Радостина Стефанова не е член на ВМРО. И никога не е била. Но симпатизира силно на Организацията. Това споделя самата тя на личния си профил във „Фейсбук”, където публикува текста „Аз съм номер 17”. Това е номерът на ВМРО в бюлетината за изборите на 23 октомври. Радостина пише за текста: „Това са мисли, споделени от мой приятел и симпатизант на ВМРО. Замислено е като отделни статуси във „Фейсбук”. Ако някой се познае в някой от тези статуси – разпространявайте свободно! Успех, г-н Каракачанов!”.
Сега и ние публикуваме на интернет страницата на ВМРО текста „Аз съм номер 17!”.
Понеже често ни се чудят на нас, симпатизантите на ВМРО, защо сме се захванали с тази „губеща” кауза, ето някои размисли по този въпрос, споделени от мой приятел:
„Омръзна ми да ме изкарват по-будала от циганите. Омръзна ми да се чувствам пренебрегнат от света, само защото съм българин. Омръзна ми да ме сочат с пръст и да казват: „Ти си от най-неграмотната нация”. Омръзна ми престъпниците да остават безнаказани. Омръзна ми. Аз съм номер 17!“
„Смятам, че България се управлява от хора, които работят срещу националния ни интерес. У нас има монополи, които никой не закача, а те мародерстват и рекетират гражданите. В България банките умишлено държат най-високите лихви. Аз съм човек, който се опитва да прави малък бизнес, който затъва благодарение на това, което допуска държавното управление. Аз съм против това. Аз съм номер 17!“
„Искам да имам деца и да мога спокойно да ги отглеждам в страната си. Искам да ги възпитам така, че да бъдат добри граждани. Не мога да го направя! Не мога, защото работя, плащам данъци. Плащам си сметките всеки месец. Образован съм. Държавата обаче решава да дава парите на малцинствата, които с нищо не помагат за просперитета на България. Не съм съгласен с това. Аз съм номер 17!“
„Майка ми работи в Гърция като слугиня, за да може да плаща образованието ми. За последно я видях миналата Коледа. Искам мама да е при мен. Аз съм номер 17!
„Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе. Аз съм номер 17!“
„Аз съм против добива на шистов газ в България. Държавниците обаче не ги интересува какво мисля аз. Те не смятат да ме питат, въпреки че са избрани благодарение на мен. Край с това. Аз съм номер 17. „
„Детето ми учи безсмислици в училище. Като негов идеал се прокарват „Лиска, която иска да бъде миска”, а „Родна реч“ и „Аз съм българче“ потъват в забвение. Искам детето ми да расте с чувството за принадлежност към една велика нация. Аз съм номер 17!“
„Виждам как се унищожава природата на България. Виждам как се изсичат горите, как страната ни спира да диша. Институциите нехаят! Искам това да спре! Зеленото е Родолюбие! Аз съм номер 17!“
„Аз искам да се допитват до народа по всички обществено важни въпроси, както е заложено в Конституцията. Никой обаче не ме пита за нищо. Жизнено важни за България въпроси, понякога доста загробващи, се решават от шепа хора, без да ни питат нас. Затвориха блоковете на АЕЦ Козлодуй – пак без да ме питат. Аз искам моят глас да се чува, искам референдуми. Аз съм номер 17!“
А каква е Вашата причина да сте номер 17?
19 октомври 2011
