Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки
„Държавата гние – проблемът сте вие” – плакат, носен на шествие от привърженици на „Левски 1914”.
Вече две седмици от телевизора всеки многознайко се изказва по темата „футболно хулиганство”. И който разбира и който не разбира. Най-вече вторите. Строги, угрижени, навъсени физиономии – или никога нестъпвали на стадион, или уредили си безплатните пропуски за „ложите”. Хора, които са гледали мач само по телевизора, започнаха отново да наставляват, да оценяват и да обвиняват.
Оказа се, че футболното хулиганство е най-страшният бич за държавата и за нацията. Не главоломното повишаване на цените на хранителните продукти и горивата, не диктатът и произволът на енергийните, водните и телекомуникационните монополи, не стремителната циганизация на държавата и вълната от циганска престъпност и произвол, не демографският колапс и мозъчна смърт на българската нация, а футболните запалянковци. Те са общественият „враг”.
Поставеният „враг”. В катастрофалната икономическа ситуация, когато парите на никого в държавата не достигат до края на месеца, когато в новините, покрай бодряшката проправителствена пропаганда, се промъква информацията, че фалитите на малки и средни фирми са се увеличили с 80 % спрямо началото на кризата, е необходим враг. Особено когато по-рано нароченият за обществен враг се оказа в съдружие в две-три фирми с министър-председателя и се превърна от обвиняем в главен обществено-политически обвинител. И изобличител на необяснимото имотно забогатяване на основни фигури в управляващата партия.
А от стотина години е известно, че футболното хулиганство е очаквана и предвидима последица от социалния гняв. От социалното напрежение сред младите и активните граждани на едно общество. От липсата на работа, липсата на пари и липсата на перспектива. Тогава младите хора в една държава – тези, които не са забягнали на запад да мият клозети и да бършат задници – дават израз на гнева си, където могат. На стадиона. Повечето са млади българи с образование и изострено национално и социално чувство. Българи, които няма да видиш да мятат салфетки в долните чалгарници, приют и радост на властта и подлогите й. Няма и да ги видиш по терминалите на летищата с куфарче, пълно с гащи ”Адибас” и преведена диплома.
Справка – родината и на футбола, и на футболното хулиганство – Англия.
За всичките ми приятели, с които заедно бяхме на стадиона едно е ясно – държавната власт упорито търсеше провокацията. Търсеше сблъсък. Търсеше проблем.
Търсеше смайващо повторение на мрачните и кървави събития от стадион „Хилзбъро” от 15 април 1989 г. Тогава, на футболна среща в Шефилд, между Ливърпул и Нотингам форест, заради неумелите, глупави и объркани действия на администрацията на стадиона, са затворени част от изходите и публиката е насочена само през един отворен изход. В резултат – тълпата е притисната към здравите, стоманени, „антихулигански” огради. 94 души загиват, над 700 са ранени. Оттогава оградите на стадионите се правят „динамични”, от леки мрежи и могат лесно да се откачат от сектора към терена, а не са стоманено-бетонни конструкции. Това за сведение на всички дебили, които се показват по телевизора и вресливо питат защо оградата на Сектор Г е била толкова лесно съборена от червените запалянковци.
Веднага пояснявам – и аз, и приятелите ми сме привърженици на „Левски”. Както се казва – и сърцата и футболните ни пристрастия са на „Герена”. И още нещо – до един тези момчета, с които бях на мача, са с висше образование. Един юрист, двама инженери, няколко икономисти, студенти по политология, журналистика и международни отношения. В Университета.
Не физкултурници. Не ВИФ-аджии. Не „пияни и дрогирани” лумпени. Нормални млади българи. Гордост за всяка нация. Познавам и десетки момчета от тези, които бяха за кратко в сектор Г. Преди жандармерията да ги омете от там. С палки и ритници. Привърженици, запалянковци, „фенове” на ЦСКА, наречете ги, както искате. Също висшисти, също студенти, също млади и жизнени българи. Нормални българи.
От тези, на които клакьорската и обслужваща т.нар. „журналистика” лепна дамгата „пияни и дрогирани лумпени”. От тези, 2200 човека, които жандармерията изпотъпка и изблъска от един изход, не по-широк от 2 метра (!) за пет-десет минути. С цената на едно полузадушено и смазано от тълпата момиче и на едно момче с комоцио и счупена глава, след падане от козирката над входа.
