Източник: „Интереси.нет“
Автор: Димитър Янев, председател на софийската организация на ВМРО „Апостол Войвода“
Преди 135 години ген. Йосиф Гурко влиза победоносно в София. Първите части от Западния отряд на руската армия навлизат в града в ранния следобед на 4 януари 1878 г.
Операцията по превземането на София и Ботевград (тогава носещ името Орхание) започва на 7 ноември 1877 г. по заповед на император Александър II. София е изключително важна стратегическа точка за по-нататъшно настъпление на руските войски в Тракия. По време на войната градът представлява и основен пункт за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие.
Двадесет хиляди души от силите на Западния отряд, предвождани от ген. Гурко и генерал-майор Отон Раух се насочват към Софийското поле, за да атакуват. Петнадесет хилядната турска армия предвождана от Осман Нури паша заела подстъпите към бъдещата ни столица и укрепленията около нея.
Боевете за София започват на 31 декември при Горни Богров. След като опожаряват селата Долни Богров и Ботунец, османските сили атакуват колоната на генерал-лейтенант Веляминов. Въпреки численото превъзходство на турците атаките им са отбити и на 1 януари руските войни преминават в контранастъпление. На следващия ден силите на генерал-майор Раух преминават река Искър при моста до село Враждебна. Турските части, отбраняващи моста са подложени на силен артилерийски огън, последван от атаката на Лейбгвардейския Преображенски полк*. Виждайки, че губят позицията, войниците на Осман Нури паша запалват моста, за да възпрепятстват преминаването на руснаците. За щастие пожарът бързо е потушен и планът на османците е осуетен. Победният ход на генералите Гурко, Веляминов и Раух продължава.
На 3 януари руснаците превземат селата Кубратово, Биримирци и Орландовци. Пътят на турците за отстъпление към Пловдив е пресечен. Създава се реална възможност османските войски да бъдат обкръжени. За да избегне тази опасност, Осман Нури Паша заповядва незабавно отстъпление към Перник, като изоставя близо 6 000 болни и ранени войници.
Преди да тръгне към Перник издава заповед София да бъде опожарена, а складовете с оръжие – взривени. Предупредени са само консулите на европейските държави в София. Граф Вито Позитано – консул на Италия, и Леандър Леге консул на Франция решително се противопоставят на този варварски акт и отказват да напуснат града. По този героичен начин те спасяват София от опожаряване. След изтеглянето на османските войски граф Позитано сформира доброволчески отряди за борба с мародерите. Малко известен факт е, че след освобождението на София той организира доброволчески пожарен отряд. Награден е с руски орден, а на 20 декември 1878 г. е обявен за почетен гражданин на София.
На 4 януари около 14:00 часа в София влизат първите руски части. Генерал Гурко е посрещнат триумфално, а в църквата „Света Неделя” е отслужен тържествен молебен.
В резултат на сраженията бъдещата столица на Княжество България е освободена, Орханийската османска армия спира съществуването си като организирана военна сила, пътят за настъпление на руската войска по линията София-Пловдив-Одрин е открит, и не на последно място – на Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби.
*Лейбгвардейски полк – създаден от цар Петър I (Велики). Изпълнявал ролята на лична охрана на царя и семейството му. В случай на война, полкът изпълнявал и бойни мисии от особена важност и значение, в някои случаи с цената на огромни загуби.Тази войскова част била съставена от малко, но особено добре обучени войници и се е ръководела от изключително предани на царя офицери. Полкът е съществувал до Октомврийската революция.
