Източник: в. „Сега“
Автор: Мила Цанкова
ГЕРБ е на път да нареди България сред изключенията в Европа по ранен обхват на децата в задължително обучение
Убеждение на това управление е, че българските семейства не могат да се грижат за децата си толкова добре, колкото държавата. ГЕРБ веднъж вече взриви общественото мнение с подобно внушение в Закона за детето, сега го прави отново със Закона за училищното образование. Поне така родители изтълкуваха приетия на второ четене в комисия текст, според който от 2016/2017 г. задължителното обучение ще обхваща и 4-годишните деца. В същото време на семействата не се дава никаква възможност за избор в какви форми да възпитават наследниците си, тъй като законът регламентира само два варианта – държавни и частни детски градини.
Преглед на европейските практики показва, че само в Люксембург, Северна Ирландия, Кипър и в шест швейцарски кантона обучението на децата започва от 4 години. Унгарците сега ги обучават от 5 г. и предвиждат от 2014 г. да се ходи задължително на градина от 3 г. Но в повечето страни обучението стартира от 6 г., част е от началното обучение, което се провежда в училища, които нямат нищо общо с нашите мастодонти от I до ХII клас. Началното обучение е обособено в отделни сгради с много строги изисквания – със стаи за почивка, за спане, а класовете са от не повече от 20 деца. На този фон в София и тази година 13 200 деца останаха извън детските градини поради простата причина, че за тях няма място. Без да отваря дума за подобряване на условията, ГЕРБ се готви да направи България страната с най-всеобхватното образование в Европа. Уви, продължава да се набива на очи и липсата на сериозен дебат за качеството на това образование, измерено на катастрофално ниски нива във всички международни изследвания.
В. „Сега“ се опита да представи аргументите за и против фундаменталната промяна на родители, експерти и държава.
В група от 30 деца няма как да се постигнат резултати
Петър Пеев, председател на „Родителски комитет“, обединяващ 21 организации, баща на 4 деца на възраст от четири до девет години
– Г-н Пеев, не реагирахте, когато предучилищното образование стана задължително на 6 г., после на 5 г. Защо сега?
– Защото 4 г. вече наистина е много сериозна ниска възраст. Аз давам моите деца на 7 г. направо в първи клас. Нямат проблеми и така ще го правя независимо от закона. За мен проблемът е в задължителния характер на промяната. Това е противоконституционно, граничи с отнемането на основната функция на родителите да се грижат за децата си. Ние искаме да възпитаме отговорни деца за тази нация. Но как, като отговорността се изземва от родителите на толкова ранна възраст и късаме връзката с децата? Хората, които тъй или иначе не се интересуват, те няма да осигурят образование на децата си, дори да е задължително. Ако ги пускат да ходят в училище, ще е заради топлото, безплатния обяд, накрая дори ще вземат тапия, без да имат никакви знания. Затова трябва да се работи със семействата, за да разберат те смисъла от образованието.
– Министерството се аргументира с необходимостта от ранна социализация, която е изключително важна за по-нататъшното успешно реализиране на тези деца.
– Аз лично съм скептичен, че за тази възраст това е толкова важно. И че в големите групи, които се създават в рамките на нашата образователна система, могат да се постигнат подобни резултати. А съм опитал. Моят син беше на 5 г., когато го дадох в градина, и издържа месец-два. Родителите, които искат да обучават децата си, търсят и намират всякакви начини – частни детски градини, алтернативни форми за малко деца, правят си кооперативи, мислят кое е най-добро за тях.
– Алтернативните форми обаче остават извън законите.
– За съжаление в основата на всичко са финансите. От една страна, да не се харчи ресурс, от друга, да се усвои независимо по какъв начин и колко е ефективен той. Всичко се прави или от липса на пари, или от желание да се усвоят други пари, а не се мисли реално за децата.
Много проблеми в поведението се отключват в детските градини
Мариана Банчева, психолог, експерт в Националната мрежа за децата
Въвеждането на задължително обучение от 4 години е мярка, която изисква много ясен отговор какво ще се промени в начина на организация на процесите в момента. Този отговор не се изчерпва с коментара, че децата и сега си ходят на детска градина и че търсенето е голямо. Ако така се разсъждава, промяната няма да бъде значителна. Ще застави родителите на децата от ромската общност задължително да ги пуснат на детска градина и толкова. Опитът на работещи с тях организации показва, че подобни мерки за тях са добри, но е спорно доколко една мярка, свързана с интегрирането на група деца, трябва да се прехвърля върху всички.
Държавата първо трябва да гарантира достъп на всяко дете до форми за ранна грижа. Тези форми не могат да се изчерпват със сега съществуващите детски ясли и градини. Необходимо е развитие на алтернативи за грижа, които осигуряват гъвкавост и адекватност на услугите спрямо нуждите на децата и родителите със засилено участие на семействата, каквото сега съществуващите не предполагат.
