беше и за психическия тормоз.
Така например „създаването на пълна зависимост за средства за издръжка и за задоволяване на лични нужди“ може да се тълкува от всяко непълнолетно лице, че джобните пари, които му предоставя родителите му са крайно недостатъчни, представляват икономическо насилие и за това да внесе жалба в прокуратурата или в Държавната агенция за закрила на детето. Според нас това трябва да се прецизира.
– Все пак нищо не е свършило, предстои обсъждане, а и дебати в комисия и пленарна зала, нали така?
– Така е, но сме притеснени, тъй като ние изпратихме нашето становище още преди два месеца и
нищо в спорните текстове не е променено.
Срокът за обществено обсъждане е само два месеца, което е изключително кратко. Ние няма да подкрепим промените в този им вид, както
винаги сме се противопоставяли на всякакви опити да се променя традиционното българско семейство или опитите да се ползват деца
Ако тези промени влязат в този им вид, всякакви НПО ще влизат в училищата и ще ползват децата, за да ги обработват. И в това нямаме никакви съмнения, тъй като през последните години неведнъж сме прекратявали такива опити.
Всички помним как през различни закони, промени и разпоредби се правиха опити да се прокарва джендърството у нас.
Ето и пълния текст на промените пуснато от правосъдното министерство >>>
