Източник: Днес плюс
Административният съд във Варна отхвърли предявен иск от вероизповедание „Свидетели на Йехова” за 26 359 лв. имуществени и 530 087 лв. неимуществени вреди, представляващи щети от мълчалив отказ на кмета на Община Варна да издаде разрешително за строеж на лекционните им зали, съобщиха от пресцентъра на съда.
Производството по делото беше образувано през ноември 2009 г. по искане на Георги Георгиев – представител на религиозното изповедание – срещу Община Варна за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от мълчалив отказ на кмета по заявление за издаване на разрешително за продължаване на строителство на сграда в ж.к. „Възраждане”.
Припомняме, че през юли 2005 г. Община Варна издаде на РИ „Свидетелите на Йехова” разрешение за строеж на едноетажна сграда за обществено обслужване – лекционни зали. През юли 2007 г. със своя заповед кметът спря строежа на сградата.
Подадената тогава жалба от вероизповеданието беше отхвърлена с Решение от Административен съд – Варна, оставено в сила с окончателно произнасяне на ВАС.
Съобразявайки се с решението, „Свидетелите на Йехова” заплатиха глоба от 3000лв. и през май 2009 г. подадоха заявление до Общината за преиздаване на разрешението за строеж.
Мълчаливият отказ по заявлението не е обжалван в законоустановения срок и през октомври 2009 г. е подадено „официално уведомително писмо” до общината, на което кметът също не отговоря.
Това даде повод за обжалване на този мълчалив отказ пред Административен съд – Варна, който се произнесе с Решение, постановено по адм. дело № 3000 от 2009 г. за отмяна на мълчаливия отказ на Кмета като незаконосъобразен и го върна за ново произнасяне.
Според „Свидетелите на Йехова” въз основа на мълчаливия отказ на кмета не е реализирано строителството на сградата, предвидена за религиозен дом, което ги е принудило да търсят начин за осъществяване на своите мероприятия и обучения чрез наем на зали, довел до финансови загуби. Претендират и неимуществени вреди от накърняване на репутацията им.
За съда безспорно мълчаливият отказ е квалифициран като индивидуален административен акт по чл.21, ал.3 от АПК и е отменен като незаконосъобразен, но този правен резултат не е достатъчен, за да бъде уважена претенцията за заплащане на обезщетение.
Настъпили вреди – имуществени или неимуществени, в конкретния случай следва по безспорен и категоричен начин да бъдат доказани, че освен строителни намерения, които са възпрепятствани от отказа на кмета, строителството на сградата е щяло да бъде реализирано безспорно. Освен това административната преписка е върната от съда на кмета за ново произнасяне.
Това означава, че административното производство е останало висящо. А след като няма влязъл в сила съдебен акт, с който да е отменен отказ на административния орган поради това, че в нарушение на закона е отказал да уважи искане за издаване на разрешение за продължаване на строителството, то и липсва сила на присъдено нещо по въпроса дали е засегнато или не субективно право на ищеца.
Следва, че не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконосъобразен акт.
Относно неимуществените вреди съдебната практика отрича възможността да се обезщетяват юридически лица за неимуществени вреди от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган. Претърпени физически и емоционални болки и страдания, може да търпи само физическо лице.
Воден от това съдът намира, че претенцията за присъждане на обезщетение е неоснователна и следва да се отхвърли.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА: ВМРО срещу опасната „Свидетели на Йехова“ (обзор)
