Нека министър Рашидов излезе ясно и последователно да обясни стратегическата визия на министерството на културата за развитието на културната сфера у нас. Ако такава визия въобще съществува. Нека има дебат. Нека има решения. Обратното обаче – подхвърлянето на идеи на парче – е стар и неработещ вариант.
Рашидов започна да говори за тази реформа още през октомври и до този момент имаше немалко време да развие истинско обществено обсъждане.
Местните културни звена са последното, в което трябва да се търсят „оптимизации”. Седмици след като бе приета актуализция на бюджета, която легализира по-високи разходи насред криза, е, меко казано, цинично да се говори за съкращаване на разходи за сметка на филхармонии и театри.
Министър Рашидов трябва да е наясно, че културата не може да се изчислява единствено в простата сметка приходи/загуби. Факт е, че културната сфера у нас има нужда от мениджърски подход, наместо дежурната логика на твореца, превърнат в министър, на която сме свидетели години наред. Но сегашният опит на твореца да се представи за мениджър е също толкова неприемлив. Защото мениджърството не значи съкращение и само съкращение.
Ясно е, че се намираме в криза и всяко държавно ведомство е принудено да пести бюджетни средства и да съкращава хора. В тази ситуация обаче е още по-важно да преценяваме настоящите ползи и бъдещите щети от всяка реформа. Дейците на културата, които „тежат” на държавния бюджет, в цялата страна са малко повече от шест хиляди – ефектът от планираното им 10%-тно съкращение е нищожен в сравнение с огромните щети за духовността на българите. Още повече, че подобен ефект би могъл да се постигне с по-малко от 1% съкращение в щата на МВР, например.
Управлението би могло само да спечели, ако бъде свързвано не просто с успехи на силовите ведомства, но и с условия за съзидание в областта на културата и изкуствата.
Иначе, МВР може да закара служителите си под строй на театър и така ще се задвижи антикризисната верига – хем ще се стимулира потреблението (както предписват антикризисните теоретици), хем полицаите ще са със задововолени културни потребности преди нощните акции, хем културните институти ще са на печалба.
Майтапът настрана, антикризисната логика на управляващите действително понякога добива именно подобен вид. Катто в старата габровска шега за бягането след трамвая и таксито. Тъжното е само, че когато Цветанов казва „Без повече ескперименти в МВР” още по-ясно става, че като че ли в културата у нас едва ли скорро ще дойде времето за „без повече експерименти”.
22 юли 2010
