Източник: Агенция „Фокус“
За коментар на тезите в статията на академик Блаже Ристовски „Не е възможно Македония и България да са имали един език (български)”, Агенция “Фокус” разговаря с историка Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
Фокус: Г-н Димитров, какъв е Вашият коментар на тезите на г-н Ристевски в статията „Не е възможно Македония и България да са имали един език (български)”? Как Ви звучат неговите тези?
Божидар Димитров: Аз отдавна съм се отказал да коментирам „научни” тези на македонски историци, тъй като в тях няма наука. Това са нагласени тези с фалшификации както на историческите документи, така и с премълчаване на факти в същите исторически документи, които македонски „историчари” предлагат. Обикновено ги подигравам или се смея с тях. Но все пак – бих искал да посоча какво точно прави „академик” Блаже Ристовски, когато трябва да докаже, че Кирил и Методий нямат нищо общо с България, с българския цар Борис Първи и с българската държава. Базирайки се на т.нар. Брегалнишка легенда, той твърди, че Кирил и Методий действително са работели в Брегалница, но Брегалница и Брегалнишката област не била в границите на България. Нея цар Борис Първи щял да присъедини в 864 година.
Тук искам да кажа, че всеобщото мнение в медиевистиката е, че македонските земи са присъединени към България в 837 година. И не някой друг, а един уважаван македонски историк, но не от български произход, от сръбски – Иван Микулчич наскоро написа в една книга, че това вероятно е станало дори още по-рано. Че това е станало в 811 година, след разгрома на византийските войски и смъртта на император Никифор във Върбишкия проход, че именно след това Македония не е била превзета, а просто – присъединена към България от нейното собствено население и от нейните собствени държавни ръководители, които са потомци на кан Кубер. Тоест, имало е две български държави, които са се съединили в 811 година. И когато тази теза не уйдисва на Блаже Ристовски, той забравя в същата Брегалнишка легенда, от която уж си черпи аргументите, две неща, които го опровергават. Първото е, че Кирил и Методий пристигат в Брегалница, която е граница на България именно по покана на цар Борис, който дори отишъл да ги види (а цар Борис не би могъл да се разхожда по границите на чужда държава), и дори бил покръстен от тях, при това си гости на Кирил и Методий в град Равен. Град Равен не беше известен на археолозите доскоро, и затова се смяташе, че може би този източник е легендарен. Но именно Иван Микулчич, скопски учен, и сега жив и здрав, да е жив и здрав още сто години, твърди, че град Равен се намира близо до Кочани, че е един умален вид на Плиска, тоест град, който повтаря плана на Плиска, и който той смята за областната столица на българската държава в този край. В други жития на Кирил и Методий, писани между другото в Македония, е написано, че Свети Климент Охридски е бил в 893 година назначен за епископ в българското царство, в епископията Велика, а не в някаква друга държава, както пише Блаже Ристовски. Пак той, Блаже Ристовски пише, че двата центъра – Охридският и Преславският – са били два различни центъра и единият е бил основан от Климент, който избягал от цар Борис Първи, за да създаде или по-скоро – да продължи другата азбука – глаголицата, създадена от Кирил и Методий там, а в Плиска и Преслав – се взимали други решения да въведат т.нар. кирилица. За съжаление на Блаже Ристовски, в източници изрично се пише, че промяната е направена не от някой друг, а от Свети Климент Охридски. И много е интересно това бягство на Свети Климент, когато в източниците пише, че той е изпратен там от цар Борис, че му е даден нов областен управител – Домета, който да се подчинява обаче във всичко на Климент. Тоест Климент е надарен не само с църковна власт, но и с друга, опосредствана чрез личен пратеник на цар Борис – Домета, въпросния областен управител. И че отгоре на всичко са му подарени три болярски къщи, в които да разположи своето училище и четвърто – дадени са му пари да изгради манастира „Свети Пантелеймон”. Та спирам дотук, защото няма смисъл с глупостите, които пише академик Блаже Ристовски, да се занимава един сериозен учен като мен. Както съм убеден, че никой друг учен по света, сериозен, по-малко сериозен или дори несериозен, няма да се занимава с подобни дивотии.
Фокус: Кого обслужват тези глупости?
