Текст от рубриката „Зеленото е родолюбие”
Трябва ли да плащаме за водата, която пием? Да, трябва, и ние го правим. Всеки месец повечето от нас получават сметка за вода. За какво обаче плащаме? Сметката ни включва разходи за улавяне, транспортиране, плащаме дори за загубите на водните дружества.
Не плащаме единствено за грижата и поддържането на това природно богатство, което приемаме за неизчерпаемо. Нищо от сметката не отива за опазване на източниците на водата и нейното пречистване.
Реките и влажните зони улавят пясъка и калта и пречистват водата. Това са съвсем естествени природни процеси, които обаче могат да се разглеждат като услуга към хората, които след това пият или използват тази чиста вода, или към пречиствателните предприятия, за които остава по-малко работа.
Същите тези влажни зони складират, регулират и подхранват откритите и подземните водни запаси. Те играят ролята на водни резервоари и помагат за по-равномерния воден поток. Тези дейности могат да бъдат разгледани като екосистемни услуги. Този вид услуги имат съответната стойност макар и косвена за потребителите – земеделски производители, водни дружества, производители на електричество, рибари, жители.
Защо да плащаме за нещо, което можем да получаваме безплатно?
Истината е, че тепърва хората ще трябва да плащат за неща, които винаги са смятали за безплатни. Често биоразнообразието и заобикалящите ни екосистеми се приемат за даденост, а те всъщност ни предоставят преки или косвени ползи под една или друга форма. Малка част от тях са чиста вода, генетични ресурси, отдих, защита срещу наводнения, кръговрат на хранителните вещества и регулиране на климата, опрашване, формиране на почви и улавяне на въглероден диоксид.
Екосистемните услуги са ключови за поддържане на живота, те допринасят за здравето и сигурността на човека, а без тях е немислим и икономическият растеж. Въпреки значителните ползи състоянието на екосистемите в световен мащаб се влошава, а биоразнообразието намалява с ускорени темпове.
Парите растат най-вече по дърветата
Като всички останали услуги и екосистемните имат икономическа стойност. Тя е по-лесна за пресмятане, когато става дума за лесно измеримите материални услуги като предоставянето на вода, храна или дървесина. Малко по-сложно, но не невъзможно е и остойностяването и на останалите три вида услуги от природата:
1. Регулирането на важни природни процеси като пречистването на водата, почвата, въздуха, климата
2. Културните, включващи нематериалните ползи от рекреационни дейности и туризъм
3. Поддържащите, които осигуряват всички останали екосистемни услуги – например почвообразуването или кръговратът на веществата.
Икономистите оценяват техния цялостен принос за благополучието на хората, като използват термина „цялостна икономическа стойност“. В нея влизат стойности за ползване (пряко, косвено, потенциално) и стойности, които не са свързани с ползването на природните ресурси.
Да плащаш за необработване
Финансовите стимули могат да се окажат ключовият инструмент за опазването на природата и нейните богатства. Интересът към плащанията за екосистемни услуги се увеличава през последните 10 години. В момента в света има над 300 програми, повечето създадени за опазване на биоразнообразието, грижа за реките, улавяне на въглеродния диоксид и съхраняване красотата на пейзажа.
Една от най-големите и дългосрочни е тази за опазване на природния резерв в САЩ. Тя е един от основните механизми за борба с намаляването на биоразнообразието в резултат от земеделието. Целта й е опазване на силно податливите на ерозия и чувствителни към условията на околната среда обработваеми земи.
Програмата предвижда доброволно прекратяване на обработването на земеделски земи в САЩ, но преди всичко насърчава необработването на земите. За целта правителството предлага на земеделските стопани стимули за промяна на предназначението на земите им така, че да се осигурят определени екосистемни услуги. Само за 2010 г. ще бъдат платени 2 милиарда долара за необработването на 31 милиона акра земеделски земи.
Има и програми с по-ограничен географски обхват на местно ниво в развитите и развиващите се страни. Участието на частния сектор в тях може да бъде стимулирано от няколко фактора. Сред най-важните за повечето компании са икономическите стимули като пестенето на разходи, добавяне на стойност на продукцията и други.
По-добрата грижа за екосистемите и услугите, които предоставят, често води до значителни икономии и в производствените процеси. Програми за услуги, свързани с качеството на водите, са сред най-разпространените плащания, защото осигуряването на вода е особено осезаема екосистемна услуга и важна суровина за производството.
Например водноелектрическите компании финансират устойчиво управление на горите в Кения и Коста Рика за намаляване на ерозията и за да избегнат разходите по драгиране (почистване) на резервоарите.
Производители на питейна вода като „Нестле-Вител“ и „Данон-Евиан“ във Франция и „Кока-Кола“ и „Закапанека Ром“ в Гватемала спестяват разходите за пречистване на водите чрез по-добро управление на горното течение на речни басейни. Една от местните пречиствателни станции в Швеция спестява 100 000 евро на година в традиционни технологични разходи, като плаща на компанията Nordic Shell за филтриране на водата, предоставено от нейните стопанства за черни миди. Така, освен че произвежда миди, Nordic Shell получава пари за екосистемните услуги.
Застрахователните компании също биха имали полза от участие в програми за плащане за екосистемни услуги, защото те често предоставят буфери срещу природни бедствия.
Източник: „Дневник“
