Източник: агенция „Фокус”
Ефим Ушев е главен редактор на „Златоградски вестник”.
Фокус: Г-н Ушев, какво представлява „Златоградски вестник”?
Ефим Ушев: Вестникът е местно издание на две общини, което излиза вече 22 години. Той не е прекъсвал да съществува, изпълнява си функциите, разширява си диапазона. След като границата се отвори преди една година, на 15 януари, пуснахме една рубрика за хората, които са българоговорящи в съседна Гърция. Вестникът се разпространява, търговията много върви през тази една година. Хората си го купуват, а освен това им се изпраща там вестникът. Рубриката е такава, че с гръцки букви се пишат интересни информации за града, за района, за отколешните ни връзки, исторически препратки през годините.
Фокус: Колко е тиражът в България в този район в Северна Гърция, където се разпространява?
Ефим Ушев: Тиражът не е голям, но достатъчен, за да стига до десетина села в Северна Гърция. Моите впечатления са, че има интерес сред определен контингент. Не е масово, няма опашки за вестника, но все пак поддържаме интереса на хората към езика по този начин, към историята на връзките ни и въобще за района ни.
Фокус: Това ли е предназначението на вестника, който достига и до българите в Гърция?
Ефим Ушев: Вестникът е предназначен за Златоградска и за Неделенска община, той излиза 22 години, но последната година след отварянето на границата решихме да разширим обхвата, тъй като хората на юг от нас говорят български, чист български език, на родопска диалектна основа. Опитът ни е подсказан преди 180 години, когато нашите даскали тук в Златоградско са преподавали на децата писмото на гръцки, съгласно тогавашната система и табу в образователната система. Те са писали с гръцки букви, а когато четеш тези гръцки букви, виждаш, че излиза български език – местния родопски диалект. И същото го правим и сега.
Фокус: Пишете тази рубрика на български, но с гръцки букви?
Ефим Ушев: Да, точно това е смисълът. Точно така е било и преди 180 години, на което попаднахме преди десетина години и заедно с Митринов издадохме тази книга от тогава. Тя също е факт, благодарение на издателството на ВМРО „Македония прес”. Издадена е фототипно и в превод. Вижда се огромна информация за тогавашните нрави, морал, за тогавашния диалект, който е един. Това е единственият ръкопис, останал от онова време в оригинал.
Фокус: Какви теми намират място на вашите страници?
Ефим Ушев: Занимаваме се с любопитни неща от историята на нашите взаимоотношения. Все пак този район до село Синиково, което е до Шахин, малко преди Ксанти, е било в някогашната Даръдерска околия. Даръ дере е старото име на Златоград. Те така си връщат интереса към тази част от Родопите, връщат се и в родово отношение, тъй като много от тях имат тук роднини. Досега гърците са ги тласкали повече към Турция. Друга тема е това, че турцизацията там върви вече много години и то активно, с много пари от турска страна. Даже имат такова консулство в Джирардина, което се занимава само с това.
Фокус: Рубриката с гръцките букви ли е уникалното на вашето издание?
Ефим Ушев: Аз не смятам, че тази гръцка графична система е уникалното, след като вече е изпробвана преди век и половина от нашите предци. Няма друг начин, тъй като тези наши сънародници в южната част на Родопите, вместо да изучават в училище български език, т.е. майчиния си език, те изучават турски. По едно решение между Гърция и Турция сега са се договорили и са им сложили задължителен турски език в училище. Макар, че майчиният им език вкъщи за битово общуване е българският език. Така поддържаме интересът към българския език.
Фокус: Според вас са си хора с български корени, които насилствено се потурчват?
Ефим Ушев: Няма спор по този въпрос. Това са хора с български корени и потекло. В науката няма две мнения по този въпрос. Въпросът е, че е голям натискът за турцизирането им.
Фокус: Как може да се спре това?
Ефим Ушев: Не може да се спре, защото това е договорка, антибългарска договорка между двете страни – Гърция и Турция. Когато те са решили да сложат задължителния турски език в обучението им, вместо майчиния български език, това вече е снаряд в корена. Сега децата вече на осемгодишна възраст не говорят български. Това е трагедията.
Фокус: Това не е ли въпрос на държавна политика? Какво трябва да направи България по този въпрос?
Ефим Ушев: България в момента няма отношение, няма интерес към своите хора извън границите на сегашна България. Тя няма идеи и дори не иска да се вслуша в съветите на хората, които на основата на ентусиазма си се занимават с тези въпроси и имат повече информация за това.
Фокус: Доц. Митринов препоръчва да се засилят връзките с тези хора. Според него това, че те слушат например българска народна музика, ще допринесе да осъзнаят българските си корени.
