Тихата турцизация в страната ни е на път да вземе следващо много важно стъпало. Само за дни ДПС отново показа, че е взела радикален „етнокурс” – мъчи се да рекетира със задължителни часове по майчин език, а вече постигна възможност за легална агитация на турски по митинги и събрания. Касим Дал гръмко обявява нова протурска партия, а ГЕРБ и ДПС си устройват надпревара кой е по-по-най приятел на Ердоган.
Неуморният „борец за права” Сезгин Мюмюн почва дело срещу страната ни в европейски съдебни институции – България и досега била виновна за Възродителния процес. През това време турската държавна пропаганда ни предлага „великолепие” от телевизионния екран.
Българите неусетно свикват с това, че е нормално подобни теми да заемат две трети от новинарския поток. Нещо грозно и опасно се случва постепенно в страната ни, а никой не иска да го анализира, дори и да говори за него.
Че Турция гради нова империя вече започнаха да пишат дори и крайно либерално настроените медии у нас, които традиционно се гнусят от „тесногръдия български национализъм”. Изследователите по света въведоха за това термина неоосманизъм и анализират новите мегаломански стремежи на Турция, комбинирани с настойчив ислямизъм. У нас обаче, българските държавници предпочитат да имитират дейност като подгонят демонстративно някакви кандидати за слава, които преживяват звездния си миг с бездарна песен.
А в опита си да подгонят онези из Родопите, които делят хората според вярата им, са на път да се огънат.
В последните седмици сме свидетели на безпрецедентен хор на единомишленици, които отричат способността на държавата ни и на съда да донесат справедливост в казуса с разпространението на опасни антидемократични идеи, маскирани като религия. Въпрос на време е към този хор да се добавят и дежурните космополитни разбирачи, за да успокоят, че навярно пак някакви наши „националистически изстъпления” са ни накарали да се плашим от миролюбивите момчета със саудитска религиозна школовка.
Политически противници като Касим Дал и Лютви Местан в един глас обясняват, че „радикален ислям” няма, не е имало и няма да има, Главното мюфтийство – официална институция – предварително отрича способността на съда да реши.
Същевременно се устройва елементарна провокация със забулени жени. Всеки момент вероятно трябва да очакваме официални турски представители да подкрепят подсъдимите.
Впрочем, точно така се случи, когато българската държава забрави убития в бургаския атентат Мустафа Кьосов от Юруково. Тогава официална Анкара заяви, че този човек е от турски произход. А Юруково се намира в район, където турски език не се говори.
Точно това е диагнозата и сега: когато държавата години наред изоставя българите мюсюлмани в Родопа планина, няма какво да се учудваме, че там никнат фондации, демонстративни бради и надпреварващи се минарета.
Или че в циганския квартал на Пазарджик вече наричат българите „гяури”.
Когато някой прави това или пък изпитва необходимост да „рапира” върху знамето и герба, имаме сигурен знак, че държавността ни се клати. По-лошото е, че това е само един бегъл симптом, само следствие. А причините се забравят, пренебрегват и омаловажават.
Какви са те ли? Нека започнем с това, че когато някой сравни знамето с наркотици и телесни течности, а друг се заканва на главите на „неверниците”, двамата са обединени от едно: ясната им интуиция, че дните на тази държава са преброени.
27 септември 2012
ПО ТЕМАТА:
Няма нужда от втора джамия в София или турско радио в Кърджали
Отчаяно ДПС заиграва с етническата карта
Г-н Местан, Вие сте народен представител в България, не в турския Меджлис
ВМРО към Мюмюн: Докато тази държава е България, няма да допуснем турцизиране!
МОМН да отреже исканията за турски университет и пренаписване на историята
