Начало Последни новини Д-р А. Димитров: В Македония има български паметници, за които може да...

Д-р А. Димитров: В Македония има български паметници, за които може да бъде проявена по-голяма грижа

Д-р Ангел Димитров, ст.н.с. II ст. в Института по история на БАН. Генерален консул на България в Скопие от 1992 – 1994 година. Посланик на България в Скопие от 1994 – 2001 година. Агенция “Фокус” разговаря с него за първите стъпки във възстановяването на българските военни паметници през `90-те години.

Фокус: Г-н Димитров, по ваше време като консул на България в Скопие и след това като български посланик – как се зароди идеята за възстановяването на български военни паметници и гробища в Македония?

Ангел Димитров: Аз пристигнах в Република Македония на 1-ви ноември 1992 г. като генерален консул. Всъщност функциите на Генералното консулство, бяха същите като на едно Посолство, но тъй като в този момент, не бяхме сключили пълни дипломатически отношения, затова и нивото на дипломатическото представителство беше такова. Впоследствие след година, то прерасна в Посолство и така станах първият български посланик в Македония.
Идеята не е възникнала спонтанно или внезапно. Като историк и като човек, расъл и възпитан в атмосфера на пиетет към старата Българска армия, една от основните задачи за мен беше – да направим нещо за пробуждане на българската памет към хората, които са дали живота си за Отечеството. Мисля, че едва ли има нещо по-несправедливо, от това – да бъде забравено това, което те са направили. Защото, както се казва в една финландска военна песен, съчинена тук в България, по време на битките край Плевен – „когато тялото загине, душата остава в наследство на нашата родина”. Така че още в началото на 1993 г. аз се обърнах към Министерството на отбраната с молба – да бъде направен пълен опис, списък, на всички български военни паметници и гробища, за да можем да проверим какво е останало и да се предприемат съответните стъпки за възстановяване, доколкото това е възможно. Говорил съм за това, както с хора от македонските правителствени среди, така и с колеги дипломати. Всъщност аз насочих интереса на германския посланик към немските гробища, но те по обясними причини успяха по-лесно от нас да възстановят големите военни германски гробища близо до Прилеп.

Фокус: Защо им е по-лесно от колкото на нас?

Ангел Димитров: Защото отношенията между страните са лишени от това напрежение, което винаги съществува в отношението на Република Македония към България. Това е съвсем обяснимо. Разбира се, разговарял съм, и имах пълна подкрепа от различните командващи на умиротворителните сили, които тогава се намираха и в Македония. Чрез тях успях да интернационализирам нашия проблем. Успоредно с това, докато чаках (а чаках доста дълго време) отговор и сведения от София, аз обикалях най-често с военния аташе и с местни приятели, сред които особено искам да изтъкна Панде Евтимов – един човек, който проявяваше изключителен интерес познаваше нещата, и беше мой спътник при много от обиколките ми по такива места из цяла Македония.

Фокус: Къде сте ходили?

Ангел Димитров: На десетки места, предимно в по-южната част на Република Македония в близост до районите на фронта от Първата световна война. Като се започне от Дойран, почти до Охрид – всички тези райони сме обикаляли, най-много около Дойран и около Преспа. Разбира се, има и на други места запазени следи. Имало е и във вътрешността запазени военни гробища, тъй като е имало военно полеви болници, но повечето от тях са абсолютно унищожени.
Искам да напомня, че тогава през `90-те години не беше възстановено все още старото отделение към Министерството на войната за военни паметници и военни гробища, което в момента е възстановено и съществува. Тогава основната работа свършиха колегите военни историци, доколкото знам. Не съм бил в течение на начина на събиране материалите на тяхната работа, но около 1994 г. се получиха тези данни за военните гробища в Република Македония. Тогава беше все още много трудно да се направи нещо конкретно.

Фокус: Вие посещавали ли сте тази спорна църква в Ново Село щипско?

Ангел Димитров: Да, разбира се.

Фокус: И как изглеждаше?

Ангел Димитров: Не бяха в най-добро състояние нещата. Но аз повече обръщах внимание на друг вид паметници. Исках да намеря добре запазени паметници. Мисля, че най-добре запазените паметници, към които официализирахме вниманието, бяха край село Цапари. Дори може да се каже, че аз успях да организирам на Гергьовден през 2000 или 2001 г. първата панахида в памет на загиналите български военни. Тя беше отразена широко, имаше дори от българска страна телевизия, която снима, но преди всичко панихидата беше с участието на местните хора и беше доста вълнуващо.

Фокус: Какво е отношението на местните хора от това, което вие сте успели да видите през тези години?

