На 18 декември 2013 г. в изложбената зала на ул. „Пиротска“ №5 се състоя премиерната прожекция на документалния филм за концлагера „Трикери“. Той е създаден от областният председател на ВМРО в Бургас Георги Дракалиев, който е потомък на мъченик от първия концентрационен лагер в Европа – този на гръцкия остров.
Авторът разкрива повече за своята лента в интервю за БНР.
Г-н Дракалиев, Вие сте член на ВМРО в Бургас, но причината да направите този филм е лична.
Не е само лична. Имам личен мотив, разбира се, но основната причина е, че тази тъжка част от българската история е абсолютно непозната на повечето хора. Почти няма българи, които да са я чували, и основната причина е, че тя е забравена измежду многото други събития отпреди 100 години. За трагедията от Трикери има издадена една-единствена малка книжка през 1914 г. от чешки журналист, който посещава острова, за да се увери, че наистина там са били хвърлени толкова невинни българи, изоставени да умрат от липса на храна, вода и от болести.
Колко са хората, минали през този лагер?
Според гръцки данни са около 7000 души. Предполага се, че цифрата е двойно по-голяма, тъй като не е воден отчет за откараните там хора. Целият български гарнизон в Солун, който е пленен през юни 1913 г. в състав 1210 души, плюс огромен брой обикновени лица от български произход – свещеници, кметове, учители, бивши четници на ВМРО, които масово са арестувани по околните на Солун градове и села, са закарани на остров Трикери. Там е умрял и моят дядо – поп Георги, български свещеник от град Енидже Вардар.
Посетил сте острова, какво си спомнят хората там за лагера?
Посетих го преди две години, когато бе и първият ми опит да заснема филм по темата, но така и не се случи. Този път отидох с преводач и успях да разговарям с хора. Истината е, че местните нямаха голямо желание да говорят по темата, но все пак признаха: „Да, тук са измрели много българи, закопани са из полетата (там е пустош, няма следи от гробището). Калугерката от манастира на острова каза: „Не сме възстановили гробовете, защото те не са на гърци, а на чужденци“.
Каква информация ще даде Вашият филм на хората, които го гледат?
Такива неща не трябва да остават непознати за българите. Всеки наш сънародник трябва да знае как са се отнесли нашите съюзници от Гърция към невинните българи. Това не бива да бъде забравено.
Това ли е посланието на филма?
Посланието е да се помни българската история и това, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Основната сила на този филм е не преразказът от съвременна гледна точка. В него се цитират дословно три книги на съвременните свидетели на събитията. Това е неговата сила, лентата не представя някаква днешна интерпретация.