Ефим Ушев: Разбира се, че това е много важно. Интересът към родопската музика е много голям. Ние тук от Златоград сме носили като подаръци стотици, стотици дискове с наша родопска музика. Търси се, искат да слушат своето, особено голям е интересът сега към телевизия Фолклор ТВ. Тя се хваща в селата там и интересът е много голям. Слушат си и казват – да, това е нашенската музика. Това, което може да направи държавата в момента, е, освен да подпомогне хората, които се занимават по един или друг начин с фолклора в Ксантийско, с езика в Ксантия и Гюмюрджина, да направи така, че да подпомогне организирането на съборите от двете страни на границата в родово отношение. Има такива идеи. Могат да се осъществят, има и желание от страна на хората от Ксантийско и Гюмюрджинско и от там може да се направи например със съседни села – Кушла от наша страна и Угурли от тяхна, Аламовци от наша страна и Сареле от гръцка страна. Хората от тези села могат да се организират и да се срещат с подкрепата на държавата.
Фокус: Имате предвид да се провеждат срещи между роднини, които така или иначе не могат да се видят?
Ефим Ушев: Да, чисто родовите връзки, които могат да се използват за възстановяване на отношенията между хората и пропагандиране на нашия език, за възстановяване на връзките ни. Това е важно.
Фокус: Има ли много такива роднински връзки между двете страни на границата?
Ефим Ушев: Да, разбира се. Няма семейство, което да няма роднини или да не е имало. Те в момента пътуват, търсят се, това е процес. Една друга идея, с която мога да подпомогна държавните институции – например, в Гърция излизат вече 10 – 15 книги за така наречените помаци в гръцко. Те са разбира се на идеологическа основа. Но какво пречи на българската държава да закупи тези книги и да ги раздаде на българските институти в БАН, да се работи? Да се направи научна критика на тези книги. Да ги прочетат и да ги анализират, да издадат книги на тяхна основа и да кажат с какво заблуждават общественото мнение тези книги и каква е истината в тях. Това не са нито големи пари, нито нищо. Разбира се, че тяхното самосъзнание е на помаци, доколкото за помаци можем да говорим като за шопите българи или за македонците българи. Ако говорим за помаци, това са българите мохамедани – с български език, с български нрави, със запазени традиции, с всички неща, които са характерни за всяко едно българско малцинство отвъд границата на страната.
Фокус: Освен тази турцизация, за която става въпрос, забелязвате ли други процеси по отношение на българското население в този пограничен район?
Ефим Ушев: Това е един процес, който е започнал още през ‘50-те години с договорка между Гърция и Турция. Те са въвели турското обучение в държавното гръцко училище, защото България не е поискала и никога не е поставяла въпроса за обучението на българите там на своя роден майчин език. Когато има вакуум, някой се намества там.
Фокус: Очаквате ли да се въведе обучението на майчин език?
Ефим Ушев: Няма как да стане това, защото никой не го е поискал. Никой не го е обсъждал този въпрос. Той не е интернационализиран.
Фокус: Кои са особеностите на този диалект, който установява, че става въпрос за български говор?
Ефим Ушев: И по това няма спор, че това е български говор. Това са българските родопски диалекти на основата на рупските говори. За това писа и проф. Тотоманова от Софийския университет. Голяма крачка към това е и книгата на Георги Митринов за „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджийско”, която представихме миналата седмица. Това е първият книжен труд, издаден в България, който се занимава с този въпрос – нещо, което е трябвало да стане веднага след излизането на т.нар. Помашко-гръцки речник от Петрос Теохаридис през 1996 година в Солун. Това трябваше да стане тогава, а става сега поради български неразбории – безпаричие и т.н. Все пак книгата е факт, доставена е, включително и на автора на речника Теохаридис. Разпространява се книгата, колкото може, се купува, но тя е научен труд, тя не е в масов тираж, това не е роман, все пак. Там достатъчно добре е обяснено и в исторически план, анализирани са също така и множеството теории гръцки и турски за небългарския характер на населението в Ксантийско и Гюмюрджинско. Понякога те са смешни и жалки, но до сега не са опонирани. Това е първият опит. Мога да ви кажа, че това е първата крачка. Втората крачка, която смятаме да направим, е да издадем един фолклорен сборник за българския фолклор в Ксантийско и Гюмюрджинско и това ще стане до края на годината.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
Доц. Георги Митринов: Трябват спешни държавни мерки срещу турцизацията в южнородопския край
Костадин Костадинов представи книгата „Южнобългарските говори в Ксантийско и Гюмюрджинско”
