Текст от блога на заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки
Без образование няма нация, няма ли нация – няма и държава
Най-голямата драма на държавата три дни – „пияната даскалица”. Бързо беше разкрита, задържана, уволнена, конвоирана от съдебна охрана с белезници (!), съдена и осъдена …
За радост на тълпата „сеирджии”, петимни да видят танца на пияната „даскалица”… по страниците на жълтите кенефи – „екшън” – историята с най-големи и пикантни подробности … описана гадно, унизително, обидно … лицемерен публичен линч над една жена, извършен от тълпа, от чиито морал и последната циганка-проститутка на Лъвов мост би се погнусила.
Сякаш образованието не е пълен клозет. Сякаш училището отдавна не е средно аритметично между бардак, боксова арена и място, на което евтино и лесно да се напиеш и надрусаш… сякаш не е заобиколенo всяко училище с „клек-шопове”, от което и бебе може да си купи бидон водка, сякаш никой не вижда как в почти всеки училищен двор малолетните и все по-малоумни питомци надигат бутилките от сутрин до вечер… и се хилят дебилно неизвестно на какво …
Сякаш никой не знае и не вижда, че учителят, този някогашен стълб на българското образование, пробуда и възраждане, не е превърнат в посмешище, без авторитет и без възможност да защити този авторитет, в беднюга без самочувствие, без никакви права, принуден да оцелява в обкръжение на хаос, арогантност, безотговорност, тъпота, мързел и простотия…
Учителят е превърнат в боксова круша на родителските комплекси на новоизгрелите простаци с пари, на разглезени дрисльовци без никакво възпитание, без никакво уважение, без никакви ценности. На поколения, които семейството „възпитава” като „ценности” бързите пари, без значение как са придобити, неуважението към родителите, обществото, закона… и ги попива от „идоли” като Азис и подобните му… Поколения, възпитавани в безогледен, арогантен, примитивен егоизъм.
Учителят е заложник на простотията и дребните игрички и кражбички на директори, инспектори и прочее бодри, но алчни търтеи, живуркащи из „просветното” министерство. На всекидневна промяна на програми, идеи, учебници, помагала и прочее. Училището отдавна е арена на съмнителната конкуренция на издателства и печатници, които бълват безумни и безсмислени учебни „пособия”, налагани разбира се с подкупи нейде из „системата”.
Българската образователна система не се стреми да образова и възпита български граждани, български родолюбци. Отдавна няма такива цели. Няма патриотично образование, учебниците по история стават все повече тънки и тъпи книжлета. Стават комикси, в които споменатия костинбродски славей, известен с разпрания си задник, има снимки по-големи от тези на Апостола. Прочее Левски и Ботев вече се изучават в края на урока за османското „присъствие” … в няколко реда, със снимчици с формат на пощенски марки. Да не говорим за въстания, национални борби, Възраждане, борба за българска Екзархия, постижения на българския дух и народ. Нищо подобно.
И европейските и околните ни държави подържат и развиват своята среднообразователна система на основа на родолюбие и патриотизъм. На семейни и образователни ценности. Нашенските либерасти бодро разрушават, заклеймяват, отричат патриотичното възпитание и националните ценности. За сметка на псевдо „европейски” тъпотии. И размисли дали да не се извадят думите „мама” и „татко” от учебниците, защото били дискриминация към еднополовите двойки, забележете …
Образованието и здравеопазването са двата основни стълба на една здрава нация. Без тях няма нация. Без нация няма държава. Има територия, свободна за заселване.
Българското образование е в клинична смърт, заедно със здравеопазването…
Но за това не е виновен българският учител. Българският учител е герой в мирно време, в което се води една тиха гражданска война. Срещу него, срещу образованието, срещу българското общество.
Виновни са всички министри, мишки, всички чиновници, управлявали министерството последните десетилетия. Тези, които допускат да се краде от научните фондове. Тези, които допускат чудовищната корупция във ведомството си. Тези, които още се обръщат един към друг с „другарю” и натискат опърдяните си кресла, само и само да устискат до заветната пенсия и още 100 години след това. На тези трябва да се търси наказателна отговорност.
Вчера хиените са задействаха бодро, бързо, немедленно. Храбро разкриха „пияна даскалица”, порицаха я, уволниха я, осъдиха я. Свършиха си работа, един вид. Строго, но справедливо. Задници. Жалки.
Никой не попита горните жалки задници, защо допуснаха циганията на Женския пазар да убие едно от 4-те най-стари софийски училища – 13-то, с много символното име „Кирил и Методий”. Училище с над 100-годишна история, образец за възрожденска просвета и жажда за знание … училище, за чиято смърт са съвкупно и последователно виновни и министерството, и Столична община. Които системно и последователно бяха предупреждавани от ВМРО за това, че циганията ще залее училището. Че ще превърне двора му в опикан клозет и приют за дегенератите, обитаващи Женския пазар.
В един ден Общината закри 13-то българско училище „Св. Св. Кирил и Методий“ и даде безвъзмездно имот на циганско читалище. Найс, а ? Да ви говори нещо това ?
Никой не се запита, не се замисли защо тази учителка (учителка, не „даскалица”, това за мислещите със задниците си пишурки в кафявия медиен „сектор”) е стигнала до там… какво ù се е случило в живота… Никой не разбра, че съпругът ù е починал, че е останала сама жена да гледа три деца … със заплатата си на „даскалица”, в чудесната и изпълнена с камбанен звън и коледни песнопения атмосфера на 130-то. Никой не ù подаде ръка, не се поинтересува как може да се помогне на преподавател с дългогодишен стаж, на самотна майка на три деца. Които ги чакат доста студени, безрадостни и вероятно гладни коледни и новогодишни празници.
Историята на тази бивша вече, осъдена като най-страшна престъпница, преподавателка не е проблемът на системата. Тя е симптомът за една клинична смърт.
А сега още една история на друга „даскалица”. Също толкова празнична и предколедна. История, която няма да види бял свят в новините. Защото не е скандална. Защото тази „даскалица” не е пияна и не танцува в час. Защото няма скандал, гнусотии и пикантерии.
Тази, другата „даскалица”, има над 40 години системен, последователен трудов стаж в образованието. Високообразована е, с множество награди, с отлично „досие”. Инвалид е, с 90% загуба на зрение, с множество други здравословни проблеми, без съмнение, резултат от „даскалската“ работа. Също наскоро е загубила съпруга си и остава сама. Проблемът на тази жена е, че Общината ще се опита да я изхвърли от общинското жилище, което обитава от десетки години, съвестно плащайки всичките си задължения. Защото някога в живота ù, след смъртта на нейния баща, е придобила по наследство съсобственост, състояща се от 1/16 идеална част от някакъв имот. Която е продала на роднините-съсобственици, за да вложи парите в борбата за живота на вече починалия ù съпруг. И тази „собственост” е поводът на „стриктните” общински мишоци да се връткат и да шикалкавят и да се опитват да изхвърлят тази жена от общинското жилище. Същите тези, „стриктни” мишоци, които търпят с години ордите самонастанили се цигани в стотици общински жилища. Цигани, които дължат стотици хиляди левове на Общината, задължения, които никога няма да бъдат платени. Цигани, които безогледно рушат общинската собственост и проявяват драстично неуважение към обществото и законите.
Те са в общинските жилища, тази жена, инвалид, сама, с 280 лв. пенсия, трябва да излезе на свободен наем.
Строго, но справедливо.
Това е другата празнична история, на другата „даскалица”.
Това е. Няма извод, няма заключение.
Прът трябва да играе тук. Здраво. Буков прът. Възпитателно. Образователно. Последователно.
