Източник: „Дневник“
Гъста мъгла. Дебела скреж. Никакво движение. Табелата показва мястото – Бели бряг, община Раднево. Сигурно това е обичаен зимен сюжет от което и да е село. Но тук усещането е необикновено. Само след няколко години тишината ще бъде заменена с рев на багери от рудниците на мини „Марица-изток“, които ще копаят въглища в землището на селото. Най-вероятно това ще се случи през 2018 година.
Изселването и изкупуването на имотите вече е в ход. По документи е доброволно, на практика – не толкова. В селото от година и половина няма магазин. Кръчмата работи от време на време. Млади хора почти няма, както в повечето малки селища.
„Къде ще живеем?“
Ще лежа пред багера и няма да го пусна да ми събори къщата, разцепва тишината Петър Тенев веднага след като разбира, че го питам за изселването. Мъжът живее в Бели бряг цял живот – от 63 години. Облечен е в скъсани дрехи, защото върши работа по двора. В къщата живее със съпругата си, двете си дъщери, зетя и внучка си.
Тук си имаме кладенец, навеси, някоя животинка, а пък някой, ако мисли, че лесно да се гледат, не е така. Ето прасенцето – сутрин трябва да яде, вечер също, продължава да разказва Петър. Той иска имотът му да бъде заменен за къща – не иска пари, защото няма да му стигнат да си купи ново жилище или да положи основи на друга къща.
Пенсионерите Йовка и Илчо Илчеви обаче са спокойни, защото малко преди падането на комунизма успели да си построят още една къща в близкото село Сърнево. Свидно ни е, щом още сме тук, но няма как да не се преместим – чак когато стане масово изселването тогава, обяснява Илчо.
В началото на декември Йовка и Илчо празнували златна сватба и жената си спомнила, че това ще й е второто изселване. Аз съм от Староселец, където в момента копае един от рудниците, разказва тя. През 1962-1963 година селото било преместено в жилищни блокове в общинския град Раднево. Тогава нямаше „искаш, не искаш“. Минава комисия, записват всичко и това е, спомня си още Йовка.
Стигам и до най-хубавата къща в селото. Така я описват белобрежанци. Тя е на Иван и Стойка Желязкови. И те са пенсионери. Не желаят да се преместват другаде.
Свикнали сме си тук. Не ми се мести. Свидно ми е. Мъчно ми е. Това са първите думи на Стойка по темата. Иван също е кратък и ясен: Не ми се дава тази хубава къща.
И двамата започват да си спомнят с колко много усилия са съградили дома си. Строежът започнал през 1961 и продължил няколко години. С връзки чаках пред завод „Вулкан“ в Димитровград за една шепа бял цимент, спомня си Иван. Изражението на лицето му се променя, докато разказва как е поставял основите, как е изградил стените и с колко усилия ги е измазвал.
Пукнатини
Няма къща, в която да няма пукнатини от приближаващите багери. От мини „Марица-изток“ обаче не признавали щетите. Това е честа причина за спорове с представителите на мините. Последната среща била преди 5-6 месеца, но тя преминала без особени резултати.
Стига се до скандали, до викове, че са некадърници, разказва Петър. Емоциите често надделявали, а от мините не отговаряли еднозначно на въпросите на хората как ще се осъществи изселването. Дали ще предложат нови жилища, или само ще плащат пари за къщите.
„Повече от 30 000 – 40 000 лв. не са дали досега на някого, а как да построиш нова къща с толкова малко пари“, коментира Петър. Иван обаче смята, че оценките са по-високи от пазарните, но това е нормално, след като продажбата става с доза нежелание от собственика.
Някои от хората искали пари, но те вече са ги продали. По данните на кметския наместник на Бели бряг Тоньо Иванов от общо 100 къщи 25 вече са продадени. Тези имоти обаче не са основно жилище на собственика.
Срещам го в кметството. Зад него стената е напукана – с дълга и дълбока цепнатина. След малко показва и „гордостта на селото“ – голямата зала, в която се случва всичко най-важно за Бели бряг. Стените и тук са напукани с големи процепи. Дори и някои стъкла са счупени. Няма как – разместват се земните пластове, казва кметът и свива раменете си.
Многократно сме правили проучвания – 70-80% от хората искат къща за къща и сега са останали тези хора, заявява Иванов. Жителите на Бели бряг недоволстват най-вече от неясния начин на сформиране на оценката на къщите и имотите. „Оценяването в момента става с комисия, избрана от мините с търг. Просто на един лист се отбелязват квадрати на имота, кладенец, дръвчета, но не се знае всяко дръвче как е оценено – всичко е общо“, обяснява още кметът. Засега продажбата става по желание на собственика, но скоро мините ще предлагат осъществяването на сделките, заявява Иванов.
Неговите данни сочат, че досега оценките варират от 27 хил. до 30 хил. лв. От селото са сформирали и инициативен комитет. Наскоро от „Марица-изток“ успели да изкупят всички имоти в околността, след като изпратили писма с по-ниски от предварително обявените цени, след като почти никой не искал да продава. Хората разказват, че се стреснали и след договаряне се споразумявали за по-адекватна оценка.
„За мъртвите най-бързо решиха проблема“
Най-бързо решиха въпроса за мъртвите. Спряха погребенията и сега хората ги погребват в Раднево. За живите никой не мисли, разказва Стойка с приглушен тон на гласа. От октомври 2010 година в селото няма погребения. Целта е гробището да бъде преместено в общинския град Раднево през 2018 година заради изисквания санитарен минимум, разказва Тоньо Иванов.
Аз трябваше да я съобщя на населението, но да съобщиш такова нещо на хората и да виждаш, че очите им са пълни със сълзи, беше много трудно, спомня си за най-тежкото събиране в селото Иванов, който е кмет на Бели бряг от 16 години.
Хората сега не искат да го разберат, ама редно ли е 2017 година да погребваме някой близък и на следващата година да го отгробваме, допълва кметът. И неговите очи също се насълзяват и променяме темата.
