Източник: Нюз.бг
Автор: Евгений Еков
Не им е лесно на българомразците в Македония! Определено! Каквото и да направят, за да досъсипят и без това мижавите българо-македонски отношения, все не е достатъчно да извадят официална София от нерви…
Някои съзряха в двукратното повишаване на тон към Скопие от българския министър-председател сигурен знак, че това най-сетне е станало, но инцидентните „изригвания“ на Бойко Борисов не са достатъчни.
Първо, защото те бяха една емоционална реакция на персонално засегнат политик от провокативен журналистически въпрос и от неизпълнен от неговия македонски колега поет „ангажимент“. И, второ, защото след тях няма да има никаква дипломатическа реакция от Външното ни министерство.
И преди, и след емоционалните изказвания на премиера, България все още няма ясна политика спрямо Република Македония!
Това е тъжната истина, която случаят с окончателното отнемане от Върховния съд на Македония на дъщерята на Спаска Митрова само затвърди. Впрочем, това се признава от всички упражнили перото си по станалото.
Съвсем друг е въпросът: „Защо съвременна България, членка на Европейския съюз и на НАТО, позволява на една държава с неутвърден международен статут, каквато е днешна Македония, да се гаври с нея?!“
Отговорът съвсем не се изчерпва с факта, че външната политика на България днес се определя от едно дипломатическо недоразумение, каквото представлява т. нар. министър Николай Младенов. Той е много по-дълбок!
Неговите корени са в некадърната и недалновидна политика, която третата българска държава води по „македонския въпрос“ още от създаването си. Цялата ни история е изпълнена с примери как сами загробваме интересите си в тази част от българското етническо землище и пак продължаваме.
Позицията на България (доколкото я има) по случая „Спаска Митрова“ е поредното доказателство за това. Самият факт, че казусът с детето й бе изваден пред скоба и по този начин бяха загърбени много други случаи на преследвани заради българското им съзнание „македонци“, вече е достатъчен.
Голямата грешка, да не кажа големият грях, не само на сега управляващите в София, но и на предишните, е, че те въобще игнорираха проблема със защитата от терор на изявяващите се като българи край Вардар.
Защото върху тях се упражнява истински терор. Те (също като Спаска) са викани на „информативни“ разговори в полицията, уволнявани са от работа, съдени са и са хвърляни в затворите, тероризирани са!
И ако в Македония си позволяват да правят всичко това, то е, защото България още от деня на признаването на македонската независимост услужливо „забрави“ проблема за репресиите над българомислещите.
Скопие вярно разчете това неизказано „послание“ на София – каквото и да правим с „бугарашите“, българската държава няма да реагира – и включи цялата си репресивна машина на пълни обороти. До откат!
Съсипани бяха не само отделни човешки съдби, като тази на Спаска Митрова, но и такива на цели семейства. Предотвратени, с изключение на Българския културен клуб в Скопие, бяха всякакви опити за сдружаване на българеещите се македонски граждани, въпреки решенията на съда в Страсбург.
И всичко това бе правено и се прави пред немия, овчедушен поглед на „официална България“.
Кой сега в Скопие ще се впечатли от няколко по-остри думи на Бойко Борисов?! Там знаят, че това е емоция, а не знак за една нова, отчитаща националните ни интереси политика спрямо Македония.
Утре сълзите на Спаска Митрова заради изгубеното дело ще засъхнат. За това ще й помогне навярно атмосферата на Брюксел, който тя често посещава благодарение на новия си „патрон“ Димитър Стоянов.
Улисан в битката си да остане на всяка цена на власт и Бойко Борисов скоро ще забрави „македонските обиди“. Случаят „Спаска Митрова“, както и съдбата на преследваните в Македония за това, че са българи, не е в дневния ред и на парламентарната опозиция, която също се е прицелила във властта.
Външно, начело с министъра си „умиротворител“, е по-заинтересовано от това, което става в Сирия, отколкото от случващото се в Македония, макар, че именно от там може да пламне пожар, който да ни засегне.
И всичко ще продължи да бъде в стила на известния роман на Ремарк „На западния фронт нищо ново“, докато не ни известят за следващата жертва на антибългарските репресии, които не спират в Македония.
Тогава ние пак ще се погневим, пак ще напишем люти коментари, и, в крайна сметка, всичко ще продължи по старому. Лошото е, че дори в Скопие се умориха да се гаврят с нас, а на нас все не ни стига да ни правят на луди!
Докога ще е така, само един Господ знае…
23 юни 2012