Далеч преди това, в началото на мача някой безумен „началник” нареди да се затвори вратата на 6-ти сектор на Сектор Б под носа на около 3 000 човека. 15 минути преди началото на мача. Това безумие очаквано предизвика гнева и натиска на тълпата. И очаквано предизвика настъпление, блъсканица, паника и хаос пред затворената желязна врата. И очаквано за малко не доведе до смазани хора… като на „Хилзбъро”, преди много време.
Това решение могат да вземат или крайно некомпетентни хора без никакъв опит, или провокатори, които ясно осъзнават, очакват и предвиждат такъв трагичен резултат. След като номерът за малко не мина в сектор Б, силите на властта се съсредоточиха за отклонена и очевидна провокация в отсрещния сектор Г.
Нима наистина някой е очаквал 2200 човека, футболни запалянковци, изблъскани като животни в средновековна корида, през една пътека широка 2 метра, от тежко въоръжена жандармерия, просто да се разотидат по домовете ? След като надлежно са си платили билета? По средата на мачЪТ на сезона, в който любимият им отбор убедително печели вечното дерби ? Ей така, с ръце в джобовете, подсвирквайки си хита „Нашата милиция ни гази” ?
Уверявам ви, ако подобно нещо се случи в Италия, дори на турнир по шах, съответният град още да дими в руини. Или пък в Англия. Или където и да било в лелеяния „Запад”. Точно затова съм убеден, че властта търсеше тази провокация. Търсеше да провокира запалянковците. За лицемерите с костюмите е все едно дали ще провокират привържениците на ЦСКА или Левски. Просто тези два клуба имат най-много и най-верни привърженици.
Този път властта се нахвърли върху „прасетата” и си организира улично „дерби” с палки и ритници с тях. Защото бяха по-малко, като „гости” на „Герена”.
Ние, „говедата”, не се радваме. Защото следващото „дерби” очаквано ще е в нашия сектор. Или по улиците, около стадиона. Със стъпкани хора, счупени глави, изпотрошено имущество. И с вечните лицемерно-скръбни, целуващи отзад властта физиономии, в казионните вечерни новини, загрижено осъждащи „пияните и дрогирани лумпени”.
Десетки пъти сме обсъждали, писали и препоръчвали на администрацията в Постоянната комисия по обществен ред и сигурност (ПКОРС), към Столичен общински съвет какво да се направи преди и по време на тези мачове. Правили сме и нарочни заседания на комисията само по тази тема. С представители на администрацията, полицията, ръководствата на клубовете и управите на стадионите.
Да обърнем внимание на няколкото очевидно важни въпроса, от чиито очеизвадни отговори властта бяга :
1. Защо се допуска провеждането на футболни срещи на стадиони, на които се налага няколко хиляди човека да влязат и излязат през една желязна врата широка метър и половина и висока два и нещо в рамките на половин час ? Нима не е известно и очаквано, че това ще предизвика струпването на тълпа и опасност от стъпкване и задушаване?
2. Защо се допуска провеждането на футболни срещи на стадиони, на които седалките се чупят като вафли само от тежестта на седящите върху тях, а под тях се разкриват стоманени профили, и няколко килограмови парчета бетон, които лесно се превръщат в смъртоносни оръжия и заплаха за живота и здравето на всички в сектора?
3. Кога собствениците и наемателите на спортни съоръжения, на които се провеждат футболни и други спортни прояви с много публика, ще бъдат задължени да преустроят съоръженията, така че да няма подобни на „Герена” „входове”, които се превръщат в „тапи” и потенциални смъртоносни капани ?
4. Защо пропускателният режим не се организира на широк фронт, посредством метални заградителни парапети, за да могат много хора да влязат на стадиона за кратко време, без блъскане?
5. Как се оказват бомбите и ракетите в сектора, след многочасовото претърсване на всеки един запалянко? Как така на никого не му хрумна за тези 20 години да претърси линейката, която спокойно стига до пистата? Или байчовците със семките и вафлите?
6. Докога в секторите ще се разполагат неподготвени, неумели и нетренирани полицаи, по-изплашени и по-нервни и от хората в сектора ? Полицаи, които още си мислят, че е 1986 г. и са на спартакиада в Перник и ще въздадат справедливост в сектора само с няколко шамара и зъл поглед?
Държа да подчертая – тези въпроси и техните отговори сме ги давали много пъти на администрацията. Поне от три години. Точно тези въпроси и проблеми. Всичките разговори и препоръки потънаха във времето. Поне ги има протоколите от заседанията.
