Източник: „Сега“, автор: Светослав Терзиев, карикатура: Христо Комарницки
Премиерът се оказа дребен за мащабно мислене в енергетиката
За да се отърват от френските колонизатори завинаги и да се подсигурят, че те няма да пожелаят да се върнат, селските революционери във Виетнам взривяват през 1954 г. разкошните им вили в планинския курорт Тамдао недалеч от Ханой. Остават само основите им от масивни дялани камъни и бетон. След десетилетия виетнамците оцениха удобствата на прохладното гористо място и започнаха да си правят бамбукови колиби върху здравите приземни бетонни плочи. Видях ги и доста им се дивих. Един курорт от категорията на европейския лукс бе станал курорт от селски тип под знамето на борбата за независимост.
България се отказа от АЕЦ „Белене“ под знамето на енергийната независимост от Русия. Върху гигантския бетонен фундамент на централата, изграден върху противоземетръсни „възглавници“, правителството на Бойко Борисов възнамерява да вдигне парогазова централа. Парламентът подкрепи вчера „рационалното използване на изградената материална и производствена база“. Влиятелен ядрен специалист, който иначе е близък до ГЕРБ, обясни на „Сега“, че това е все едно да вдигнеш колиба върху основите на дворец. За да разберем
какво означава „рационално използване“,
първо трябва да вникнем в етимологията на думата „рационално“. Тя произлиза от латинското ratio, което има две значения – 1) пропорция; 2) разум. Възниква въпросът: може ли да е разумна пропорцията, която ни се предлага след отказа от АЕЦ „Белене“? Години правителството на Борисов умуваше над тази логическа задача и тъй като не се справи, се обърна за помощ към чужд авторитет – британската банка HSBC. За услугата България плати 2 млн. евро. Не е беда да се възползваш от чуждия разум, когато не ти достига собствен. Беда е обаче, когато собственият ти разум е толкова малко, че да не се възползваш от чуждия, дори когато вече си му платил. Борисов не посмя да покаже експертния доклад на банката, който според изтекли информации натежава в полза на изграждането на АЕЦ „Белене“ като рентабилен проект. Освен това неговият вицепремиер Симеон Дянков призна, че още преди година правителството е решило да се откаже от новата ядрена централа, което означава, че не е имало намерение да слуша нечии експертни мнения. По този повод като взискателен финансист не е зле да върне похарчените напразно 4 млн. лева (по трънския курс на Борисов) и да ги внесе във фонда за лечение на деца, както стана с незаслужените бонуси.
Политическите страсти са силно нажежени и за да не им се поддаваме, най-добре е да се придържаме само към твърденията, които идват от средите на управляващите, доколкото там би трябвало да е концентриран националният интерес. Доскорошният министър на икономиката Трайчо Трайков, който има причини да е обиден на премиера заради внезапното си уволнение, преглътна личните чувства и завчера заяви възторжено пред електронния „Дневник“: „Здравият разум победи! Аз настоявах за това решение повече от година. Сега остава да се видят детайлите“. Помолен да вникне в тях, той добави: „Проблемът с газовите централи е, че цената на произведената от тях електроенергия е неконкурентна. Ако такъв проект се реализира от България при настоящите цени, по които страната купува природен газ от „Газпром“, цената на произведената електроенергия ще е над 130 лв. за мегават/ час“ (три пъти повече от ядрената).
Ето доказателство, че уволняването на Трайков е било правилно, щом залита към погрешната пропорция да свързва едно разумно с едно неразумно изречение.
Как така спирането на „Белене“ ще е добро, щом последицата е вредна?
Неговият приемник Делян Добрев намери по-рационален подход и оправда назначението си. Той заяви вчера пред Нова телевизия, че няма да се поставяме в нова зависимост от Русия, която поради изнервянето си едва ли ще ни намали цената на газа, а ще построим централа, която да работи с шистов газ. За целта трябва да се вдигне мораториумът над добива на шистов газ. Пред ТВ7 министърът продължи да вихри фантазията си с невинността на калинка, като каза, че въпросът може да се реши и с конвенционален газ, който ще добиваме от Блок „Хан Аспарух“ във все още подлежащата на делимитация и оспорвана от Румъния изключителна икономическа зона в Черно море. Третият вариант е да направим междусистемна връзка с газопроводите в Турция, като в същото време стана ясно, че Турция има намерение да ни дава газ само при криза в доставките.
Сега да размислим над последиците от комбинациите на Борисов. Несъмнено въпросът за българската енергетика не е само българска работа, защото на нейния терен се сблъскват интересите на Русия и САЩ. България обаче не бива да се ръководи от тяхното съперничеството, а да си гледа своите интереси, т.е. да си дава сметка какво се случва с магарето, когато атовете се ритат. Послуша ли Борисов волята на своя народ? Тъй като не е правен референдум, трябва да се съди по частични индикации на общественото мнение. Всички проучвания досега са показали, че обществото масово подкрепя изграждането на АЕЦ „Белене“ и още по-масово се противопоставя на добива на шистов газ, защото едното му се вижда по-изгодно и по-безопасно от другото. Борисов, който обича да се представя за човек от народа, фактически застава срещу него.
Когато през 2005 г. Симеон Сакскобургготски, без да пита Народното събрание, пожертва трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“, прибегна до обещание, че ще възобнови проекта „Белене“, за да укроти надигналото се обществено възмущение. Сделката бе успокояваща: жертвам два реактора заради членството в ЕС, но ви връщам два по-големи с мощност колкото четири. Борисов, който би трябвало да е възприел нещо от политическия инструментариум на царската школа, където чиракува като охранител и главен полицай, също предложи компенсация, но тя звучи като отговора на вълка, запитан от седемте козлета
„Какво ни носиш?“: „Овчи кожи!“
Перспективата е да ни направи централа за скъп ток, съчетана с екологичен риск при добив на неконвенционален природен газ. Към нея има и бонус – ще доплати поръчания руски реактор за „Белене“ и ще го занесе в „Козлодуй“. Там ще го консервира за десетина години, докато му се издадат разрешения по всички изисквания на държавата и на Евросъюза, ще го приспособи да работи с друго гориво, а не само руско (диверсификация), ще му измисли инженерни хитрости, за да се впише в наличните инсталации и пр., и пр. Заедно с това ще трябва да убеди руснаците „по братски“ (както се разнежва напоследък президентът Росен Плевнелиев, забравил да ги спомене на Трети март) да не претендират за неустойки, но да дадат гаранции за реактор, който няма да работи по предназначението си. Отказал се от здравия разум, Борисов няма задръжки да съчинява как на мястото на спрените четири реактора в АЕЦ „Козлодуй“ ще бодне нови. Ядрен експерт коментира пред „Сега“: „Може, но първо ще трябва да минат 30 години, за да спадне радиацията им достатъчно, че да бъдат демонтирани. След това ще трябва да направим хранилище за трайното им погребване, което никой не знае къде би се намирало и дали някоя община ще го приеме. По-безопасно е да останат в сегашния си вид и да не се местят никъде. Така са консервирани и не заплашват никого.“
Въпросът, който се решава в момента, е прекалено голям за едно правителство на доизживяване. Борисов нескрито мечтае за следващ мандат, но само някакъв масов Стокхолмски синдром може да му го гарантира. Замисленото ново повишаване на цената на тока е най-точният ориентир накъде отива България с такъв ръководител. На този фон и при замразени заплати всеки може да се запита: Струва ли си да плащам толкова за шоуто на Борисов?
31 март 2012
