Източник: Дневник.бг
Джеймс Пардю беше посланик на САЩ в България от 2002 до 2005 г., когато страната беше приета в НАТО. Престоят му ще се запомни с откровеното посочване на основните проблеми на България, свързани най-вече със силната организирана престъпност и неефикасната съдебна система. В седмиците около изборите тази есен той бе в страната на частно посещение – за среща с настоятелството на Американския университет в Благоевград и говори пред Американския изследователски център.
В днешния брой на англоезичния седмичник The Sofia Echo бившият американски посланик коментира ситуацията в страната в статия със заглавие „Democracy in Bulgaria“(преводът е на dnevnik.bg).
Демокрацията направи крачка назад на последните президентски и местни избори в България. Предизборната кампания в тази страна член на НАТО и ЕС извади на показ тревожно намаляване на свободата и независимостта на печатните и електронни медии, както и политическо изнудване на всички нива, каквото не е виждано тук от десетилетия насам.
На балотажа и на изборите седмица по-рано партия ГЕРБ на премиера Бойко Борисов спечели президентството и кметски постове в мнозинството от големите градове, включително в столицата София. Резултатът е допълнително консолидиране на политическата власт в България. Партията на Борисов вече доминира в българския парламент и правителство.
Българските печатни и електронни медии си имат своята сенчеста страна още от освобождаването от комунизма, но днес ситуацията издигна корупцията в тях и политическото въздействие върху тях до размери, които практически заличават всякакво доверие в обективността или независимостта на репортажите във водещите медии.
По време на избори да се поръчва музиката е бизнес модел в повечето новинарски редакции. Днес е станало политика на много от големите национални вестници да взимат пари за новинарско отразяване по време на политически кампании – пари не за реклами, а за новини и анализи. Въпрос единствено на пари е, ако някой щаб иска благоприятни за него новинарски истории, коментари и позитивни статии за кандидата си или пък иска медията да критикува съперниците. Кандидати, които не плащат или не могат да платят за отразяване, получават много малко или почти никакви публикации за себе си.
Телевизиите са също толкова виновни. Кандидатите могат да си купят време за политическа реклама. Но обикновено много по-ефективно е да се купят новини, интервюта или репортажи, иначе излъчвани като обективни материали. Масово онези, които плащат на телевизионните канали, получават благоприятно за тях отразяване на пресконференциите им и участие в други новинарски предавания.
Докато вестниците в САЩ се консолидират или спират, броят на вестниците в България остава стабилен. Това, което се променя, са собствениците. Големи западни медийни инвеститори се изтеглят от българския пазар и собствеността преминава към български инвеститори, които не се интересуват толкова много от журналистическата етика. Вместо това медиите станаха средство за подмазване на правителството с цел спечелване на апетитни договори или средства от бюджетите за медии на отделните министерства.
Доминиращата култура в българските медии днес е да се използва пресата за политическо и бизнес влияние, а не за обективно отразяване на политически събития или за разследвания, които да държат управляващите отговорни пред народа. Както един бивш високопоставен български служител ми каза, консолидирането на медиите в България е „мръсна симбиоза“ между медиите, бизнес интересите и правителствения контрол над публичната информация.
Разрастването на таблоидната преса в България е друго от новите явления. Но вместо папарашки снимки на хора от шоубизнеса и слухове за известни личности, тези издания публикуват непрекъснати и измислени скандали и яростни нападки срещу политици и кандидати за постове. Отново, парите и влиянието определят коя ще е мишената на скандала.
Политическото сплашване и страхът също се увеличават в България. В този район твърдите политически сигнали не се прикриват. Назначаването на вътрешния министър начело на предизборната кампания на управляващата партия ГЕРБ е все едно президентът Барак Обама да назначи директорите на ФБР и ЦРУ да ръководят кампанията му за преизбиране. Из цялата страна българите споделят в частни разговори за политическо сплашване и страх от изразяване на несъгласие със сегашното правителство.
В най-новата си история българите гласуваха за нов лидер, който да отърве България от корупция, неадекватно спазване на законите и всепроникващо влияние на организираната престъпност, които пречат на развитието на страната. Правителството на Борисов дойде на власт с такива обещания. Засега кабинетът се справя добре с трупането на власт. Но не е ясно кога и дали управляващата партия ще изпълни обещанията си към българите.
За да се развие още демокрацията в България, трябва повече осветляване и политическа прозрачност. Освен че е най-малкото въпрос на журналистическа етика, на българите би трябвало да се казва кога статии и репортажи са платени и особено да се отбелязва ясно кой плаща всеки път, когато се купува отразяване на събитие с политически ефект. Излагането на политически заплахи ще изисква сериозен мониторинг от международни организации и подобряване на българските закони.
В България все още живеят и работят много компетентни и честни журналисти, но те са разочаровани и са попаднали в капана на една система, която е корумпирана от големите пари и политическите заплахи. Когато свободната и обективна преса е в упадък и политическият натиск стане норма в система, заразена със сериозна организирана престъпност и корупция при отсъствието на адекватно върховенство на закона, губещият е демокрацията.
11 ноември 2011
