Източник: Агенция „Дартс нюз“
Българите са много горди със своя песимизъм. Последните проучвания ги поставят в дъното на класацията по вижданията им какъв ще е светът през следващите пет години. Естествено, бъдещето не вещае нищо добро и различно. Невероятно е, но българският песимизъм надминава дори този на иракчаните и афганистанците. Като се има предвид нивото на емиграцията от България, вероятно целият оптимизъм просто е напуснал страната. Това пише в един от последните си материали Джон Фефер, който е шеф на отдела по международна политика към американския институт за Политически изследвания. Анализът, посветен на България, е публикуван в „Хъфингтън Пост“. Фефер е автор на много книги, последната му е Crusade 2.0 (City Lights, 2012).
Според него напоследък гърците също са се включили в отбора на песимистите, наравно с българите. А ако се проследят по-внимателно последните проучвания на Галъп, ще се види, че заради кризата в еврозоната европейците също започнаха да се превръщат постепенно в българи, пише той. Индексът на песимизма показва, че Дания и Полша вече се нареждат до България по негативно виждане за света. Франция, Германия, Чехия, Унгария, Австрия, Холандия, Белгия, Люксембург и Гърция – всички се доближават до нивото на песимизъм в балканската държава. Така от българска диагноза, песимизмът става вече европейска болест, пише Фефер.
Но все пак има разлики между европейците и българите в негативното отношение към света. Онова, което отличава българският песимизъм от всички останали е, че не е особено обоснован. Българите са тъжни и недоволни независимо от по-добрата икономическа ситуация в страната им, в сравнение с някои от държавите в еврозоната. Това е парадокс, който няма обяснение, пише Фефер. Според автора огромна част от населението в България – пенсионери, безработни, необразовани и чиновниците, смятат, че са прецакани, защото не са успели да се възползват от прехода към демокрация. Отразяването само на негативните тенденции от медиите още повече допринася за всеобхватния песимизъм. Най-пагубно е усещането, че онези, които просперират, не са го постигнали със собствени усилия или благодарение на лични качества, а заради връзките си. Докато останалите не успяват в живота заради липса на познанство на точното място, пише Фефер. Като цяло българите изобщо не ценят демокрацията и шансовете, които тя дава, смята авторът.
Но най-големият източник на песимизъм у българите е завистта към съседа. „Безкрайно силно чувство на гняв се е загнездило в българите заради различията в стандарта на живот в страната му и в развитите страни. В резултат на това обществото се фокусира върху изоставането на държавата, а не върху това какво може да се направи, за да се навакса това изоставане. Българинът се възприема като вечния неудачник и губещ“, пише още Фефер.
