С ирония реагираха от Центъра за демографска политика (ЦДП) към писмо на премиера Орешарски. В писмото министър-председателят отговаря на въпроси на ЦДП по скорошната актуализация на бюджета.
ЦДП поръча благодарствен молебен заради това, че българската държава, в лицето на нейния сегашен премиер, най-после е реагирала.
Писмото на Орешарски е отговор към председателя на ЦДП и заместник-председател на ВМРО Искрен Веселинов. Преди седмица Веселинов изрази несъгласие с позицията на държавата спрямо демографската катастрофа и безпощадните регионални неравенства, срещу дискриминацията на образованите и работещи хора и др. Поводът беше приетата актуализация на бюджета, в която отново липсват мерки по тези проблеми.
Според Искрен Веселинов двете направления, към които приоритетно трябва да се пренасочат пари от бюджета, са семейното подпомагане и преодоляването на регионалните различия.
„Очертаните от Вас насоки на политики са на нашето внимание и ще търсим допълнителни възможности за тяхното реализиране”, пише Орешарски в отговора си.
Това все пак дава известна надежда, коментират от Центъра за демографска политика, като подчертават, че нямат никакви основания за симпатия към настоящото управление.
ВМРО.бг публикува със съкращения част от аргументите на Центъра за демографска политика:
По сегашните узаконени схеми, например, една неработеща родила три деца, непълнолетна циганка, има възможност да получи 16 вида държавни помощи. За един период от десет години тя може да получи от държавния бюджет сумата 103 440 лв., без да отчитаме евентуално неплатените сметки за ток, вода, отопление, декодери, лични карти, здравни услуги за четирима души, осигуровки, данъци, такси и т.н. Ако се отчитат и тези разходи на „самотната майка”, които се поемат от обществото, а също така и многобройните видове други „помощи” от европейски фондове, от така нар. „Ромско включване”, от най-различни интеграционни програми, общински мероприятия, от граждански инициативи, Червен кръст, цигански обединения и др., тази сума за десет години става общо около 130 000 лв.
С други думи тази циганка е издържана от обществото със сума средно около 1100 лв. на месец. Това е при положение, че има само три деца – ако са повече, което е обичайно при циганския етнос, сумата съответно се увеличава.
В същото време една работеща с висше образование българска майка на едно дете със среден семеен доход, например, от 351 лв. (много под прага да европейските стандарти за бедност) не получава абсолютно никаква помощ от държавата, даже, напротив, от нейната скромна заплата се удържат данъци за бюджета, осигуряващ 16-те вида помощи и др. В писмото поискахме, чрез бюджета на държавата да се удовлетворят насъщни потребности на цялото общество, отнасящи се до социалната справедливост и демографското оцеляване на нацията. Поискахме и създаване на Регионална програма за подкрепа на Северна България и пограничните райони чрез интегрирани териториални инвестиции и на Програма за поощряване на раждаемостта, майчинството и семейството на българската средна класа.
За пръв път от държавен ръководител, и то от името на правителството, е изразено съгласие с нуждата от повече внимание върху повдигнатите от нас въпроси. Премиерът ни пише: „напълно се съгласявам с изведените от Вас потребности” и от своя страна изтъква във формата на срамежливо обещание, че посочените от Центъра за демографска политика „насоки на политики са на нашето внимание и ще търсим допълнителни възможности за тяхното осъществяване”. Колкото и обтекаема, неангажираща и неконкретна да е конотацията на горецитираните изрази на премиера, все пак те, в сравнение с тъпото комунистическо мълчание на предишните правителства по демографските, етническите и регионалните проблеми, представляват за нас малък знак на надежда и упование, ако не бъдат забравени с времето. Тук е мястото да подчертаем, че не изпитваме никакви симпатии към сегашното правителство, както и към предишните правителства, донесли толкова беди и страдания на българската нация, но не можем да отминем невижданото и нечувано чудо – властта да кореспондира, представете си, с гражданска организация извън столицата по очевидно приоритетен за обществото проблем.