Божидар Димитров: Тези глупости обслужват политиката на скопския политически елит по изграждане на македонска национална идентичност. Звучи смешно, че в 2011 година се изгражда нечия национална идентичност. Както е известно, националната идентичност на един народ се изгражда преди всичко на базата на многовековна история. Но македонският народ няма многовековна история. Неговата история започва през 1944 година и затова трябва да му се изгражда национална идентичност на базата на измислена, открадната или силно фалшифицирана история. И точно това прави Блаже Ристовски – изгражда отчаяно македонска национална идентичност. И аз се чудя – за какво им трябва, след като в частни разговори с видни скопски политически дейци – министър-председатели, министри, политици, депутати, всички до един признават, че са направили голяма грешка в 1991 година, когато са продължили линията след 1944 година – да изграждат македонски народ, различен от българския. Те казват: „Ние трябваше да се съгласим с реалната история, тоест, че ние имаме български корени, че сме били част от българския народ, но да заявим на нашия народ: „Откъснахме се от тях през 1918 година, окончателно през 1944 година. Заживяхме свой собствен живот. В момента имаме по-различно национално съзнание или култура, бит, език дори официален, малко по-различни от българските, и затова искаме да си живеем самостоятелен държавен живот”. Ние не бихме имали нищо против такава концепция. А самите те признават, че тази история, която са си измислили, те не могат да я защитават. За съжаление, с въвеждането вече и на античните корени преди 7 – 8 години работата стана съвсем неудържима. Вече никой като мен не иска да води научни дискусии с тях, а просто се смее, маха с ръка и казва: „Остави ги”. Съжалявам, че те продължават по този начин, с тези статии, които се очакват от Блаже Ристовски, които вероятно ще бъдат подобни на тази, която е пред мен – измислена, фалшифицирана история, пълна с премълчавания и изкуствено тълкуване на някои други иначе верни неща, които не пише.
Фокус: Трябва или не трябва българската историческа наука да реагира на подобни ненаучни тези или глупости и дивотии, както ги нарекохте?
Божидар Димитров: Една историческа наука може да реагира само, когато е възможно да се влезе в научна дискусия, тоест когато се спазват научните принципи, тоест когато един факт може да има различно тълкуване, благодарение на неяснотата на изворите. Но в македонската история не може да се води научна дискусия. Това е унижение за всяка историческа наука да води дискусия със съзнателни фалшификации, фалшификации, в които не вярват и тези самите, които са ги писали. Защото аз съм убеден, че Блаже Ристовски, въпреки не особено доброто си образование, все пак е достатъчно образован, за да знае, че всичко това, което пише, си е чиста лъжа, манипулация и фалшификация на историческите извори. Тогава – как да влезеш в научна дискусия? На базата на какво ще влезеш, на какви научни принципи? Науката изключва такъв подход към източниците – премълчаване на големи части от тях, които противоречат на тезата. При македонските „историчари” няма тези. Има фалшиви конструкции, които те искат да защитават. Те много искат да се влезе в научна дискусия с тях, защото това означава да ги легитимираш като учени. Но те не са дори учени, те са фалшификатори на историята, манипулатори. Може да има различно мнение по различни въпроси, както казах, благодарение на неяснота на извори, недостатъчно извори. Но в случая с Македония, си има предостатъчно извори по всички спорни въпроси, ако въобще – може да се говори за спорни въпроси. Така че – аз съветвам българската историческа наука – нека да правят като мен. Да им предложат 1 млн. долара, 1 млн. евро аз съм им предложил за един-единствен източник – древен текст, в който да се споменава между 5-ти и 17-ти век думата „Македония” и която да засяга тези земи. Защото такива източници има, но те засягат територията между Одрин и Константинопол и нейното население, което кой знае защо през Средновековието е обявено за област Македония – това е днешна източно-турска Тракия, а населението им – за македонци, по името на областта. Дори и името Македония изчезва от днешна Вардарска и Егейска Македония през Средновековието. И защо изчезва – това е съвършено ясно, защото са изчезнали античните македонци, както изчезват и нашите траки, както изчезват илири, както изчезват дардани и т.н.
Фокус: Каква е съдбата на енциклопедията, която беше създадена под редакцията на академик Ристовски? Чува ли се нещо за нея, в употреба ли е?
Божидар Димитров: Да. По политически причини, заради албанците, които гневно протестираха срещу фалшификациите на тяхната история (за разлика от нас, които само се усмихнахме), енциклопедията беше спряна и иззета и, доколкото знам, е претопена или може би се раздава ей така, за спомен. Канят се да пишат друга или поне обявиха, че ще пишат друга, с която да поправят грешките по отношение на албанците, но не и по наше отношение и на гръцката страна, доколкото и тя е засегната. Но какво е станало, казано честно, не знам. Най-вероятно нищо.
8 ноември 2011
