Коментар на Васил Василев, студент по политология, УНСС
От 30-ти май в Истанбул и други градове на Турция има масови бунтове срещу неосманисткото правителство на Реджеп Ердоган. Началната точка на народното недоволство е „Таксим“ и паркът „Гези“, който се намира до истанбулския площад. Причината за бунта на хората е, че на мястото на зелената площ правителството иска да построи търговски център, а мястото за отдих и почивка да бъде унищожено. Както пише една свидетелка на събитията, в четвъртък (29-ти май) хората са се събрали на мирен протест, като са направили жива верига и са блокирали достъпа на багерите, които са щели да изкореняват дърветата в парка. В последствие властите са използвали груба сила, за да разпръснат гражданите, а именно чрез сълзотворен газ и бронирана техника. Този факт отприщи народното недоволство и хората започнаха да се събират от всички краища на града. Всеки следи медиите знае в какви мащаби са се разраснали бунтовете.
Унищожението на зелената площ е само предлогът за отприщване на протестите. Причината се крие в тиранина Ердоган и политиката на неговото правителство, което управлява страната от 2001 г. С мотива, че трябва да се върнат ислямските ценности, държавата навлиза все повече в личния живот на обикновените турци. За южните ни съседи романът на Оруел „1984” е съвсем актуален.
Държавната машина спусна информационна завеса върху случващото се, медиите не показват реалната картина. Самият Ердоган в гьобелсов стил заяви, че това са радикални елементи и изтъкна, че няма да се съобрази с народа и че ще застрои площад „Таксим“ и парк „Гези“. Срещу протестиращите се водят две войни и то неравни, а именно информационна и физическа война. Турция провежда геноцид срещу собствения си народ, държавната машина работи на пълни обороти, за да може ислямистите да се спасят. Никой не се интересува от гражданските свободи.
В същото време Турция претендира, че е демократична държава, а действията на властите срещу гражданите показват нещо съвсем друго. Всичко е в ръцете на обикновените турци. Турция е на ръба да потъне в ново средновековие или да остане пример за мюсюлманския свят. В единия случай ще се превърне в заплаха за мира в целия регион, а в другия – ще бъде остров на сигурността.
Протестите вече се водят за отстояване правата на хората. В тях участват всички граждани, които не са съгласни с диктатора Ердоган и кликата около него. Хората са се изправили в неравна борба, за да защитят себе си, семействата си и бъдещите поколения. Но в момента никой не говори за турската армия. В потушаването на бунтовете участват само полицейски части. Всеизвестно е, че армията се крепи на светското в турската държава. Реджеп Ердоган ограничи максимално ролята на военните в турското общество, но все пак те си остават институция. Не бива да се забравят само два факта – турската армия е втората по численост в НАТО, както и че повечето турски офицери са завършили военни академии в Западна Европа и САЩ, т.е. възпитани са в светските порядки и са гаранти за светския характер на Турция.
Може да се направи сравнение между Сирия и Турция. При сирийския случай външни фактори разпалиха гражданската война и все още болшинството сирийци подкрепя Башар Асад. Напълно противоположна е картината в Турция – турското правителство само се „насади” на пачи яйца, като пренебрегна собствения си народ, обслужвайки частни корпоративни интереси.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
Рубриката „Турция разбулена“