Трябва да се предприемат стъпки за изграждане на среда, в която се стимулира ученето на децата чрез всички видове сетива и по всички възможни начини. Познавателното развитие е само част от общото емоционално, психическо и социално развитие на децата. Ние смятаме, че обучението в детските градини е силно педагогизирано. Подчинява се много повече на парадигмата да се усвояват само познавателните елементи. Много малка част от учителите в детските градини прилагат т.нар. цялостен подход към развитието на детската личност. Не наблягат на личностните социални умения, които децата трябва да имат. Всяко такова умение се развива целенасочено – дали е умение на замисляне, на сравняване на ситуация, на обекти или как да реагираш в някаква ситуация. Не може да се остави само на хаотичния опит от комуникацията с връстници. Този процес в детските градини обаче е силно затруднен поради елементарен факт – голям брой деца в групите. Нека не забравяме, че голяма част от проблемите на децата – заекване, различни поведенчески разстройства, възникват и се отключват точно в детските градини. Защото там педагозите нямат нито подготовката, нито средата да прилагат други освен организираните подходи. Големият парадокс, който в момента въобще не е решен, е промяна на структурите на училищата.
Големият проблем е свързан с едно рисково послание и то е, че държавата някак открито казва, че не вярва на способността на родителите да гледат децата си и че тя е по-добрият родител – възпитател. В същото време навсякъде се казва, че по-добрата среда да се изгражда едно дете е семейната. Така че това е мярка, която трябва да бъде прилагана задължително само за деца, за които се преценява, че необхващането им крие риск за тяхната адаптация по-нататък в училище. За останалите да бъде пожелание.
Задължително е и създаване на услуги за подкрепа на изграждането на родителски капацитет, защото семейната среда трябва да може да стимулира детето поне в същата степен, в която го прави детската градина, за да може то да се чувства успяващо.
–––––––––
Естественото място на детето е при неговите връстници
Милена Дамянова, зам.-министър на образованието
– Г-жо Дамянова, какви са мотивите за въвеждане на задължителната предучилищна подготовка за 4-годишните?
– То е напълно в унисон с новата философия на закона, според която образованието се разглежда като цялостен процес на обучение, възпитание и социализация. Няма как едно дете, стоейки вкъщи, да придобие умения и навици да живее с околните, да работи в екип, да развива критическо мислене, няма как да се социализира. От друга страна, е важно тези деца да се научат, че когато живееш в обществото, има правила, които трябва да се спазват. Това ще ги научи и на дисциплина. Може би думичката „задължително“ е тази, която дразни родителите, но трябва да имаме предвид, че и сега близо 80% от 4-годишните посещават детска градина. Така че „задължително“ означава целенасочени мерки и усилия именно към тези 20% необхванати, означава и по-голям ангажимент от страна на общините, означава по-голямо финансиране от държавата.
– Защо не се дава право на избор на родителите? Законът отново не регламентира родителските кооперативи.
– Не е вярно, че няма алтернативни форми. Новият закон позволява една детска градина да организира и полудневни групи. Дали сме възможност за почасови и сезонни занимания, има различни форми, в които тези деца могат да се включат в предучилищното образование. Мисля, че родителите дължат това на своите деца, защото едно дете, което в днешни дни е на 4 години, се различава много повече от едно дете, което преди 10 години е било на 4 години. Естествената среда за неговото развитие е сред неговите връстници. Що се отнася до родителските кооперативи – те няма как да съществуват под тази форма, под която родителите си я представят. Кой гарантира, че в апартаментите, в които се отглеждат децата, са спазени абсолютно всички хигиенни условия на здравната инспекция? Ако се случи инцидент, кой носи отговорността? Кой гарантира качеството на образованието на децата? Как се проверява дейността им? Логично ли е да поставяме към общините и частните детски градини високи изисквания, а в същото време да разрешим провеждането на задължително предучилищно образование в кооперативи при различни условия и занижени изисквания?
– Никой не говори за занижени изисквания. Родителите искат най-доброто за своите деца.
– Няма проблем, ако родителите искат да си открият частна детска градина или да направят филиал към частна детска градина и да сключат договор с нея.
– Аз съм квалифициран педагог, какво ми пречи да обучавам детето си вкъщи?
– Защото това означава признаване на домашното образование, което ние изключваме категорично като възможност поради първия аргумент, който изтъкнах – за социализацията и възможността децата да растат и да се образоват заедно със своите връстници. Да, ако един родител е квалифициран специалист, със сигурност ще може да обучи детето си. Но ние говорим за съвкупност от знания, умения и отношения, говорим за създаване на нагласа за екипност, това няма как да се получи вкъщи, когато детето е само с родителите си. Тези умения се изграждат в група, чрез игра, те се изграждат в контактите с другите деца, което вкъщи няма как да се получи.
– Какво предвижда законът за родителите, които не дадат детето си на 4 г. в детска градина?
– Предвижда глоби, както и досега, но нашият екип е на мнение, че глобите и санкциите са крайна мярка. Глобите няма да решат проблема. Да, родителят ще си плати 50 или 100 лв. примерно и ще продължи да обучава детето си вкъщи. Това не е целта. Целта е да мотивираме и самите родители. Не казвам, че един родител не може да си гледа детето. Напротив, ролята на родителя е много важна, основополагаща, но детето има нужда да бъде в среда от деца на неговата възраст.
– Как ще мотивирате един родител, чието дете е 328-о в списъка на чакащите за детска градина и в най-добрия случай ще се добере до група с 31 деца? Какво качество се предлага в този случай?
– Това не е само проблем на образователната система. Демографските проблеми и вътрешната миграция на родителите не са проблем само на образователната система. Но точно заради съществуващите в момента дефицити е даден и този преходен период (бел. авт. – до учебната 2016/2017 г.).
