Ивайло Джилянов от великотърновската структура на ВМРО е поредният наш член, който представяме в поредицата „Млади патриоти“.
Здравей! Разкажи ни повече за себе си.
Роден съм в Балчик, където завърших и гимназия. След това завърших „Политология“ във Великотърновския университет, сега уча „Дипломация и национална сигурност“, отново в Търново.
В университета съм отговорник за чуждестранните студенти към Студентски съвет. „Чуждестранни студенти“ при нас са бесарабските българи, българи от Сърбия, Македония, Албания, Косово, Румъния. Работата ми с тях и инициативите покрай ВМРО заемат основната част от времето ми.
Имам уникалната възможност ежедневно да се запознавам с проблемите на българските общности зад граница, които, за съжаление, са забравени от нашите управляващи. Помагаме им, доколкото можем, но няма как ние да свършим това, което трябва да свърши държавата.
Защо реши да членуваш във ВМРО?
Винаги казвам, че не аз избрах ВМРО, а ВМРО избра мен. ВМРО е организация с над стогодишна история. И през всичките тези години се е доказала като единствен защитник на българите както в България, така и в чужбина. Тя не оцапана с корупция и кражби.
Съвсем естествено беше да избера ВМРО, когато всички останали партии не се различават по нищо една от друга и до една са замесени в лъжи и измами. ВМРО работи с реалните проблеми, като ги назовава с истинските им имена.
Според теб какво е да си патриот в днешно време?
Да си патриот означава да осъзнаеш, че държавата – това си ти. Патриотизмът е начин на живот. Патриотизъм е да не си изхвърляш боклуците по улицата. Патриотизъм е винаги и когато ти се удаде възможност да разказваш за хубавото в България. Патриотизъм е да предпочиташ българските стоки. Стотици дребни неща в ежедневието ни показват доколко обичаме Родината.
Как виждаш България след 10 години?
България след десет години ще е по-богата и по-силна. Всъщност, ние и сега не сме чак толкова зле, просто ни липсва самочувствие. Имам усещането, че българите все повече започват да се замислят за общите интереси, отколкото за личните си проблеми. И особено ясно това е изразено при младите хора.
Мисленето, че всеки един от нас е важен и всеки може да промени света към по-добро, ще повлияе положително на случващото се в България. Все по-често младите хора са на улицата с искания, които не са продиктувани от материалните нужди, а от по-висши ценности – силна икономика, справедливо управление, прекратяване на корупцията и др.
На тяхната възраст родителите им са имали други мечти – москвич, панелка в града и работа в завода. Днес младите осъзнават, че само силна и независима държава може да осигури достоен живот на хората. След десет години това ще е мисленето на по-голямата част от хората.
Какво е твоето послание към младите?
Да се вглеждат по-често в себе си, отколкото в другите. Да си задават въпроса „Какво съм дал аз?“, а не „Какво ще получа?“. И най-важното – да не забравят, че България е една – освен нея нямаме нищо друго.
