Източник: Дир.бг
Дори и при най-малки дози ГМО опасността е голяма, правят извод учените
Френски учени откриха огромни тумори, големи колкото топки за пинг-понг, у плъхове, хранени с генно-модифицирана царевица на американския гигант „Монсанто“ (Monsanto). С това отново се разгаря дебатът за опасността от подобни продукти, съобщиха световните агенции.
„За пръв път в света можахме да оценим въздействието на пестицид и на ГМО върху организми, и то за много по-дълъг период от време, отколкото са го правили правителствата и производителите. Получените резултати са наистина тревожни!“, заяви ръководителят на проучването проф. Жил-Ерик Сералини, цитиран от световните агенции, на които се позова БТА.
Учените тайно изследвали в продължение на две години група от 200 опитни плъхове, които били разпределени в три групи. В първата гризачите били хранени само с генно-модифицирана царевица от вида NK603. При втората група животните били захранвани със същата ГМО царевица, обработвана с пестицида „Раундъп“ – един от най-използваните в света. В третата група плъховете били захранвани с обикновена царевица, но също обработена със споменатия пестицид.
От опитите станало видно, че първият плъх, подхранван с ГМО храна, умира една година по-рано от тези, които се хранят с нормална царевица. А женските екземпляри – осем месеца преди това. На 17-ия месец били наблюдавани пет пъти повече смъртни случаи при мъжките екземпляри и то захранвани само с 11 процента генно-модифицирана царевица.
„От изследването пролича, че смъртността при плъховете е между два и три пъти по-бърза при консумацията на ГМО и ГМО третирани с „Раундъп“. Наблюдавахме и два-три пъти повече тумори при опитните животни. Дори и при най-ниски дози на „Раундъп“ станахме свидетели на 2,5 пъти повече тумори на млечните жлези“, констатира Сералини.
Досега тестовете на генно-модифицираната царевица NK603 бяха правени от производителите само за период от 30 дни.
„Истинско престъпление е, че санитарните власти не са изискали по-дълги изследвания за въздействието на ГМО, а вече изминаха 15 години от тяхното пускане на пазара“, коментира Сералини.
Българска практика
Близо 100 000 тона генномодифицирана соя внася страната ни за нуждите на хранителната промишленост, писа преди дни в. „Република“. С тази соя, отглеждана в лаборатория, се правят салами, вафли, кренвирши, кайма, с нея се хранят и животните.
„Имаме селектирани български сортове соя, но нашето производство е крайно недостатъчно за нуждите на пазара“, казва доц. Георги Георгиев, началник на Опитна станция по соята – Павликени. Той и колегите му не се притесняват от ГМО храни, тъй като щяло да дойде момент в развитието на човечеството, в който живите организми ще свикнат с тях и няма да има странични ефекти. „Европейската комисия одобрява допустими количества на ГМО в храните. Ние правим редовни проверки, нарушители има, има обаче и глоби“, казва Йордан Войнов, шеф на Агенцията по храните.
В ЕС са разрешени 46 вида храни, в това число и царевица, които са генномодифицирани.
23 септември 2012
ПО ТЕМАТА:
