Начало Последни новини ГЕРБ “козметично” мачка гражданската инициатива

ГЕРБ “козметично” мачка гражданската инициатива

Последните законови поправки позволяват безкрайно размотаване на процедурата за провеждане на референдуми

Николай Николов*
Източник: Аргументи БГ

Пътят към ада е постлан с добри намерения. Нали? Така, както и промените в Закона за референдумите, приети миналата седмица, на пръв поглед изглеждат козметични, от технически характер и дори добронамерени.

Всъщност обаче целта на тези изменения е съвсем друга. И колкото и да е парадоксално за партия като ГЕРБ, която носи в името си думата “граждани”, промените на практика мачкат гражданската инициатива. Защото ще доведат до безкрайно размотаване на процедурата по приемане на решение, когато има внесена подписка за национален референдум.

Промените създават сериозни пречки пред участието на гражданите в управлението чрез национално допитване. И попритъпиха устрема на  задаващата се поредица от искания за провеждане на референдуми по различни въпроси.

Малко история

Със Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС, обнародван в Държавен вестник, бр.44/2009г.) възможностите за насрочване на референдум по инициатива на гражданите бяха значително разширени. При събрани 200 000 подписа на български граждани с избирателни права Народното събрание (НС) е длъжно да разгледа депозираното пред него искане за произвеждане на референдум. Решението може да е положително или отрицателно. Но, ако подписите са 500 000, парламентът е длъжен не просто да разгледа, а да приеме решение за референдум, което да изпрати на президента. Той пък трябва да определи дата за неговото провеждане.

Национален референдум в България не е имало близо 40 години. Последният бе през май 1971 година – за утвърждаване на тогавашната Конституция, която по-късно бе наречена Живковска.

От април до юли тази година ВМРО използва възможностите на новия закон и успя да събере около 330 000 подписа с искане за национален референдум по въпроса каква да бъде българската позиция за приемането на  република Турция в ЕС?

Каква е процедурата?

Всъщност националният (или местният) референдум е една от трите  процедури, предвидени в новия закон (останалите две са гражданска инициатива и общо събрание на населението). Тя може да се инициира от  1/5 от народните представители, от президента, от Министерския съвет, от не по-малко от 1/5 от общинските съвети или от инициативен комитет, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани.

Решението за провеждане или не на референдума трябва да се приема от НС в тримесечен срок от постъпване на искането (чл. 13, ал. 7).Според мен срокът е задължителен и парламентът не може да го игнорира.

ВМРО внесе своята подписка в НС през юли. Малко преди изтичане на срока, водещи народни представители от мнозинството се „сетиха”, че подписите трябва да бъдат проверени. За това обаче им е необходима  поправка в закона, с която да се възложи на дирекция „ГРАО” при регионалното министерство да провери представените подписи.

След обичайните разтакавания промените в ЗПУГДВМС, състоящи се само от няколко  норми, бяха приети на второ четене на 7 декември. По принцип поправките направиха тримесечния срок повече от символичен, а процедурата за провеждане на референдум – неясна.

Дума да няма, проверка на подписите е необходима. Тя може да цели установяване на подписи от несъществуващи лица, дублирани на подписи и т.н. Проверката може да се проточи неограничено във времето. Припомням, че тя се прави от орган, който е подчинен на избран от парламента министър. Парадоксалното е решението на народните представители в новия закон тримесечният срок да не тече  по време на проверката. От момента на внасяне на подписката до произнасянето на НС могат да минат не  три или четири, а 5-6 и прочее месеци.

Срок за произнасяне на парламента по постъпило искане за референдум е наложително да има. Той трябва да бъде увеличен в сравнение със сегашния. Провеждането на проверката е обективна предпоставка за това.  Но този срок, дори и увеличен, трябва да е задължителен.

Втора критика е как ще се приложат тези нововъведения към подписката на ВМРО. Тя е открита като процедура през април. Последващи изменения в закона не могат да се прилагат към нея, защото тя продължава по реда , който е съществувал към момента на откриването й.

От една страна промяната е съществено изменение на правилата, внесено в хода на вече започнала процедура. Така новият закон не може да се приложи към  процедурата на ВМРО, защото  и студентите по право в първи курс знаят, че започнала вече процедура се довършва по стария ред, освен ако няма изрична разпоредба за обратното.

От друга страна – тези 330 000 българи са имали и имат правото да знаят предварително точния регламент, в това число, че подписите им ще бъдат проверявани. Въвеждането на такова изискване сега, когато подписите са събрани засяга граждански права, гарантирани от Конституцията. И отправя предупреждение към хората, които ще подкрепят идеи на бъдещи инициативни комитети. Така се поставя под съмнение конституционната съобразност на вече приетото изменение.

