С различни мероприятия ВМРО отбелязва 92-та годишнина от подписването на Ньойския диктат.
На 25 ноември се провежда факелното шествие в Добрич, а в Русе ВМРО организира факелна стража пред Паметника на свободата. Акциите продължават в неделя – на 27 ноември, когато е факелното шествие в София, а във Варна символично ще изгорят Ньойския договор.
Шествието в Добрич започна от градинката пред храм „Свети Георги“ и ще премина по пешеходната зона на Добрич. Тази година събитието е насочено и срещу проучването и добива на шистов гази ще премине под наслов „ВМРО: Добруджа не иска шистов газ!“.
В анонс в страницата на събитието във „Фейсбук“ от ВМРО-Добрич споделят:
„Преди 92 години бе извършена жестока несправедливост спрямо България – в парижкото предградие Ньой страните-победителки в Първата световна война откъсват от пределите на Отечеството изконни български земи – Южна Добруджа, Западните покрайнини, Македония, Беломорска Тракия. За 12-ти път ВМРО-Добрич ще отбележи с факелно шествие тази черна за България дата. За да докажем, че помним Ньой. И поуките на историята.
Сега Добруджа и България са изправени пред нова заплаха – проучване и добив на шистов газ. Изключително опасната технология може да съсипе природата и плодородната добруджанска земя. Нека всички заедно покажем, че няма да позволим това да се случи! Да покажем, че можем да защитим живота и здравето си и уникалната българска природа – Без да се съобразяваме с Великите сили!“
В Русе ВМРО отбеляза годишнината от подписването на Ньойския договор с факелна стража на 25 ноември пред Паметника на свободата.
Ньойският договор откъсва от Българското землище територии на запад, юг, югоизток и североизток. Държавата ни се лишава от правото на модерни военни технологии, флот и авиация, задължителната военна служба е отменена; репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците, възлизат на 2,25 милиарда златни франка.
ВМРО кани гражданите на крайдунавския град да се включат във факелната стража. „Нека да покажем, че сме патриоти и че не сме забравили историята си, в която се крият много уроци за бъдещето.“ – се обръщат от ВМРО към русенци.
Шествието в София се организира от младежката организация на ВМРО и ще се проведе на 27 ноември (неделя) със сборен пункт в 18:00 часа паметника „1300 години България“ (площада пред НДК). Надсловът на шествието е „Западните покрайнини – обратно в България!”. „Нека всички да излезем и да подкрепим нашите сънародници в Македония и Западните покрайнини, които се борят за своята свобода и за своите човешки права. Те имат нужда от нас“, призовават младежите от ВМРО в събитие във „Фейсбук“.
Членове и привърженици на ВМРО във Варна ще се съберат на 27 ноември от 12:00 часа пред паметника на 8-ми Приморски полк, намиращ се до кръстовището на бул. „8-ми Приморски полк“ и бул. „Чаталджа“. Те ще изгорят символично копие на унизителния за България документ, подписан в предградието на Париж – Ньой. „Ньойският договор променя същността на българския национален въпрос. За нас Ньой е знакът на разделението, символ на националната трагедия, символ на ограбването. Датата не е избрана случайно. На нея 34 години по-рано българското знаме се вее в Пирот и бойните действия между българи и сърби приключват. От този момент денят става празник на Българската армия, което западните ни съседи не могат да забравят. Подписването на договора именно на 27 ноември прави моментът още по-унизителен и горчив“ – споделят от ВМРО-Варна.
Големият българин Петър Мирчев описва една поучителна картина. Тя показва настроенията на българския народ след вестта за подписването на Ньойския договор през 1919 г.:
„И множеството почна да се източва по улица „Раковски“ към центъра на града като река, напълнила улицата от сграда до сграда. Пееха се песни. Надаваха се викове „Долу Ньой“. Огромна река се спуска към Земеделската банка и неочаквано спря пред дома на Иван Вазов. Тук сякаш поривът и българският инстинкт се избистриха. Очите бяха приковани към балкончето на Вазовата къща… …Дядо Вазов се показа. Със сълзи на очи народният поет вдигна ръка. Даваше знак, че иска да говори. Настъпи гробна тишина. И стана нещо неизказано, вълнуващо. Дядо Вазов се улови за перваза на прозореца, наклони глава към рамките му и захлипа. Раменете му се разтърсиха. Тогава хилядният народ коленичи пред него на улицата. Всички плачеха. Все така, на колене, множеството запя неговата песен: „Покойници, вий в други полк минахте де няма отпуск, ни зов за борба…“
