С лидера на ВМРО и победител от тв шоуто “Байландо” Красимир КАРАКАЧАНОВ разговаря Албена Бъчварова
– Честито за победата в “Байландо”, г-н Каракачанов. Не сте блестящ певец, партньорката ви Рада също не се занимава с музика професионално. С какво надделяхте над конкуренцията?
– Самото шоу не е музикален конкурс. Логиката му беше да се представят определени каузи. Каузата на Рада и на нейното семейство е много човешка – деветчленно българско семейство, със седем деца. Това семейство никога не е получило подкрепа от държавна или общинска институция. 12 пъти е сменяло жилищата си. И бащата и майката са с висше образование – и двамата работят. Имат проблем с изплащането на къщата си, но голямата им драма е болестта на 13-годишната Таня, която страда от левкемия.
– Как е сега болното момиче?
– За съжаление след два курса на химиотерапия детето не се подобрява и сега се налага да се направи трансплантация на костен мозък.
Оказва се, че в България здравната каса не поема лечението на децата, болни от левкемия. Проучих въпроса и разбрах, че само 30 деца у нас страдат от тази болест. 30, не 300, не 3000 и за тях държавата не отделя и една стотинка. Не се внасят в България дори лекарствата за лечението на тези деца и родителите им са принудени да обикалят по Европа, за да ги купуват. Слава богу, в конкретния случай с Таня медиците в Пловдив, в болницата “Св. Георги”, през цялото време са се старали максимално да помагат и са го направили и като хора, и като лекари.
Сега за Таня трябва да се съберат допълнителни средства за трансплантацията, да се види дали тази операция може да се направи в България или в чужбина. Ще се опитам по всякакъв начин да помогна.
– Останалите каузи също бяха много човешки. С какво бяхте по-добри? Мислите ли, че бяхте изненада като победители?
– О, определено бяхме голяма изненада. Изненадата беше и за самите нас, защото когато видях другите участници в шоуто, ми стана ясно, че конкуренцията е много сериозна. Първоначалната ни цел беше да преодолеем първите четири-пет кръга, за да можем в това време да намерим подкрепа. Борихме се кръг за кръг.
– Май често бяхте на поправителен.
– От 12 кръга девет пъти. Но това изигра своето положително влияние. Репетираш допълнително. Но и се появяваш допълнително в ефира и ставаш по-популярен като кауза. Някои мои познати са ми казвали, че в началото са гласували за нас от съчувствие – точно защото не сме професионалисти. Това има значение – много хора подкрепят по-слабата страна.
– Пращахте ли “окръжни” до структурите на ВМРО – “Шефът пее, гласувайте”?
– Не, разбира се. Но всеки понеделник на сайта на ВМРО имаше съобщение, че с Рада ще пеем в “Байландо” вечерта. Това е. Иначе няма как да контролираш 17-18 хил. членове на партията какви есемеси пращат. Но много от хората на ВМРО гласуваха, защото аз защитавам една кауза. А и това са проблеми, които от години представям – за демографската криза, за липсата на политика, която да подкрепя многодетните български семейства. Това е близко до сърцето на всеки член или симпатизант на ВМРО, а и на всеки българин. Самата Нешка Робева, член на журито, призна, че една вечер е пуснала 15 есемеса за нас.
– Оценявате ли участието си в “Байландо” като тест за популярността ви като политик?
– Занимавам се с политика вече 15 години и мисля, че едно или друго предаване не може да ме направи по-популярен или по-непопулярен. Когато ми предложиха участие в “Байландо”, поисках сам да си избера каузата. Така се случи, че тогава попаднах на репортаж за историята на семейството на Рада, после се оказа, че те са издържали кастинга на шоуто.
– Какво ще се случи със семейството на Рада сега. Можете ли да изброите имената на всичките деца?
– Ще се напъна. Най-малкият е Стефчо, след това – Ани, Дими, двамата братя Георги и Петко, болната Таня и Рада, най-голямата. Аз съм ходил три пъти у тях. Тези хора живеят изключително скромно, в къща на 10 км от Пловдив. Но това семейство се бори, трябва да е пример за останалите български семейства. Защото включително и аз имам едно дете.
– Знаете ли колко есемеса общо бяха изпратени за вас и Рада?
– Нямам представа. Не съм си поставял амбицията да броя есемеси. За мен беше важно да спечелим сърцата на хората.
