Текст от блога „Жива верига“, автор: Емил Недков, младежка организация на ВМРО – София
Как наричаме човек, който иска да живее в цивилизована, правова държава, в която всички граждани са равни пред закона, в която не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на народност, етническа принадлежност, пол, произход и религия? Ще го наречем европеец или демократ, известен още по нашенски като расист или фашист…
Неразбираемо, но факт. Всеки, дръзнал да изкаже на висок глас истината за перманентния дефицит на справедливост, бива заклеймен в най-добрия случай като човек с назадничаво мислене. Обяснява му се с немалка доза снизхождение как подобно говорене накърнява правата и свободите на една по-специална етническа група, как евентуалната липса на допълнителни привилегии за тази конкретна маргинална общност би довела до образуване на тънък дискриминационен филм, достатъчно хлъзгав, за да изкара от пътя прочутия български етнически модел.
Подобни нагли изказвания не са новост, напротив, същите са добре познати като неразделна част от отдавна приложената комуникационна стратегия, използваща страха като основно и единствено оръжие. Принципът тук е безплатен ток или етнически конфликт. Преекспонираната заплаха изкривява всяко едно изказване, противопоставящо се на допълнителните привилегии, предоставяни на една етническа група за сметка на друга, и го превръща в дискриминационно. Мълчаливото примирение остава единствен гарант за мирно съжителство.
Забързани в навика да бъдем толерантни, пропускаме реалната дискриминация, тази, при която се наблюдава „нееднакво отношение към различните групи хора в обществото (по народностен, расов, политически или религиозен признак)“. Ще рече, че ако на даден индивид или група индивиди бъдат предоставени допълнителни привилегии на основание етническа принадлежност, то всички останали индивиди или групи индивиди, необлагодетелствани от тези привилегии, ще бъдат дискриминирани. Казано накратко, дискриминираните сме ние, хората, от които взимат, за да може някой друг да не дава.
Тук вече идва личният избор. Дали ще останеш част от това вегетиращо общество, в което хората, търсещи държавност и ред, получават етикет на екстремисти и фашисти, или ще спреш да сънуваш нечий чужд сън и ще отвориш очи.
16 април 2012
