Автор: Даниела Гаджева, заместник-председател на ВМРО – Пазарджик
Какво е да си майка в днешни дни в България? Трябва ли да се срамуваме, тези които искаме да имаме повече от 2 деца. Тези, които работим денонощно, осигуряваме се, за да можем забележете да си позволим „лукса“ да имаме 2 или 3 деца …
За една прослойка в обществото „майка“ се превърна в професия. Отличен доход за създаване деца на конвейер и после захвърлянето им по улици и домове, тъй като сумата от 240 + 35 лева детски се е изчерпала. Перфектните формули „несключен граждански брак“ и „самотна майка“ им донасят още толкова доходи. После на сцената идват и помощите за социално слаби и калкулацията докарва средна заплата в порядъка на 700-800 лева месечно…
В отговор на тези пари „професионалистките“ нямат 1 ден трудов стаж. Те нямат в повечето случаи и средно образование. Те не отглеждат децата си, за да ги направят достойни граждани и не инвестират в бъдещето им, защото държавата им позволява да са добре платени без грам усилие. Пращат децата си да просят. Един порочен кръг. Ако ги нападнеш за това, излизат с умозаключението „Това ни е традиция“.
Отлична злоупотреба с думата „дискриминация“. Откажеш ли им, на помощ идва БХК (Български хелзинкски комитет), да ни навири в лицата колко сме подли, гадни и какви егоисти сме ние – българите.
А ние гадните, подли български майки, които дискриминираме тях – „професионалистките“, от ранна детска възраст залягаме над учебниците, инвестираме в образованието си, после инвестираме в „така необозримото бъдеще“, работейки като волове, за да може един ден да се отдадем на своите рожби.
Да посеем това, което са посяли нашите майки в нас. Да можем да положим основите на едни здрави духовно и морално малки душички. Но на каква цена питам аз?!? 240 лева?
Аз гадната, подла 33-годишна българска майка, работеща и имаща 10 години осигурителен стаж, с висше образование и платени осигуровки, ще взимам за първата си рожба и мен 240 лева.
За втората си рожба аз пак ще взимам 240 лева майчинство, без значение, че вече ще сме трима.
За третата рожба сумата е същата. Но вече идва и блестящият шедьовър на властта, че аз нямам право да възпитам детето си. На 1 годинка, аз трябва да го оставя държавата да го възпитава, за да можем да оцелеем…
Аз, гордата българка с 3 деца, унизена и поставена на колене.
Аз не превръщам децата си в стока, която да продам на държавата. Аз няма да оставя държавата да възпитава децата ми, а ще ги възпитам като достойни българи, защото България е моята родина и това е мое задължение. Не професионално, не заради материални средства, а мое морално задължение като българка.
И за това тя – моята Родина, ме унизи. Моята Родина ме постави в тоталната зависимост и безпътица. Това ще ме накара да се запитам защо трябва да плащам осигуровки като нито аз, нито децата ми, сме осигурени, а сме захвърлени на произвола. Аз, българската майка, която работя и плащам, която инвестирах в образование, няма да застана на прага на „Социални грижи“ на опашката с „професионалистките“, за да търся помощи за отопление, помощи за самотна майка. Защото моята майка ме е научила да се боря и да получавам това, което съм изработила.
И затова днес, 05.12.2012 г., ГЕРБ ми присъдиха 240 лева майчинство. Това е моята присъда за това, че се опълчих срещу демографската криза, за това, че плащах данъци и осигуровки и реших да се боря. Държавата осъди 3 деца и майка на 240 лева месечно.
Аз не съм съгласна да оставя детето си държавата да го възпита. Живот назаем. В собствената ми Родина, аз нямам право да се възползвам от собствените си привилегии, които с труд и инвестиции съм заслужила. Защото те са подарени на онези, които уж са „дискриминирани“.
И всеки път, в който надигнем глави ни се казва, че тази политика е да ограничи циганската раждаемост, тъй като държавата не смогва да им изплаща обезщетенията…. Чудно, кой точно измисли тази недомислица? Защото вместо ограничаване, наблюдаваме стимулиране на тяхната раждаемост, за сметка на нашата…. Ние изчезваме, за сметка на тях ….
Е, драги ми управляващи, нас циганизирахте, а на тях присъдихте всички привилегии. Ние имахме теб, Българийо, да ни защитиш, не БХК да ни изкарва изроди за това, че когато нашите деца заспят, ние българските майки със сълзи на очи работим по нощите, за да посеем в нашите деца онази любов и борба, с която сме закърмени…
Ние гледаме с празни очи в тъмнината, ужасени от това ще успеем ли да нахраним децата си утре…
„Пари за децата на България- НЯМА!“ – каза усмихнато ГЕРБ и ни погреба!
Спи, Дяконе! Спи! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. От там не виждаш
…съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите ни с джобове си празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни, са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават
В ръцете с кукли, малките моми.
Те детството си в сънища сънуват,
стаена скръб в очите им гори.
…Спи, Дяконе! Спи! Не се събуждай!
Добре си там, под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.
автор на стихотворението: Златина Великова
