Спадът на раждаемостта у нас се дължи на отлагането на първото раждане и на отказа от второ дете, сочат данните на БАН.
До началото на 90-те години равнището на бездетство у нас е 6-8 на сто, а след 1990 г. увеличението е почти двойно – 12 на сто, коментира на пресконференция доц. Елица Димитрова от департамент „Демография“ на БАН.
След 1990 г. средната възраст, на която висшистките раждат за пръв път, у нас е 24 години, а около 15 на сто е вероятността те да останат бездетни.
При жените със средно образование средната възраст, на която раждат първо дете, е около 21 години, а вероятността да нямат деца – около 6 на сто.
Сред нискообразованите жени средната възраст, при която раждат първо дете, е 20 години, а вероятността за окончателно бездетство е 6 на сто.
В България високообразованите жени по-често предпочитат да останат с едно дете в сравнение с тези с по-ниско образование. След 1990 г. вероятността това да се случи е 43 на сто, отбеляза Димитрова.
След 1990 г. вероятността за оставане с едно дете се удвоява и достига 40 на сто, а за периода 2001-2004 г. тя е 42 на сто, сочи анализът.
Периодът между двете раждания след 1990 г. нараства до седем години. За сравнение този интервал е бил три години за периода 1956-1990 г., показват данните от изследването.
Най-голям е периодът при високообразованите жени – средно 7 години, при тези със средно образование – 4 години, а при нискообразованите – 2 години.
17 декември 2011
