Начало По места Българи в Анадола

Българи в Анадола

В Анадола е съществувала българска държава. Това показва приключилата  експедиция „По следите на последната българска средновековна държава”, проведена от Георги Дракалиев и ВМРО – Бургас. Тя се е намирала между градовете Кония и Бейшехир в Централен Анадол и е съществувала до 1514 година. Ако тези факти са ви интересни, прочетете следващият текст, предоставен от пътешествениците:

„Историята на Караман“ („Караман Тарихи“) е летопис за караманците и за династията Караман в Мала Азия. Караманското княжество е най-силният и сериозен съперник на османците в Анадола. Може би заради неговата мощ османците са пронудени да насочат първоначално завоеванията си не в Мала Азия, а на Балканския полуостров. През XIII и XIV век то е по-силно от Османското княжество. През XV век вече започва да губи сили, за да бъде погълнато постепенно от Османската държава в края на XV век и да прекрати напълно съществуванието си около началото на XVI век.

Същевременно „Историята на Караман“ е разказ за компактно българско население, живяло на и около Булгар Даг в Тороските планини. Един клон от него се заселил и около Бейшхир. То участвало в походи, войни, сражения, обсади и завладявания на градове и крепости предимно в Южна и Централна Мала Азия, но освен това и в други части на полуострова, а и към Сирия. Съдбата и действията на българите били преплетени със съдбата и действията на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници oт 1227 до 1517 година.

Тези българи имали своя 10-хилядна войска, свои владетели, дори кралица. Имали и своя територия, малка държава – Булгар. Обитавали земите около и във високата, стръмна и непристъпна Българска планина (Булгар Дагъ), чийто върхове надхвърлят 3000 м. надморска височина, между градовете Ерегли, Нигде, Юргюб, Адана и Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.

В този обем той ни предоставя повече от 150 сведения, в които пряко се споменава булгар та’ифеси – българи-аскери/българската войска, булгар елери-българските бойци, булгар бейлери-българските бейове, Булгар Дагъ-планината Булгар, както и имената на владетелите на българите Яхша хан, Айдън бей, везира Асен и кралица Катерина.

Авторите на „Историята на Караман“ са трима. Летописът бил започнат в стихове на персийски език във формата на шахнаме от Ходжа Деххани. Шахнаме е литературен вид, който в поетична форма в двустишия се описва живота на източните владетели и историята на управляваните от тях държави и народи. Деххани живял в двора на селджуския владетел Аляеддин Кейкубат III, чието първо управление започва в 1284 г. сл. Хр. Деххани изпял 600 двустишия за караманците и за българите, като описал събитията от XIII век.

Поетът Яриджани продължил на персийски език историята в стихове, като изложил събитията от XIV век, изпъстрени отново със сведения за българите. По-късно Ахмет бей с псевдонима Шикяри (Ловецът, любителя на лова) превел „Историята на Караман“ от стиховете на персийски език в проза на среднотурски и продължил изложението докъм 1517 година. При последните описани в летописа военни действия през 1516 и 1517 г. българите отново участват в битки срещу войската на османския султан Селим I.

Професорът по история на турския език и по история на Турция в Истанбулския университет Неджиб Асъм има заслугата, смелостта и доблестта пръв да публикува значителен брой сведения за българите от разширения турски вариант на „Историята на Караман“ в две статии в цариградския вестник „Икдам“. Първата е озаглавена „ANATULUDA BULGARLAR-1“ (Българите в Анадола-1) и е отпечатана в брой 8842 (страница 4) в цариградския вестник „Икдам“, на арабица на 27 ташрин I (27 октомври 1921 година).

В тази публикация Асъм изнася от ръкопис на разширения вариант на летописа някои данни за българите за XIII век; за първата едногодишна война на българите, предвождани от Яхша хан и сина му Айдън, в близост до крепостта Маре (вероятно днешна Магара) в Българската планина със сборна караманска войска на Нуреддин, баща на Караман (през 1227-1228 година след Христа); за участието на бея Айдън с 4 хиляди български войници около 1243 година след Христа в битка срещу неверниците на Гьоркес и Силифке; за участието на 4000 българи около 1273 година на страната на караманския владетел Мехмед, при река Чаршамба сую (между Ларенде и Кония) в сраженията между селджукските и караманските войски.

Неджиб Асъм дава разчетен текст на арабица на приложението, добавено според него отпосле към разширения турски вариант на „Историята на Караман“. В него става въпрос за един клон от българското племе, който от времето на селджуците и караманците, след монголците (следователно след 1243 година след Христа) живеел в района на Бейшехир в непрестъпната Еренкелова планина. Към края на XV и началото на XVI в. тези българи избрали за своя кралица мома на име Катерина, която разполагала с 10 000 души, въоръжени с пушки.

Когато караманците, застрашени от османците, се оттеглили в Българската планина (вероятно след 1487 година), земите от границите на Кония до границите на Бейшехир останали под власта на Катерина.  Българите на Катерина и тя самата били разгромени от войската на Селим, преди похода му до Египет и Арабия (1516година). Неджиб Асъм във втората половина от статията за езика, религията и произхода на тези българи отбелязва, че „може с основание да се мисли, че християните, които днес се намират по онези места и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи”.

Той подчертава нещо много важно, че езикът на тези българи е славянски, а тяхната религия – християнска. Това показва, че те са от балканските българи. Професор Асъм утвърждава, че в документите, с които разполага, е отбелязано, че тези българи, а и българите около Българската планина, са се намирали тук от времето на селджуците насам (следователно вероятно още от XI век) и че в Селджукнаметата (стихотворните истории на селджуците) пише, че в селджушката войска е имало българи и левантинци – европейци, родени на изток.

Според Ходжа Деххани, когато предците на караманците идват в Мала Азия от Ширван и усядат в южната част на полуострова  около 1217 – 1228 година след Христа, те заварват българите в и около Българската планина и дори една година се сражават с тях. След това караманци и българи влизат в съюзни, а може би и във васални отношения, и извършват съвместни военни действия непрекъснато от XIII докъм първата четвърт на XVI век. Малоазийските българи преди век са твърдели, че караманлиите са потурчени българи.

Източник: Дарик нюз Бургас

6 юни 2011

Последни Новини

Красимир Каракачанов за сглобката, националните интереси, приоритетните проекти за Плевен и важността да се гласува

С лидера на ВМРО и водач на листата на партията в 15 МИР Плевен – Красимир Каракачанов от информиционния сайта „Плевен за...

Контрера: Трябва да се създаде европейска агенция за антитероризъм със седалище в София

Настояваме и за единни здравни стандарти за ЕС и да се подкрепят българските земеделците Това каза в студиото на...

Български знамена на пазарджиклии раздадоха Юлиан Ангелов и Георги Коприщенов от ВМРО

В Пазарджик по случай 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на...

Карлос Контрера: Суверенитетът на България може да бъде върнат само по един единствен начин и това е национално отговорно управление

Суверенитетът на България може да бъде върнат само по един единствен начин и това е национално отговорно управление - функция на широко...

Юлиан Ангелов: ВМРО никога не е преставала да подкрепя сънародниците ни зад граница

ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ са партиите, които извършиха национално предателство спрямо българщината в Македония като подкрепиха т.нар. „френско предложение“, заяви Юлиан Ангелов в...

Каракачанов: Честит 24 май на всички българи от Дунав до Бяло море и от Черно море до Охрид

Празнуваме Деня на българската азбука! Всички българи от Дунав до Бяло море и от Черно море до Охрид имат основанието да се...

Благодарение на нашата битка за българщината в 44-тото НС си върнахме най-българския празник!

Днес е 24 май! Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir