Позиция на ВМРО за бюджет 2011
Обсъждането на бюджет в отсъствието на правителството е гавра с парламентарната демокрация и пореден признак за опасната концентрация на власт извън институцията, която представлява народа. В същото време самонадеяността на управляващите очевидно достига до цинизъм и те наричат това бюджет на стабилността, когато за всички е ясно, че във времена на криза тези хора така и не намират смелост за реално съкращаване на разходи. Парадоксално, но факт: „реформаторското” правителство трепери от страх пред реформите.
Може би с непоявяването си в парламентарната зала правителството просто се срамува от кашата, която за пореден път забърка. Защото заявката за ранно обсъждане и приемане на новия бюджет падна в капана на повишено социално напрежение и постоянно променящи се и хаотични становища около пенсионни и здравни промени. На сегашното правителство очевидно започна да му става навик изготвянето на „нереални” бюджети, които никой не очаква да бъдат изпълнени, а последващите им актуализации се приемат като най-естествената и очаквана стъпка.
Предвижданията в проектобюджета за ръст на икономиката (БВП) с 3.6 %, следва да се приемат като твърде оптимистични, особено на фона на очакван ръст на икономиката на България за 2010 г. в размер на 0.7 % и очакван от МВФ ръст в еврозоната през 2011 г. до 1.3 %. А икономическият ръст на България е в тясна връзка и зависимост именно от търговските партньорства и чуждестранни инвестиции от страна на държавите в еврозоната.
В бюджета е отразено очакване и за ръст на приходите от данъците върху труда, както и от косвените данъци. И при двата вида данъци обаче не е налице сериозна обосновка за очакваното нарастване на приходите: ставките се запазват непроменени, същевременно се говори за замразяване на пенсиите и заплатите в бюджетната сфера, както и лек ръст в броя на пенсионерите. Как точно при тези предпоставки могат да се увеличат приходите от данъци върху труда?
В същото време приходите от косвени данъци обикновено се увеличават при увеличено потребление, а очевидно замразяването на доходите на пенсионерите и държавните служители няма да доведе до такова. Нещо повече – цялостната стагнация по-скоро ще доведе до свиване потреблението дори и на по-заможните слоеве от населението, които определено ще станат по-предпазливи в разходването на наличните си средства.
На фона на, меко казано, несигурното увеличение на приходната страна, обаче, забелязваме постоянство в разходната – няма дори опити за намаляване на разходите. Разходите за администрацията („разходи за Общи държавни служби”) бележат лек ръст спрямо тези за текущата година, достигайки 1770.7 млн. лева или 2.3 % от БВП. Разходите за съдебната система и полицията също са запазени на твърде високо ниво.
Специално внимание заслужават „разходите за почивно дело, култура и религиозни дейности”, изчислени в размер на 468.1 млн. лева или 0.6 % от БВП. Тук се наблюдава предприемане на редица капиталови разходи, които биха били реално оправдани само във временна на бюджетен излишък, а не при наличие на дефицит – „българският Лувър”, спортната зала на Цариградско шосе и т.н. Разходите за „жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда” бележат ръст, достигайки до 2 412.0 млн. лв. или 3.1 % от БВП. Очевидно тяхното оптимизиране чрез поне частичното им прехвърляне към частния сектор не е разглеждано като възможна алтернатива.
Дори при така нереалистично надутите очаквани приходи, бюджетният дефицит се изчислява на 1.86 млрд. лв. За покриването му правителството допуска възможността за емитиране на дълг до 3.5 млрд. лева. По-интересно е какво ще се случи, ако реалните приходи се окажат под очакваните – ще покриваме разходите с постоянно растящи дългове ли?! В това отношение би следвало да си вземем поука от някои наши съседни страни и да не повтаряме техните грешки, защото цената, която ще се наложи да платим на един по-късен етап, несъмнено ще е по-висока.
11 ноември 2010
