Източник: Е-вестник, снимка: Избиване на арменци от турците. Илюстрация от френския „Льо пти журнал“ от 2 май 1909 г.
В отношенията между Турция и Франция бяха отворени дълбоки рани, които трудно ще заздравеят, заяви турският премиер Реджеп Тайип Ердоган след приемането в долната камара на френския парламент на закон, който криминализира отричането на арменския геноцид.
Законът, който бе приет от малък брой парламентаристи (от 557 депутати участваха само 77, а една част от тях гласуваха против) наелектризира политиците и обществеността в Турция. Този път напрежението е по-високо от това през 2006 г., когато в долната камара на парламента пак бе приет подобен закон, но по-късно Сенатът го отхвърли.
Реакциите в Турция продължават и се задълбочават. „Франция не е страна, която поучава някого и не желае да бъде поучавана от никого“, заяви френският президент Никола Саркози. „По тази логика и Турция не желае да я поучават. Как ще накараш хора, които не познават историята например, да кажат „да, имало е“ или „не, не е имало геноцид“, нали това е нарушение на правото на свобода на мисълта?!? Значи демократична Франция не се различава от турските националисти, срещу които се борим и ние“, казва политоложката Халиде Ерай.
Американският вестник „Лос Анджелис таймс“ в уводна статия отбеляза, че чувствителността на Турция във връзка с определението „геноцид“ не е нова, не е нова и заплахата, че Анкара ще прекъсне дипломатическите си връзки със страна, която използва този термин. На позицията на несъгласие с френския закон трябва обаче да се погледне и от ъгъла на нарушаване правото на свободата на мисълта. Статията завършва с обобщението, че дори да не сме съгласни с тезата на Турция, че убийствата на арменци през Първата световна война не са проява на геноцид, тази теза не трябва да се наказва.
Инициативата на Франция бе разкритикувана от представителите на арменското малцинство в Турция. Орхан Динк, брат на убития от турски националисти арменски журналист Хрант Динк, подчерта, че тяхната историческа болка се използва за политически цели. „Ние се излекувахме, понеже живеем в Турция. За нас няма проблеми. Но живеещите навън арменци останаха приковани към 1915 г. и си останаха там“, казва той.
Таха Акйол – един от много добрите познавачи на този период от историята на Турция казва: „Истината е по средата на двете крайности. Не е вярно, че през 1915 година е извършен геноцид, както и не е вярно, че арменците не са преживяли трагедия. Но вместо да се направят задълбочени проучвания, вместо да се изяснят обърканите истини, се прибягва до евтини лозунги, които провокират още повече напрежение“.
Според анализатора Дженгиз Чандар „борбата за демократизиране на Турция ни задължава да застанем лице в лице с нашата история и да обгърнем с грижи нашите арменци. Само като постигнем това, може да „излекуваме“ част от болката им“. Това, което направи Франция, е неприемливо, но и ние още не сме постигнали „морално превъзходство“ в това отношение, смята Чандар. По думите на анализатора Орал Чалъшлар „технологическият прогрес дава възможности да се анализират и огласят протоколите от заседанията на османския парламент през 1915 г. и така да се изяснят събитията“.
Друга посока на реакциите са мерките, с които Турция ще отговори, между които е намерението за икономически бойкот на френските фирми и стоки. Според френската страна това няма да е лесно, защото става дума за 12 млрд. стокообмен. Освен това Турция е член на митническия съюз и затова няма как да създаде пречки. Френските инвестиции възлизат на около 4 млрд. долара.
Но турските специалисти са на мнение, че френските икономически интереси ще пострадат особено в дългосрочен план. Има риск да бъдат анулирани договорите за закупуване на френските Еърбъс за Турските авиолинии. До 2029 г. Турция има нужда най-малко от 98 самолета от този тип. Цената на една машина е 200 млн.долара. Франция оказва натиск, за да получи поръчката за строежа на втората атомна електроцентрала, която ще се изгражда в Синоп.
Междувременно общината в Анкара вече обяви, че ще построи паметник за избитите от французите алжирци и други африканци. Търговците окачиха надписи, че няма да продават френски стоки, а вероятно правителството ще ги компенсира по някакъв начин.
ПРЕДИЗБОРЕН ХОД НА САРКОЗИ И БОРБА ЗА ПАЗАРИ
Френският външен министър Ален Жупе определи закона като ненужен и изказа опасения, че той непоправимо ще влоши отношенията с регионалната сила и важна партньорка в близкоизточния конфликт Турция. Уникалното на Турция е, че едновременно гледа и на изток, и на запад и като мост към Близкия изток ще използва влиянието си в страните от Арабската пролет.
Интересите на Франция, която държи на тези пазари, ще се сблъскат с интересите и влиянието на Турция, което стои като опция в плановете на Анкара за бойкот срещу Франция. Наскоро турската петролна компания ТПАО, с протекцията на Преходния либийски съвет, измести Франция от възможността да притежава 35 процента от либийския петрол. Това беше голям удар за Париж, който бе главен инициатор на въздушните удари срещу Муамар Кадафи.
Според френския „Монд“ с този закон Никола Саркози цели да спечели гласовете на арменската диаспора от около половин милион души, за втори мандат на предстоящите избори догодина. „Опортюнист като Саркози е в състояние да жертва турско-френските отношения, за да спечели още един мандат. Ако спечели, ще се опита да ги поправи, но ако не бъде избран, ще каже, че какво ме засяга това“, коментира политологът Харун Серт.
