Публикуваме с минимална намеса словото на Красимира Мишкова от ВМРО – Разлог, произнесено пред костницата на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание разложани. Заглавието е на вмро.бг
Уважаеми съмишленици, скъпи гости, близки и потомци на загиналите,
Датата на Илинденско-Преображенското въстание е една от най-важните в българската история. Това е дата, която показа, че в Разлог, както по време на Априлското въстание, така и по време на Илинденското въстание, предпочитат хиляди пъти повече ужасен край, отколкото ужаси безкрай. Това го казват хората, които вдигат въстанието през 1903 година. Те действително показват, че заслужават да бъдат свободни, заслужават това, което имат техните братя и сънародници в тогавашното свободно Княжество България. С това, че те предпочитат да умрат свободни, отколкото да живеят като роби, показва, че са достойни за свободата, която така и не успяват да постигнат.
Днес отбелязваме 107 години от израза на тази любов, копнеж и стремеж за свобода и свободен живот на нашите предци, 107 години от жертвата, която са дали участниците във въстанието пред престола Божий и пред олтара на Отечеството. Тази саможертва е наистина свята и съвършена. Никой от тези 42-ма разложани, които вдигнаха оръжие на 15 септември 1903 г., не е бил убеден дали ще остане жив, но всички са знаели че отиват да се жертват за своите ближни, семейства, съпруги, майки, бащи, деца. Те направиха това убедени, че дори и да не успеят в освобождението, ще успеят да събудят съвестта не само на своите съграждани и съотечественици, но и на Европа, за да се види какво става на Балканите.
На днешния ден преди 107 години, 42-ма достойни мъже от Разлог, бащи, синове, братя и роднини положиха живота си, за да ни има нас днес. 28 от тях, мирни граждани, са погребани тук, на това място, на старото оброчище св. Димитър. Най-младият – Иван Николов Цуцуманов – е само на 16, а най-възрастният – Марко Тодоров Хаджиев – на 68.
На 27 септември 1936 г. с доброволни дарения, с панахида за загиналите и с молебен за живите, е открит този паметник. Да се знае и помни, че даром свобода и добър живот няма.
Затова на този ден, 15 септември, хората от Разлог ще идват винаги с цветя и почит към жертвите и духа на илинденци. Мир на праха им и светла им памет!
Редом с падналите за свободата и единението на България от нашия град, на днешния ден отдаваме почит и към всички онези дейци на ВМОРО, които дадоха младост, дух и енергия на българското националноосвободително дело. В битката за свобода и по-добър живот те бяха водени от достойни българи – Иван Николов Каназирев, Дафе Георгиев Захов, Георги Ангелов Рачев – членове на първия комитет на ВМРО в Разлог; Владислав Николов Каназирев, Георги Иванов Кондев, свещеник Коста Чилев и неговия син Атанас Попконстантинов, Петър Лачин, Благой Иванов Даскалов, Иван Лазаров Рачев, Ангел Коста Рачев, Тодор и Георги Астини.
Много разложки семейства дават покрив и хляб на четите на организацията, излагайки на риск децата си. Христо Попов, Илин Кулин, Глиго Юруков, Тодор Кондев Миджилизов, Тодор Билю Хаджиев, Кипре Максев, Атанас Жегов /Чауше/, Марко Тодоров Хаджиев. Други превръщат домовете си в складове на оръжие на организацията, Лазар Иванов Рачев, осъден на 101 години затвор и умрял в „Еди Куле” в Солун, Кръстю Кондев, Славе Манов, Христо Лагадинов, Коста Бонков. Много са мъжете от Разлог, пренасяли оръжие за организацията по нейните два основни канала, минаващи през Разложко. Сред тях е запомнен със своята тиха всеотдайност и пословична скромност Петър Полежанов /Магнита/, силно уважаван заради тези си качества от всички ръководители на местната ВМОРО.
Равносметката за Разлог е трагична. След Горноджумайското въстание от 1902 г. ситуацията в Македония е все по-напрегната и турските зверства растат. В такава обстановка, на 2 януари 1903 г. в Солун се провежда конгрес на ВМОРО, който взема решение за вдигане на въстание в Македония. На последващите срещи с други ръководители на организацията се стига до компрописната идея – не за всеобщо въстание, а за отделни въстанически и партизански действия, подкрепени от населението. Съгласно приетия план в Мехомия въстаническите действия са съсредоточени в усилията за превземане на казармата с 1000 души аскер, кактто и на конака. За целта са поставени в бойна готовност местните чети, наброяващи 61 души. От Вароше – с войвода БлагоДаскалов, от Долната – Минко Колевичин, от Илицката – Петър Каназирев, от Крапата – Петър Лачин, от Сръбо – Атанас Попконстантинов. Формирана е обща чета под ръководството на войводата Георги Кондев.
Но съдбата на въстанието е друга. Над 120 опожарени къщи в махалите Крапата, Дългата и Сръбо. Седмица след кървавия Кръстовден по Саровица кучетата влачели човешки кости. Почернени семейства и над 80 бежанци, само от Разлог.
Като се докосваме до тези факти разбираме ясно кореспонденциите на английския журналист Джон Макдоналд от 1903 г. Той пише: „…в Разлог и разложко местната ВМОРО е много силна и има дълбоки корени, цялото мъжко българско население, способно да носи оръжие участва в революционното движение…” Така организацията на Гоце Делчев и Даме Груев успя да консолидира и съхрани българския дух в Македония и Одринско.
107 години ние, българите, отбелязваме това събитие, но ако само го отбелязваме, а не се поучим, всичко е празно и суетно. Ние сме длъжни да се поучим, да тачим паметта на илинденци, да почитаме тяхната жертва, да се размислим и да видим къде сме. Участниците във въстанието са се борили за обединение с майката Родина, със своите братя. Днес ние трябва да се замислим като народ дали имаме това единство помежду ни, защото, ако ние се разединяваме, тогава се обричаме на гибел. Да помислим за това, което е станало преди 107 години, да мислим и за другите събития от нашата родна история, да бъдем мъдри, да се възползваме и да градим с общи усилия нашето бъдеще. Ако не помним уроците на историята и не се учим от нея, то настоящето ни е преходно и за бъдеще не може да мислим.
ПОКЛОН ПРЕД ЗАГИНАЛИТЕ ЗА РАЗЛОГ!
ПОКЛОН ПРЕД ДЕЙЦИТЕ НА ВМОРО!
ПОКЛОН ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ ДУХ!
15 септември 2010