Трето – добавката е безсмислена. Но явно има скрити цели по конкретния казус с подписката на ВМРО.

Каква е целта на промените?

Тези цели са поне три:

– замазване на положението,
– успокояване на воеводите, докато енергията им поутихне,
– и внимателна  подготовка на решение за отхвърляне на гражданското искане.

Политическите предпоставки за това са налице. ГЕРБ е против референдума – декларира го лично министър-председателят Бойко Борисов по време на посещението у нас на турския премиер Реджеп Таийп Ердоган. Верният съюзник на ГЕРБ – “Атака”, ще получи разрешение да се покаже като опозиция, за да си пази електоралните територии.

Но да се върнем  на юридическите измерения на казуса. Поправката бе неоснователен повод за протакане на произнасянето на НС по искането на ВМРО , защото §2 от ДР препраща по всички неуредени въпроси на националния (или местен)  референдум към разпоредбите на Закона за избор на народни представители (или към Закона за местните избори). По възникналия проблем – достоверността на подписите, на основание §2 можеше да се приложат нормите на чл.46, ал.1 от ЗИНП, която съдържа  процедура  за това. Но не. Тук целта бе с кадифена ръкавица да се тушира постепенно, но навреме, първият сериозен опит за прилагане на процедурата  по  новия закон от 2009 година. А именно – свикване на национален референдум с подписите на над 300 000 души.

Какви са изводите?

Това бе тест за отношението на управляващите към подобни граждански инициативи. Сегашното мнозинство не дава никакви сигнали за реформиране на тази материя или законодатателно разширяване на гражданското участие. То ще върви в обратната посока – на администриране, централизация и отдалечаване на прякото упражняване на властта от хората. Дори чрез отнемане на правото им да участват в избори. Справка – някои от идеите във вече приетия Избирателн кодекс.

А реформа на материята за референдумите в посока създаване на предпоставки за юридически валидни и работещи процедури на допитване е необходима. Тя е част от цялостното законодателно преосмисляне на участието на гражданите в управлението. Позицията на активните граждани означава не само своевременно решаване на проблеми. Но и по-легитимна, и стабилна власт.

Сърцевината на реформата на допитването  трябва да бъде в друга посока. Към намаляване на броя на избирателите, които могат да внесат искане за референдум – от 200 хиляди на 100 хиляди. Задължително приемане на решение за референдум от Народното събрание при внасянето на искане, подписано от 300 хиляди граждани, вместо сегашните 500 хиляди подписа. На общинско ниво при искане за местен референдум този праг трябва да се смъкне на 1/15 от всички избиратели вместо сегашния минимум от 1/10  от избирателите. Намаляването на изискването за валидност и на двата вида референдуми – на  50% от участвалите на последните парламентарни или местни избори.

Дошло е време  процесът на вземане на решения по конкретни, но достатъчно  глобални за бъдещето на страната или конкретна община въпроси, да бъде пренесен от кабинетите и заседателните зали  в изборните урни, където е истинското място на обществените дебати.

*Николай Николов е юрист, общински съветник от Ловеч, председател на постоянната комисия по законност и нормативна уредба.

Последни Новини

В Русе се състоя протестно автошествие на ВМРО срещу „Зелената сделка“ и увеличението на цената на електроенергията за крайните потребители

На 26 май 2024 г. от 11:00 часа започна протестно автомобилно шествие, организирано от ВМРО – Русе, с което се изрази позицията...

Андрей Слабаков: Не трябва да позволим либералите в ЕП да премахнат принципа на ветото

Не трябва да позволим либералите в Европейския парламент да отворят договорите за ЕС и да премахнат принципа на ветото. Това искат те,...

Проф. Смоленов: ВМРО е страж на България и българите!

проф. Христо Смоленов, кандидат за 50 НС, ВМРО, пред   Илиана Беновска в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2 и Канал 3 на 25.05.2024

Ангел Джамбазки: Доверието към ВМРО се връща

Политиката все още ме изкушава, макар и след 18 години, каза кандидатът за евродепутат Политиката не е място за...

Красимир Каракачанов за сглобката, националните интереси, приоритетните проекти за Плевен и важността да се гласува

С лидера на ВМРО и водач на листата на партията в 15 МИР Плевен – Красимир Каракачанов от информиционния сайта „Плевен за...

Контрера: Трябва да се създаде европейска агенция за антитероризъм със седалище в София

Настояваме и за единни здравни стандарти за ЕС и да се подкрепят българските земеделците Това каза в студиото на...

Български знамена на пазарджиклии раздадоха Юлиан Ангелов и Георги Коприщенов от ВМРО

В Пазарджик по случай 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на...

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir