Текст от рубриката „Българите по света”
Източник: агенция „Фокус“
Доц. Пламен Павлов, историк, в предаването „Добър ден, София” на Радио „Фокус”.
Водещ: Доц. Павлов, какво знаете за изгорелия тази нощ катедрален храм в Болград, какво е значението му за бесарабските българи?
Пламен Павлов: Искам да кажа, че тази църква има значение не само за бесарабските българи, а въобще за българската идея в световен мащаб. Тя може да се съотнесе с Желязната църква „Св. Стефан” в Цариград, може да бъде съотнесена със „Св. Александър Невски” в София. Така че, не става дума просто за един паметник на някаква група българи, макар и най-голямата историческа група – бесарабските българи – а става дума за един знак на българското присъствие в Източна Европа и въобще на българското присъствие в света. Съвсем категорично мога да го кажа.
Църквата е построена от нашите колонисти, тези преселници от няколкото вълни от края на 18 век и началото на 19 век, Дибичовите войни, за да се постави ясен знак на българското присъствие в един град, който се казва Болград – българският град. Така че нейният храмов празник 29 октомври е празникът на бесарабските българи, който вече от 20 години се празнува и от тях самите, а вече и в България. Става дума за катастрофа, тъй като това е станало тази сутрин при неизяснени обстоятелства. Рухнал е куполът на храма, който е висок 50 м. Нека само да дам като пример, че на „Св. София” в Константинопол е 80 метра.
Това е една грандиозна българска църква, която е един архитектурен шедьовър, тя е паметник на културата в Украйна. Тя, разбира се, присъства в много български трудове, които са посветени на наши задгранични общности, на българската архитектура, направена от българите, както казах, с волни пожертвования, с пренасяне на строителен материал. Попечител на това строителство е т.нар. благодетел, това е генерал Имзов. Това е един човек, който бесарабските българи дълбоко почитат и чийто мавзолей е в Болград.
Наистина става дума за едно катастрофално събитие на този ден. Аз самият се вълнувам, тъй като миналата година за последен път бях в Болградския събор и той беше в много добро състояние, течаха ремонти, които до колкото разбирам, може би имат някакво отношение към това нещастие, което се е случило тази сутринта. Мисълта ми е, че тепърва трябва да се прояви една изключителна солидарност с нашите бесарабски сънародници и тази солидарност трябва да бъде както от нас гражданите, медиите, така и от самата българска държава.
Водещ: Говорите за солидарност, но за какво в конкретния случай тя ще се изрази и трябва да се изрази?
Пламен Павлов: Аз все още не съм наясно с параметрите на катастрофата, но това, което прочетох на бързо преди час-два в украински сайтове, където пишат и много българи, най-вече в одески сайтове, вижда се, че хората го схващат като лошо знамение, тъй като да се запали църква, това е наистина голяма катастрофа. Аз не искам това чувство за лошо знамение да се потвърди, напротив.
Мисля си, че ние можем да потвърдим една наистина съпричастност към тази катастрофа и най-вече това трябва да го направят български архитекти, български художници. България трябва да се включи изключително бързо и активно във възстановяването на храма. Аз съм сигурен, че колкото и да са големи пораженията, тази изключително масивна сграда е запазена, надявам се, в сравнително добър вид.
По-скоро ще става дума за един ремонт и за едно преизграждане на купола, отколкото за цялостното й реставриране. Но тепърва ще разберем какво е станало. Все още виждате, че в българските медии, като изключим вас, няма никаква информация по случая.
Водещ: Тази катастрофа, за съжаление, поставя и други въпроси. Един от тях е например – има ли регистър с паметниците на културата в чужбина от голямо историческо за българите значение?
Пламен Павлов: Дали има точно регистър, аз не мога да отговоря. Но в Дирекцията по вероизповеданията по принцип се съхранява информация и се водят на отчет в някакъв смисъл тези храмове. Така че аз съм сигурен, че Дирекцията по вероизповеданията, би трябвало и нашето консулство в Украйна и Генералното консулство в Одеса да имат информация по въпроса. Аз изразявам надежда за успешни и бързи мерки, тъй като в момента генерален консул на България в Одеса е Стоян Горчивкин. Той е един изключително почтен и способен човек, с когото съм работил навремето.
Струва ми се, че освен общата рамка на българската солидарност са нужни и конкретни действия и то от оторизирани хора, от хора, които наистина са на място, както г-н Горчивкин, разбира се и нашето посолство в Киев не бива да се изключва. Надявам се на активност от страна на Министерство на външните работи. Ние виждаме колко години продължава драмата с Желязната църква в Цариград, със символа на българския Великден, макар че църквата е строена по-късно, със символа на българщината на Босфора. И там дълги години имаше някакви странни действия. Говореше се как турската държава е длъжна да я възстанови.
Знам, че турската държава дава някакви средства за „Св. Стефан”. Опасявам се, че ще кажат в момента, че украинската държава трябва да възстанови този храм. Разбира се, украинската държава има своите задължения, тъй като храмът е на нейна територия. Но ми се струва, че в случая не бива да изпадаме в някакви опростенчески, едва ли не бакалски сметки, а наистина да погледнем на това нещо с очите на духовността, тъй като нашите бесарабски българи смятат този храм, този събор, казвам руският вариант на катедрална църква за знак на своето вече повече от 200- годишно присъствие по тези места.
Самото строителство на събора е започнало в 1820 г., т.е. наближава, не толкова далече, след 7-8 години ще бъде 200-годишнината на тази църква. Аз съм сигурен, че нашите бесарабски сънародници ще започнат веднага да мислят как да се поправи тази трагедия и за това има много добри примери. Да речем, църквата в съседното село Чешма варовита или Кремична, както е на украински името. Там една църква, която навремето е била построена – и то по времето на Горбачов – беше възстановена с усилията на местни дарители, най-вече на г-н Иван Плачков, един от известните бесарабски българи, бивш министър на енергетиката на Украйна.
Също така се надявам, че асоциацията с председател г-н Антон Кисе и Конгресът на българите с председател г-н Юрий Граматив веднага ще се заемат със случая, но още веднъж без да натяквам на никого, без да искам да бъда разбиран превратно, струва ми се, че е нужна активност и то незабавно от наша страна.
Водещ: Как трябва да се прояви тази активност?
Пламен Павлов: Аз мисля, че оторизираните за целта институции, особено Министерство на външните работи могат веднага чрез консулството в Одеса да проверят на място за какво става дума, може и да го правят в момента. Нямам толкова бърза информация. Но във всеки случай едно чувство на съпричастност към трагедията, която се е случила на хората в Болград и в Бесарабия, дори и във вербална форма не е излишна да се случи още днес.
Виждаме, че днес нашите медии са обсебени от това, което става със снеговалежите и катастрофалната ситуация в момента по пътищата в България. Но това е нещо временно. Това ще мине, отмине и ще го забравим след седмица-две-три, докато тази рана, каквато представлява пожара на Спасо-Преображенския събор в Болград трябва да се лекува и то колкото се може по-бързо.
26 януари 2012
