Поздравление по повод годишнината на ВМРО на Красимир Богданов, председател на Областния комитет на Организацията във Враца:
Днес отбелязваме 120-та годишнина от основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. На този ден в Солун, шестима млади български патриоти, в пълното съзнание за риска, който поемат, обединяват усилията на многобройните вече дружества, в организация, наречена Български македоно-одрински революционни комитети. Д-р Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев високо ценят най-светлите идеали на Възрожденската България, на несбъднатото българско обединение.
Целта е ясна: автономия за Македония и Одринско; средствата – революция, морална и с оръжие, а член може да бъде всеки българин, който не е компрометиран с нещо нечестиво. Идеали, прокламирани от Каравелов и Левски, Ботев и Стамболов, от устава на БРЦК и прочутите „Записки…” на Захари Стоянов.
Скоро в борбата ще се включат нови самоотвержени дейци: Пере Тошев, Христо Матов, Гьорче Петров и „душата” на Огранизацията Гоце Делчев. Благодарение на него, ВМРО се превърна в огромна въоръжена сила, която в продължение на няколко десетилетия, беше най-мощното съпротивително движение в Европа, за ужас на турските тирани и по-сетнешните сръбски и гръцки окупатори.
Само за десет години, Вътрешната организация извървя славния път към своята Голгота – Илинденско-Преображенското въстание. По териториален обхват то няма равно на себе си на Балканите. С призива „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот”, въстанаха българите от Черно море и Тракия, до Охрид и Албанските планини. Стотиците сражения, хилядите жертви и десетките хиляди бежанци в свободна България са славната и мъчителна страница на тази героична епопея. И до днес със своя бепримерен подвиг блестят имената на Пито Гули, Яне Сандански, Васил Чекаларов, Борис Сарафов, Георги Кондолов.
Крахът на въстанието, размирните години преди и след Хуриета, белязани с вътрешни борби и разделения не спират порива към свобода на поробените ни братя от Македония и Тракия. Неустрашимата воля на войводата Тодор Александров, събира в един юмрук разпокъсаните сили на Организацията в годините на Балканските и Първата световна войни и непосредствено след националните катастрофи.
Дългата ръка на Коминтерна, лиши ВМРО от своя „некоронован” крал, покосен от предателска ръка през 1924 г.
В трудните следвоенни години изгрява звездата на младия и безкомпромистен водач Иван Михайлов. Силата на неговият железен характер, изпитват новите мъчители Македония, а кралят-диктатор Александър Караджорджевич, заплати с живота си за своята антибългарска дейност.
Това което не успяват да свършат сърби и гърци, сътвориха българските комунистически власти. Преследвани и унищожавани, стотици предани български патриоти, завършиха живота си в лагерите на смъртта.
През 1990 г. Иван Михайлов си отиде от този свят, отнасяйки със себе си спомена за една невероятна епоха, епоха на велики събития и личности. Но той и неговите учители, ни оставиха примера, как се живее и как се мре за Родината.
Днес 120 години по-късно, България все още е разделена. Но въпреки терора, репресиите и чуждата пропаганда, в Македония, Тракия, Западните покрайнини, Добруджа и Бесарабия, продължават да тлеят въглените на българския дух.
Ние, днешните българи, сме длъжни да продължим борбата за обединение, защото България не е просто географско понятие. България е там, където живее дори и един българин. България е държавата на българския дух.