Мога да се обзаложа, че нищо по стадионите няма да се промени до следващия мач. Никой няма да глоби Батков за разрухата и безхаберието към дома на сините – стадион „Герена”.
Никой няма да глоби и „Титан”. За това, че „Армията” прилича на обор. Не случайно пиша обор, не кочина. Те май били превели едни пари на Искра Фидосова. А госпожата Фидосова, както е известно е значима и незаобиколима част от управляващото мнозинство.
Не ми е известно някой в годините да е направил една пълна и подробна данъчна ревизия на „подставените” собственици на големите клубове. Да каже – за 10 години тези хора имат толкова приходи, толкова разходи, платили са толкова и толкова данъци. За да е ясно във футбола ни кой кум, кой сват, кой на булката брат и кой поръчва и плаща музиката. Разбирайте свирката. На съдията.
Очевидно властта не желае да реши този въпрос. Повече от очевидно е, че властта има нужда от обществено напрежение и отвличане на вниманието. Явно и очевидно е по-важно лелките във входа да цъкат възмУтено и да осъждат „пияните и дрогирани вандали”, а не повишаването на цените. Примерно.
Затова – долу ръцете от момчетата на стадиона. Не е „обща” вината за погромите и вандализма. И погромът, и вандализмът си имат конкретни извършители, които имат лица и имена. Със сигурност известни на властта, която обаче ги „пропуска” на стадиона. Да чупят, палят и провокират. И някак си им съдейства за внасянето на димките, бомбичките и ракетите. С действия или бездействия. Работа и задължение на властта е да ги открие, да докаже и да ги накаже тези вредители, провокатори и нарушители. Затова взема и заплати, като се замислиш. Не за да тъпче и смазва 2200 запалянковци, между които и момичета, и деца. Прочее, съветвам всеки един запалянко на ЦСКА, изритан с шутове от сектора, да съди и организатора на срещата, и общината, и държавата. И да си поиска парите за билета и обезщетение.
За безумието на стадиона не са виновни обикновените полицаи. Те изпълняват заповеди. Не са виновни и офицерите. Те също изпълняват заповеди. Заповеди, давани от някой мишок с костюм, който нарежда по станцията незнайно откъде.
Тази власт видимо има изгода от разделителни линии и в обществото, и на стадиона. Запалянковците да мразят до смърт „куките” с каски вместо лица, които ги налагат с палките със и без причина. Полицаите да мразят и да се страхуват от „пияните и дрогирани лумпени”, които ги замерят с парчета бетон и бирени шишета. Така не мислят за мизерните си заплати. Така не мислят, че носят униформи и кубинки от преди 3 години и като се строят на пистата приличат на някакъв опълченски обоз, в който всеки е навлякъл, каквото има.
Властта търси повод да изпрати в Сектор Г жандармерията и водометната машина. А после, след мача, да задейства и много по-ефективните лайнометни машини по телевизора. Министърът Цветанов щял да праща запалянковците да извършват принудителен труд. Като начало не е лошо да възстанови тухларните и да започне да изпраща там циганите-престъпници. Тези от Виетнамските общежития, Баталова воденица, Захарна фабрика и Орландовци. Да се учат на труд и творчество. За мен те са много, ама много по-съществен обществен проблем. Очевидно властта има други „приоритети”.
За безумието по стадионите и улиците носят отговорност мишоците във властта. Тези в БФС, тези в спортното министерство, федерации, спортни комисии, „собствениците” и управите на клубовете. Всички тези костюмирани във властта лицемери и подлогите им – впиянчени, комунистическо-носталгични чичаци, които съсипаха спортните бази и детско-юношеските школи, които превърнаха българския футбол и спорт в гара разпределителна за загубили се по летищата негри и арена на комарджийски измами с тотото във Виетнам.
Лицемерите, които сега громят пламенно „пияните и дрогирани вандали и лумпени”, ще ги видите отново на всяко едно награждаване за всяка футболна титла, купа, годишнина и прочее. И на Левски, и на ЦСКА. С нови-новенички, неомачкани шалчета, върху нелепите за стадиона костюми, да подтърчкват и да подпяват с победителя „оле-оле, шампиони сме”.
Тогава в блесналите им от щастливи сълзи очи, „пияните и дрогирани вандали и лумпени” се превръщат в „единомишленици” и „запалянковци”…
А дотогава – момчета и момичета и от „Герена”, и от „Армията” – „Хилзбъро” и „Хейзъл” ни чакат. За дерби.
8 март 2011
