Председателят на възроденото студентско дружество на ВМРО „Христо Силянов“ – Благоевград Елена Валентинова, разказа пред ВМРО.бг защо е тръгнала по патриотичния път и какви са целите на младите активисти на Организацията
– Елена, ти си част от инициаторите на възстановяването на студентското дружество на ВМРО „Христо Силянов” в Благоевград, вече и неин председател. Какво те накара да се захванеш с това начинание?
– Историята дава примери за много трудни периоди, в които прогресивните млади хора са били флагманът на промените. Смятам, че в момента не достига енергия за реализиране на идеите. Благоевград е любимият ми град в България, затова се радвам, че именно тук съм студентка. Определям се като амбициозен човек и ще направя необходимото дружеството да функционира.
– Разкажи ни повече за себе си.
– Когато времето не позволява да ходя в планината – рисувам икони. Заниманията с иконопис ми дават душевно равновесие. Когато рисувам по канон, усещанията са за хармония. Това, например, липсва в живописта – там ръката е движена от фантазията. Чета художествена литература, особено поезия. Разбира се, имам любими автори, но това е друга тема. Особено обичам да пътувам, любимата ми дестинация е Република Македония. Повечето ми приятели са от там и те са тези, с които сме доказали във времето, че ние сме едни и същи хора и политиката е тази, която ни разделя на различни държави.
– От 2010 г. си член на ВМРО. С какво те привлече?
– Членството ми във ВМРО беше планувано много преди 2010 г. Личните ми разговори с хора и споровете по събирания нямаха никакъв ефект и съвсем естествено беше да вляза в редиците на ВМРО.
Имам твърдо изразено виждане за политическата си ориентация и ако бях мотивирана от други меркантилни подбуди, щях да се ориентирам и да бъда със силните на деня. Насочването ми към ВМРО беше на инстинктивно ниво заради силната и свята история, която се съдържа в името на тази партия.
Ако трябва да конкретизирам някакво обстоятелство – не бих могла. Всичко е много комплексно, като се започне от осанката на дядо ми, чието потекло е от Вардарска Македония, гордия му характер, болката, с която преразказваше спомените си, обвити в романтична героичност, песните, носиите в скрина на баба – всичко това е любов към Македония. Има нещо много особено и загадъчно в тази любов, може би заради вечните спорове и доказване.
– Защо обичаш България?
– Това е чувство, което не се обяснява с думи, така, както майката не може да обясни защо обича сина си, въпреки че е станал престъпник. Това е чувство, което го носиш до последния си дъх, като даденост, като религия, като основа за всичко.
– Как разбират младите патриотизма днес?
– Патриотизмът днес за младите в повечето случаи се свежда в това да знаят кой е Левски. Във всяко правилно семейство родолюбието трябва да се възпитава от невръстна детска възраст и това трябва да е приемственост във всяко следващо поколение. Днес е много модерно да си жител на света, но такъв космополитизъм ще унищожи идентичността на народите и аз лично съм против. Любовта към народ и Родина има голямо значение за формирането на ценности.
– Какви са целите на дружеството „Христо Силянов“, къде ще постави акцентите в работата си?
– Ще планираме мероприятия, събития, дискусии, прожекции. Ще коментираме случващото се, ще заемаме позиция, ще имаме мнение и становище по всеки наболял въпрос. Всеки студент е длъжен да има активна гражданска позиция. Благоевград е град на младите. Ние ще се стремим да акумулираме енергията и амбицията на студентите в правилната посока.
– Как би убедила приятели и познати да станат част от Организацията?
– С възстановяването на дружеството „Христо Силянов” ние ще агитираме младите за повече инициативност и вяра, че нещата зависят от нас самите. Ще повдигаме самочувствието и самооценката.
– Защо е важно младежите да се занимават с обществена дейност?
– Това е от първостепенно значение, защото без позиция не участваш в процеса, а си само инертен наблюдател.
– Съгласна ли си с констатацията, че младите в България стават по-безотговорни, не се интересуват от патриотични инициативи, бягат от гражданска позиция и активност? Ако да – защо е така?
– Не съм много съгласна с констатацията, че младите в България стават все по-безотговорни. Напоследък зачестяват протести на млади хора по повод засилващия се ислямизъм, циганизацията и т.н. Всички сме свидетели на организираните протести, но освен тях все по-често има един стаен ропот и несъгласие. Младите в своето болшинство не са съгласни с политиката на правителството в областта на образованието и на здравеопазването.
– Какво би казала на днешните младежи?
– Бих им казала да не се примиряват и да не позволяват отчаянието да ги завладее. Да си спомнят за онези велики българи, които са дали живота си за България и чиито потомци сме именно ние.
