Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
Или какво е да си българин в Чеча. Това също е едно съвсем не лошо заглавие, което да опише ситуацията, в която се намират и живеят хиляди наши сънародници в началото на 21 век. От повече от 20 години този хубав български край, намиращ се по горното течение на р. Места, е под почти непрекъснатото робство на незаконната турска етно-религиозна партия ДПС. Този особен вид „изборен“ тоталитаризъм очевидно не смущаваше покоя на потъналите в софийски разпри и ежби български политици.
Нещо повече, в редките случаи, когато местните българи поставяха въпроса за феодализирането и турцизирането на Западните Родопи, българските правителства запазваха гузно и срамно мълчание. И резултатите не закъсняха. В тази чисто българска област, в която освен малко пръснати най-вече по градовете цигани други етноси просто няма, се появиха едни сериозни турски общности. Под натиска на ДПС и на сбор от най-различни мюсюлмански фондации и секти местните българи мохамедани започнаха да се самоопределят, поне за статистиката, като турци. Тези от тях, които не го направиха и не смениха българските си имена с турско-арабски, бяха мачкани с цялото усърдие и перфидна жестокост на слялата се на местна почва партийно-общинска депесарска администрация.
Когато започна преброяването през 2011 г., всички наблюдатели мислеха, че след осемгодишно управление на държавата от страна на ДПС във всички общини с компактно българо-мохамеданско население броят на турците ще се увеличи. За огромна изненада обаче се случи точно обратното. Навсякъде, без изключение, броят на турците спадна рязко. Особено показателно е това явление именно в общините от Западните Родопи, Разложката котловина и Чеча, в които ДПС, турската държава и разнородните ислямски фондации хвърлиха огромни средства и усилия, за да отродят тамошните българи от българската държава и народ. Не всички са се самоопределили като българи, защото една част от тях въобще не са отговорили на въпроса за етническа принадлежност. Но в ненормалната ситуация в този край и това е нещо, което да ни радва. Община Якоруда, в която „турското“ население през 2001 г. беше 7826 (70,45%), а българското 2580 (23,23%) вече е с 31,34% българи (3364 души) и 38,39% турци (4120 души). С други думи тук броят на т. нар. турци е спаднал два пъти и от мнозинство те вече са относително малцинство. В общината има и 2400 души, които не са отговорили на въпроса (22,36%), което показва къде всъщност са липсващите турци. Близо 1000 човека са се посочили като българи, докато останалите засега са запазили един вид етнически „неутралитет“. Което, пак повтарям, на фона на разградения български държавен двор през последните 20 години си е направо добра новина. В съседната община Белица нещата са аналогични – 4737 „турци“ през 2001 г. (49,29%) и едва 2215 (22,31%) през 2011 г., докато българите леко се увеличават от 4059 (42,19%) на 4450 (44,82%). Тук броят на неотговорилите е 2500, или 25,18%. Подобни са процесите и в общините Гърмен, Сатовча, Гоце Делчев, Хаджидимово и Велинград.
Тъй като промяна в държавната политика спрямо тези български области и тяхното население няма, логично е да се запитаме коя е причината за това своеобразно ново възраждане на българите-мохамедани? Единственото обяснение е в дейността на две неправителствени обществени организации – Фондация „Българска памет“ начело с д-р Милен Врабевски и Дружба „Родина“ начело с Петко Колев и Димитър Димитров. Първата организация работи основно в Разложката котловина, докато втората се е съсредоточила в Чеча и Западните Родопи. И двете организации залагат на културно-просветната дейност, но при „Българска памет“ основното ударение пада на работата с младите хора. Отвореният от фондацията през 2008 г. младежки център в Якоруда успя само за 3 години да пребори опасното турско влияние, да възвърне българското самочувствие в голяма част от местните хора и да им покаже, че ако държавата ги е забравила, то техните сънародници от другите части на страната не са. Може би звучи твърде патетично, но когато фактите и цифрите говорят и боговете мълчат. И всичко това е сторено не с помощта на България, нашата държава, а въпреки нея. Сега нека си зададем въпроса какво би станало, ако великолепните инициативи на тези две организации продължат вече със съдействието на правителството и местната власт? И дали в страната ни тогава ще останат българи, които 133 години след Освобождението от турско робство ще продължат да прикриват етническата си принадлежност от страх пред една чужда турска партия у нас???
Снимка: Актуално.ком
30 август 2011
