Автор: Георги Аргиров
Наскоро българското правителство предприе редица мерки, свързани с българската енергийна политика в близко и далечно бъдеще. Преди дни президентът Росен Плевнелиев насрочи първия си Консултативен съвет за национална сигурност, където управляващи и опозиция споделиха идеи. Какво е известно в момента? Със решение Народното събрание стопира строителството на втора ядрена централа – тази в Белене, и реши направеният за целта реактор от руска страна да се монтира в Козлодуй.
До какви последствия доведе това решение? Според управляващите няма ясна перспектива за развитието на тази ядрена централа – колко ток ще произвежда, на каква цена, къде ще се продава? Всички тези въпроси нямали отговори, твърдят управляващите. От тази гледна точка налятите до момента милиони в „гьола” на Станишев са пари отишли на вятъра, грубо казано. Самият премиер Борисов призова съответните компетентни органи да направят проверка на досега сключените договори, анекси и всички споразумения. Различни финансови институции бързо направиха своите проверки и стигнаха до заключението, че има сериозни нарушения от предишни ръководители на различни нива в енергийния сектор. А пък НЕЗАВИСИМАТА българска прокуратура щяла да повдигне обвинения към бивши изпълнителни директори на НЕК. Как се тълкува подобно отношение – закъсняла справедливост или сляпо подчинение на „директиви”? Нека всеки си отговори сам.
Само преди година премиерът защитаваше проекта ”Белене”, сега с твърда ръка нареди идеята за Атомна електроцентрала да отиде в историята. Все още продължава да твърди, че когато е дошъл в Белене, е видял там един гьол, но в продължение на близо 3 години е продължил да налива средства в този гьол. Изведнъж идва друга команда – СТОП! И защо така?
Тук идва логичният въпрос – защо в началото премиерът твърди и защитава една теза, а след това нещо друго? И този въпрос няма отговор. Само за сведение – Борисов и компания няколко пъти водят съвместни правителствени заседания със съседите от Турция. Същите комшии, които в момента строят не една, а пет електроцентрали. И тези съседи, на които в момента България доставя ток. Но когато се построят тези електроцентрали, къде България ще продава своя ток? Едва ли в Турция, а и откъде ли ще го произвежда, особено когато се знае, че 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ Козлодуй са с максимален срок на експлоатация. А този краен срок наближава. И какво се получава в крайна сметка? Не много розова картина.
Да погледнем и социалната страна на въпроса. В момента в цяла България има голяма безработица, да не говорим за Белене. Какви мерки предприема правителството, за да създаде нови работни места? Не съм чул за такива опити, поне в Белене. А с подобна електроцентрала в района, икономиката без съмнение можеше да живне.
Какво прави опозицията в момента? БСП и ВМРО обещават, че ще свикат подписка с искане за референдум за АЕЦ. А за да не се слага политика в тази чувствителна тема, за референдума щели да говорят експертите, а не политиците. Едни ще кажат – безсмислено, други ще се усъмнят в истинските и честни намерения на Станишев и Каракачанов, трети ще ръкопляскат. Въпрос на виждане и усет.
„Темата няма са се партизира, сметката за тока не зависи от партийната принадлежност”, обясниха двамата. „Въпреки идейните ни и исторически различия се събираме в трудни и решаващи за страната моменти”, казва Станишев и дава за пример протестите срещу затварянето на блоковете в АЕЦ „Козлодуй“. Тогава ВМРО внесе 512 хил. подписа за референдум, но управляващите от НДСВ се оправдаха, че няма закон за допитването, напомни Каракачанов.
Да погледнем и малко по-назад във времето. Преди месеци цялата страна настръхна срещу искането за проучване на добив на шистов газ в Добруджа – житницата на България. Проучване, което щяло да се прави от една американска компания. Мнозина скочиха на митинги и протести. Правителството обяви мораториум върху опитите за добив на шистов газ. Но дни след стопирането на строежа на АЕЦ Белене отново се заговори за отмяна на мораториума. Засега са само планове, но мораториумът е само временно решение. Наистина трябва да се вземе категорично решение по въпроса. Аз съм ЗА ЦЯЛОСТНА ЗАБРАНА на добива на шистов газ! Но това го решават политиците, т.е. хората, които са избрани в бялата сграда с надпис „Съединението прави силата”. И дано те се вслушат в гласа на народа.
Иначе какво излиза? България се отказва от АЕЦ Белене, а Турция строи подобни реактори. Българското правителство веднъж обявява мораториум върху проучването и добив на шистов газ, втори път иска дебат по темата.
На мен такава политика, която се люшка от едната крайност до другата не ми е по вкуса. А на вас? От нас самите зависи какви политици ще изберем да ни управляват – колебливи или решителни.
2 май 2012
ПО ТЕМАТА:
