Текст от рубриката „Турция разбулена”
Автор: ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Преди няколко дни полицията в Гренобъл, Франция, застреля 27-годишния Карим Будуда при преследване, след като младежът малко преди това беше ограбил казино. От съображения за расова толерантност медиите не съобщиха какъв е етническият произход на убития, който се оказа и рецидивист. Малко след застрелването му обаче по улиците на града излязоха неколкостотин демонстранти, които скандираха “Всички бели трябва да изчезнат”. Само в името на справедливостта, ако изчезнат всички бели, кой ще ви изкарва социалните помощи, момчета?
Случващото се в Гренобъл вади във фокус расовото и верското напрежение, което набира сила в Европа. От Белгия до Испания и обществата, и парламентите изразяват притесненията си от експанзията на мюсюлманските общности, което се изразява в редица по същество нетолерантни действия – забрана за строеж на минарета в Швейцария, забрана на традиционни мюсюлмански облекла и откровена враждебност от страна на крайни групировки.
По непълни данни в момента в Европа живеят около 38 милиона мюсюлмани, което е около 5% от населението; смята се, че до 2020 година мюсюлманите ще са една пета от всички европейци. Европа се страхува от това проникване – било за работните места, било от тероризъм, било от ръст на престъпността. Не е без значение и че голяма част от мюсюлманите в Европа практически са се самоизключили – те живеят в затворени общности, по изключение плащат данъци и социални осигуровки, но затова пък ползват всички блага на социалната и правовата държава.
Като се притурят и културните различия, зрее конфликт, който би могъл да засегне Европа право в сърцето й – да постави под съмнение ценностите й, които я превърнаха в континент на просперитет, свобода и толерантност.
Към този едва сега почващ пожар и България притури няколко съчки съвсем наскоро – ВМРО събра 330 000 подписа под искане за референдум относно членството на Турция в Европейския съюз и ги внесе в парламента. Сега по закон Народното събрание в едномесечен срок трябва да реши дали да има такъв референдум; най-вероятно ще реши да няма.
Какво ще реши България, било на референдум, било в друг формат, ще повлияе малко върху европейските перспективи на Турция; докато навсякъде из Европа мюсюлманските и християнските общности се сблъскват, Турция ще е удобен и ясен образ на мюсюлманската заплаха и меракът й за членство няма да бъде приеман, меко казано, еднозначно.
Фактът си е факт: с население от над 70 милиона души, което при това нараства много бързо, Турция би била втората по големина държава в ЕС след Германия. Ако бъде приета сега. Ако бъде приета след 10 години, ще е твърдо най-голямата. Съответно с еврокомисари, чиновници в Брюксел и с най-много депутати в Европейския парламент.
Европа не е готова да приеме това, но има доста европейски политици, които вече са се научили да печелят от тези страхове.
Засега България няма проблем със своите мюсюлмани, а само с алчната и безскрупулна върхушка на турската партия. Обаче нищо не се знае. Във всеки случай т.нар. български етнически модел, колкото и Ахмед Доган да се гордее с него, работи по-скоро в посока, която дезинтегрира българските мюсюлмани (те не са само турци), прави ги нещо различно от останалото население и де факто предпоставя колективни права в противовес на европейската традиция, която е основана на индивидуални.
Дългосрочно това може доведе до сблъсъци и противопоставяне, които сега се наблюдават почти навсякъде в Европа и така България, вместо да даде принос за примиряване на противоречията, да ги усили.
Няма универсални рецепти, обаче Европа ще трябва да намери начин да интегрира все по-големия брой мюсюлмани в своите предели. Или да ги изгони.
Това, в първия случай, означава да бъде насърчавано светското начало в исляма, да бъдат давани шансове на мюсюлманите за работа и кариера, да не бъдат експлоатирани популистки и безотговорно страховете на хората.
Засега Европа по-скоро върви в обратната посока. Ще видим.
Снимка: ТВ „Европа“
Пълен текст и видеоматериал:
http://www.tvevropa.com/bg/news/analysis/view/30839
Всички текстове от рубриката „Турция разбулена”