– Питам ви, защото става все по-видно, че тв благотворителността доскуча на хората, тези формати губят популярността си?
– Така е. Проблемът е, че България се превърна в страна на есемесите. Институциите нехаят за здравето на хората. Стотици милиони левове ще се отпуснат за подслушване, но няма бюджет, който ще е в рамките на няколко милиона за 30 деца болни от левкемия. Няма адекватна политика и за децата, страдащи от аутизъм, за инвалидите…
– Част сте от политическата класа толкова години. Чувствате ли отговорност?
– Отговорност имаме всички, но най-вече тези, които избират политици и правителства, които не се грижат за тях. За проблемите на каузата, за която се борих в “Байландо”, съм говорил десетилетия. А и винаги съм бил в опозиция.
– За себе си сравнявали ли сте каузите и да си кажете – ето те заслужават повече от нас да спечелят?
– От тези 24 каузи поне половината за мен бяха толкова значими, колкото каузата на Рада. Момчето, което пееше с Нели Рангелова – Венци, иска да учи, което е много благородно. Той е израсъл в дом, няма си никого. На него също бих могъл да му помогна. При него не е и толкова сложно, даже не трябва сума накуп, а семестър по семестър. Или глухонямото момиче Роси, която танцува прекрасно. Оказа се, че трябва да й се сменят слуховите апаратчета, те струват около 3500 лв. , а държавата отпуска скромни 300 лв., които не вършат никаква работа. И на нея ще се опитам да помогна, като съберем някакви средства, поне да си смени слуховия апарат.
– Жена ви, дъщеря ви как приеха победата? Сигурно и тях сте учудил?
– Дъщеря ми, която е второкурсничка в СУ, не пропусна нито едно шоу. Без подкрепата на двете, щеше да ми бъде много трудно. През тези три месеца те почти не ме виждаха. Извън ангажиментите ми във ВМРО трябваше всеки ден да репетирам по 3-4 часа.
– Вкъщи репетирахте ли?
– Събота и неделя. Пеех и сутрин.
– Ползвахте ли жена си и дъщеря си за дуетни половинки?
– Не, но за слушатели и жури – да. Важно е някой откровено да ти каже как се справяш. Така че понякога пусках диска и започвах да пея и получавах от тях отзиви – предимно критични.
– Кога пяхте най-фалшиво?
– Първият път. Макар че тогава пяхме песен, която е много популярна и аз много обичам – “Клетва” на “Щурците”. Така се случи по жребий, че най-малко професионалният дует – аз и Рада – трябваше да открием шоуто. В момента, в който излязох на сцената и прожекторите светнаха, ми пресъхна гърлото и първите ноти бяха ужасно фалшиви.
– Страхувахте ли се, когато приехте да участвате в “Байландо”, че може да станете за посмешище?
– Съществуваше този страх – че с лошите ми вокални качества мога да бъда изгонен още първия път, което щеше да бъде доста срамно. Бяха непознати и дълбоки води за мен. Рискът да стана за смях беше много реален. Но когато дълго си говорил по една тема и имаш възможност да я защитиш не само в интервюта по вестниците или от трибуната на парламента, а по един човешки начин, не можеш да откажеш. Често когато политиците говорят политически, хората не ги слушат, защото много ги лъгаха.
– Трябва да правиш шоу, за да те чуят?
-За една такава кауза си заслужава и шоу да правиш. Как беше тази македонска поговорка – ако трябва и на маймуна ще се направя, защото си заслужава. Ще кажа откровено – толкова години в политиката поради факта, че съм бил винаги в опозиция и почти нищо от това, което ВМРО е предлагало през годините не е приемано…
– За три месеца в шоуто се чувствате по-удовлетворен, отколкото за 15 години в политиката?
– Абсолютно. Оказва се, че с едно шоу много по-сериозно можеш да презентираш дадена кауза. Чрез него много повече хора разбраха за демографската криза , отколкото по времето, когато бяхме в парламента, имахме 13 депутати и президентът даже свика КСНС по проблема.
– Да не смените политиката с шоубизнеса?
– Не, но ако има възможност чрез шоуто да презентирам една или друга сериозна кауза, ще го направя.
– Как продължава певчевската ви кариера?
– Моята певческа кариера се връща там, където беше – да пея с приятели македонски песни, когато се събираме на червено вино.
