Автор: Султанка Петрова, председател на Националната женска организация на ВМРО
През последните две седмици на протести се заговори много усилено за Конституцията на Република България. Дори участник в протестите с гняв и ненавист я потъпка и запали пред камерите на различни телевизии. Недостойна и пошла постъпка.
Не познавам този млад човек, който изглеждаше отвратен от нашата действителност, но може би чашата на търпението на всички млади хора, и не само млади, вече преля. Очакваше се, че високата младежка безработица, бедност и немотия ще изкарат хората на улицата. Но и тези няколкократно по-високи сметки за електричество, парно и вода не са за подценяване.
Надеждите на хората днес отново са попарени. Разминаха се високите очаквания на народа с обещанията на управляващите.
През последните 23 години всички правителства идват на власт с гръмки обещания, а когато вземат властта си правят каквото искат, както искат и за когото си искат.
Призивите да се спазва Конституцията на Република България са най-чести и това не е случайно, защото дали е хубава или не, това е основният закон на страната ни. През 1991 година седмото Велико народно събрание прие Конституцията на Република България, но днес смело можем да заявим, че нито едно правителство от тогава до днес не намери сили, морал и отговорност да се опита поне в по-голяма или по-малка степен да я спазва.
Казвам това защото ние неведнъж сме призовавали за стриктно спазване на нейните разпоредби.
Едни от най-тревожните за нас моменти си остават:
Чл. 11.
(1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
(3) Партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.
(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.
Чл. 52.
(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.
(5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.
Чл. 53.
(1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.
(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.
(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.
(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.
Чл. 55.
Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.
Коментарите и анализите оставам на Вас .
Законите в България са за всички и трябва да се спазват. Не трябва да има богопомазани, не трябва да има „вратички” и несправедливост в правораздаването.
Крайно време е да разберем, че държава и държавност ще има единствено и само, когато спазваме законите и разпоредбите в страната. Беззаконието поражда неправда и анархия, която доведе до пълните площади с протестиращи хора.
Въпреки това аз бих искала да призова всички: да, законите ни не са идеални и ние не одобряваме част от тях, но хубави или не, трябва да изпълняваме техните разпоредби!