Ангел Димитров: За Република Македония, никога не бива да се говори еднозначно. Има различни пластове, но смея да твърдя, че една значителна част от населението в една или друга степен, помни миналото и българския корен. Аз поне се сблъсквах с доста добронамереност и вълнение, когато ставаше дума за тези паметници. За съжаление, имаше и обратното. Примерно, през 1999 г. лично бях водил един екип на телевизията на стари все още запазени гробни паметници от погребение в една гориста местност югозападно от Фурка, където е бил щабът на 9-та пехотна дивизия – Плевенската дивизия. Местоположението е в близост до Дойран, разбира се, малко след това, вероятно притеснени от нашия интерес и моето посещение, разбрах, че допълнително са били унищожени някои надгробни паметници. На моята интервенция във връзка с това веднага беше отговорено, че това е било работа на иманяри. Можете да си представите, какво могат да търсят иманяри във войнишки гробища.
Освен запазени гробове, все още някъде, поне под земята въпреки, че са унищожени самите надгробни камъни и кръстове, са запазени и някои чешми.

Фокус: Къде има запазени чешми?

Ангел Димитров: В района на Дойран има две отлично запазени чешми, както и в селото Фурка, които са строени още през Първата световна война. Това са действително паметници, за които може да бъде проявена по-голяма грижа. Не трябва да се забравя, че има отделни допълнителни гробове и в германските гробища при Прилеп. Там има погребани няколко българи с военни чинове. Има гробове, запазени и при Струмица. Специално при Цапари има офицерски гробове, и те са зад абсидата на църквата в селото. До селото има цяло военно гробище, на което са унищожени знаците над земята, но отлично се вижда как са били самите гробове. Това е едно много голямо пространство може би около декар и половина или повече. Докато бях там дори с участието на местни хора, бяхме подготвили план с местни архитекти, за да бъде съвместен ангажиментът за възстановяването на това голямо гробище, но нещата след моето заминаване се промениха.

Фокус: Оградиха го това гробище впоследствие, после възстановиха паметника му, но имената ги няма написани, все още.

Ангел Димитров: Там тогава не личеше нищо, на единствения камък, който беше останал като малък паметник, всичко написано, беше заличено от времето и от атмосферните условия. Сега, след съществуването в Министерството на отбраната на този отдел за военни паметници и военни гробища, макар до колкото знам, да е със съвсем малко хора, мисля, че чрез него, и с опита на колеги историци, които работят по тези проблеми, спокойно може да бъде събрана една сериозна документация и да продължат стъпките за възстановяването на някои паметници. Тук се сещам за един от най-ефектните като местоположение паметници на полковник Каварналиев на подстъпите към Дойран на хълма, който е бил взривен, буквално. Аз лично съм се качвал много пъти горе и действително си личи, че отломките са от взрив. На това място са провеждани и учения на югославската армия, което е символично и по друг начин.

Източник: Агенция „Фокус“

Последни Новини

Контрера: В държавата има пандемия от кърлежи.  Настояваме МЗ да свика кризисен щаб

От месеци зам.-председателят на ВМРО и общински съветник в СОС Карлос Контрера сигнализира, че тревните площи в София не се обработват срещу...

Контрера: „Промяната“ опропасти изграждането на детски център за лъчелечение и протонна терапия

Това е престъпление срещу децата на България! „Провалите продължават и с Плана за възстановяване и устойчивост. Кабинетът Денков-Габриел опропасти...

Каракачанов представи книгата си „Външнополитическата дейност на ВМРО (1893-1944 г.)“ в Ловеч

Ловчанлии с притеснение следят развитието на военните конфликти В четвъртък лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов посети Ловеч и се...

Андрей Слабаков е за по-бързия и лесен достъп на генерични лекарства до пазара

Лекарства за Европа, но при какви условия? Европейският парламент одобри в пленарна зала своята позиция на първо четене по...

Д-р Петрова: За пръв път през 2023 г. в България се раждат под 50 хиляди бебета

Д-р Султанка Петрова, председател на НЖО на ВМРО и бивш заместник социален министър отговаря на въпроса: изчезваме ли? Повод...

20 април (събота), Русе – велопоход „Помни героите“

ВМРО - Русе и сдружение „Вело Русе“ ще проведат традиционния велопоход Русе - Гюргево на 20 април. Под наслова...

Поредно безобразие на бившия военен министър Тагарев

Лъсна поредно безобразие на самозабравилия се бивш вече военен министър Тагарев – праща Военна полиция на журналисти, заради публикации в медиите срещу...

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir