Източник: Агенция „Блиц“, интервю на Анелия Попова. Редакционното заглавие е „Ангел Джамбазки: Щом Вулева е станала адвокат, аз ще кандидатствам за космонавт!“
„Мене Господ ме е осъдил! Мъчно ми е, че аз съм убиец, не го вярвам, хората около мен не го вярват, но присъдата е факт. Ако този човек не беше посегнал с отвертката, повярвайте ми, никога нямаше да стрелям“, сподели Йордан Опиц малко преди да бъде отведен зад решетките. Художникът-иконописец сигурно се връща стотици пъти на ден в съзнанието си към онзи фатален ден. За негов ужас освен психическия товар от решетките сега му се налага да приеме и решението на вицепрезидента Маргарита Попова – да не бъде помилван!
По този въпрос разговаряме с Ангел Джамбазки – но не в ролята му на политик или зам.-председател на ВМРО, а в качеството му на човек.
– Г-н Джамбазки, защо застанахте на страната на художника-иконописец Йордан Опиц? Той е в затвора – по обвинение, че е убил човек…
– За случая на Йордан Опиц аз чух преди около година – когато той вече бе осъден. Осъден, по мое мнение, заради самоотбрана и защита на собствеността. И заради произтекло спречкване е загинал един от… не знам как да го определя… престъпникът, човекът, влязъл съвсем умишлено, за да краде! В момента, в който той заварва не един, а двама престъпници, реагира така, както би реагирал всеки нормален човек. Говорим за двама души, които са крадци-дегенерати! Това го казвам на онези, които твърдят, че Йордан Опиц бил убил „невинен младеж” и т.н…
Поставил съм си иначе задача да изчета цялото дело – от край до край, защото има наистина много изумителни несъответствия. Още по-интересна ще ми бъде и балистичната експертиза. Едно нещо само ще кажа – ако един човек-ловец, който притежава ловно оръжие, иска да убие някого, няма да си играе да се занимава с преработен газов пистолет, да стреля и т.н. Просто щеше да отиде с пушката и да го направи на дроб-сарма! Така че, ако човек иска да убива и има законно притежание на оръжие, ще убива с него…
Между другото, повечето от яростните защитници на невинната жертва… на тази млада душа с без време прекършен полет, ми изглеждат като хора с тежки физически и психически отклонения…
– При едно ваше скорошно тв гостуване имахте доста яростен словесен сблъсък по темата с журналиста Иван Бакалов…
– Доста странно поведение. И мога да кажа следното – в този разговор единият от двамата събеседници не беше много на себе си.
И определено това не бях аз.
Това поведение в никакъв случай не е нормално! Издава ред тежки проблеми, но това е въпрос на психиатрията… Не съм специалист, не мога да коментирам. Просто някои хора коментират случая „Йордан Опиц”, без да са наясно с нищо, проявяват някакви налудничави мании. Между другото, в този спор всички, които твърдят, че Йордан Опиц е и социопат, и психопат, са очевидно неграмотни идиоти – неслучайно използвам тези думи. Защото ако Опиц е психопат и социопат, той щеше да е освободен от наказателна отговорност и нямаше да бъде съден!
– Малко медии се опитаха и разгледаха човешката гледна точка на случая с Йордан Опиц. Прелюбопитна, поне за мен, бе позицията на Албена Вулева с ново амплоа – на току-що дипломирал се юрист. Според нея „присъдата е безкрайно лека”, а „убилият крадец-иконописец в никакъв случай не трябва да бъде оправдан”…
– (посяга към чашата си с вода и без малко не я изпуска от чутото, б.а.) Албена Вулева е адвокат? След като емблематичната г-жа Вулева е станала адвокат, има шанс за мен да се пробвам за космонавт! (смее се – б.а.) Нямах представа, че е станала адвокат… Прави се на интересна, честно казано. Явно не се е намерил друг адвокат, който да излезе, да седне и да заеме тази позиция, което е напълно нормално. Без да се обижда новата колежка… както и да е. Да е жива и здрава!
– В случая адвокат на ответната страна е небезизвестният Марин Марковски…
– Доколкото ми е известно, г-н Марковски е много добре запознат със случая. И аз съм убеден, че той е напълно наясно, че в случая защитава неизправната страна. Адвокат Марковски е достатъчно грамотен и влиятелен, за да знае, да може да прецени – защото има голям опит, кой е убиец и кой не е. Уважавам правото на всеки адвокат да защитава интереса на клиента си, но в края на краищата трябва да се спазва и хигиена. И обществена, и лична, и правна хигиена. В случая за мен е очевидно, че Опиц е действал в абсолютната хипотеза на безнадеждна самоотбрана. И ако трябва да се говори от правна гледна точка, обвинението срещу него трябваше да бъде за
„убийство в състояние на афект”
– …което олекотява като смисъл цялата тежест на настоящата присъда на Йордан Опиц.
– Разбира се! По съвсем друг начин, което щеше да даде възможност за условна присъда. Присъдата, от която не се лежи в затвора, може да бъде с отложено изпълнение и т.н. За мен има страшно много грешки при формулирането на обвинение, в защитата на Опиц. Не искам да коментирам адвокатите му…
– В предварителния ни разговор припомнихте за един покъртителен случай, ако не се лъжа от 2001 г…
– Да. Точно така. За учителя по физика от София Никола Похлупков, който беше жертва на системен грабеж и тормоз от страна на цигани. Човекът се е видял в чудо! И в отчаянието си беше заложил взривно устройство в дома си. Не на оградата. Не на вратата. А вътре в дома си! Разбира се, тумбата цигани беше влязла пак да краде и един от тях беше пострадал от взрива. Така 70-годишният учител Похлупков, който беше ограбван стотици пъти и накрая от безсилие и тотално отчаяние беше заложил взривно устройство, в крайна сметка беше осъден за убийство!
Беше осъден да умре зад решетките!
– След такива фрапантни и безумни примери не се ли посява в психиката на престъпника форма на чувство за безнаказаност?
– Абсолютно. Разбира се. Всеки един престъпник в държавата има оръжие. Всеки се измъква, а има доказани умишлени убийци. В същото време се казва, че ще се премахне доживотният затвор. Думите изрича вицепрезидентът ни Маргарита Попова. Нейната логика е непонятна… защитава някаква евролиберастия. Същевременно отказва да помилва човек, който е защитавал себе си, здравето си, имота и съседите си!
– „Аз нямам налично основание да го помилвам” са точните думи на Маргарита Попова…
– За сметка на това има основанието да пуска на свобода доказани убийци.
– Докъде стигнахте в крайна сметка във вашите лични опити да предизвикате обрат по случая с Йордан Опиц? Има ли шанс да му се случи нещо обнадеждаващо?
– Има една правна възможност, която ще използваме…
но няма да я разкривам сега, за да не подготвя когото не трябва.
Ще използваме тази възможност, за да бъде освободен Йордан Опиц.
– Достига ли всичко това до знанието на Опиц в затвора? Стреснаха малко заглавия от типа: „Умирам! Сбогувах се с близките си!”… А здравословното му състояние иначе, извън психологическата бездна, в която се намира, не беше добро и преди влизането му в затвора..
– Надявам се да няма нищо такова. Но това, което мен ме притеснява, е да не загуби самообладание, дух. Това ще бъде катастрофално! Доколкото знам, здравословното му състояние е поносимо, доколкото изобщо може да се говори за поносимост. Държи се още!
– Разбрах, че дори зад решетките продължава да рисува икони? Дори обучава затворници…
– Да. Рисува икони. Изографисал е параклиса. И продължава да рисува. Даже боядисват някакви стени, за да може да се рисува още повече. Което е добре. На този човек това му е душата, това му е сърцето. Хубаво е, че му се дава тази възможност. Всичко, което вижда, е през решетки все пак… Йордан Опиц е невинен и присъдата му трябва да бъде напълно отменена, а той – напълно реабилитиран. Подчертавам – напълно. Включително и на финансовата част.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
