Убеждават ни да свалим мораториума, около добива обаче има много въпросителни
Нека първо видим дали ще открием синьо гориво в Черно море
Източник: „Стандарт“, автор: Белчо Цанев
Що е то шистов газ и може ли да бъде той проучван и добиван у нас? Тези въпроси обсъждаха в края на миналата седмица три авторитетни форума: кръгла маса, организирана от Движението за енергийна независимост, заседание на временната парламентарна комисия за шистовия газ и на среща, организирана от Минно-геоложкия университет. Участниците и в трите форума бяха (почти) едни и същи лица: Том Мърфи от Центъра за изследване и развитие „Марселъс“ към Пенсилванския държавен университет в САЩ, доц. Станислав Наги от Университета за наука и технологии в Краков, Полша, и проф. Ричард Дейвис, директор на Института по енергетика към университета в Дърам, Великобритания. И тримата изнесоха данни колко важен за икономиката и безопасен за природата в техните страни е добивът на шистов газ. Обсъжданията се състояха 10 месеца след гласуването на мораториума върху добива на шистов газ от парламента и съвпаднаха с финалните акорди на преговорите с „Газпром“ за сключването на договор за доставка на газ и подписването на окончателното инвестиционно решение за газопровода „Южен поток“.
След две десетилетия приказки за диверсификация на доставките на синьо гориво вече е безспорно, че единственият шанс за разбиване на монопола на „Газпром“ и за намаляване на цената на газа е родният добив. Проектът „Набуко“ се отдалечава все повече и повече в бъдещето. Газовите връзки с Турция, Гърция и Румъния могат само да ни обезпечават при аварийни ситуации, но не и да служат за трайни доставки със забележими последици върху цената. Така че на това „стратегическо географско местоположение“, с което обичаме да се хвалим, можем да заменим руския газ единствено с наш
ако открием такъв. Надеждите ни са свързани с шелфа и дълбоководието на Черно море. Ако в следващите 5-6 години там бъде открито находище от типа на това, което е на север от морската ни граница с Румъния – би било чудесно. Ако не – малки находища като това край Девенци само биха допринесли за стабилизиране на доставките и на цените – нищо повече. Тогава? Единствената алтернатива ще е шистовият газ. Срещу който се изрекоха толкова проклятия. Без изобщо някой да е доказал, че у нас има количества шистов газ, чийто добив би бил икономически оправдан.
„В България спорим за неща, които никой никога не е чувал и виждал“, коментира на кръглата маса бившият посланик в Москва Илиян Василев, визирайки шистовия газ. И е прав. Може да е прав и Димитър Иванов от Движение за енергийна независимост да сравнява „шистовата революция“ с интернет – явно без да си дава сметка, че освен положителни страни те имат и негативи. Да, в САЩ, Полша, Великобритания и други страни шистовият газ може и да носи големи обществени дивиденти, но достатъчна гаранция ли е това, че у нас ще цъфнем и вържем, ако свалим мораторума? Всички помним приказката „Видяла жабата да подковават вола…“. А точно според геолозите, строежът на земната кора в щата Пенсилвания, Полша и пр. страни, които добиват шистов газ, няма нищо общо с този у нас. Защото не е все едно да правиш хиляди сондажи в северните ридове на Апалачите или из блатата на Полша, и да надупчиш като сирене „Ементал“ житницата на България!
А и някой да е чувал в обозримото минало за сериозни земетресения в Пенсилвания или край балтийския бряг на Полша? А земята българска се тресе често и сериозно – Перник, Стражица, Вранча, Чирпан, Крупник и пр. Трябва ли да раздробяваме още и без това надробените скали на родината ни?
Въпреки изнесените на трите форума миналата седмица обилни данни за безопасност на добива на шистов газ немалко публикации отвъд Атлантика разкриват неговото друго лице – отровена вода и почва, умрели животни, увеличаване на заболяванията на местни жители.
Безспорно България се нуждае от собствен природен газ. Но трябва ли да бързаме? Не е ли по-добре да изчакаме, докато се убедим, че Черно море няма да ни изненада с голямо находище? И чак след това да свалим мораториума? Това е време, през което и технологиите ще станат по-безопасни. Защото природен газ ни е необходим, но далеч по-важно е да запазим природата – не само за нас, но и за бъдещите поколения!
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
ВМРО: Добивът на шистов газ крие опасности за хората и природата (ОБЗОР)
