На 16 март 2011 г. се навършват 111 години от рождението на Менча Кърничева, деец на ВМРО и съпруга на Иван Михайлов. Публикуваме откъси от блога „Жените и ВМРО“, който беше създаден в навечерието на 8 март от дамите от младежката организация на ВМРО в София.
Геройското чедо на Македония българката Менча Кърничева
„Запазила съм я и съм я пазила толкова години – каза Жана, – защото за мен тя е символ на копнежа по свободата и родината. Знаеш, че детството ми е минало в Цариброд и цял живот съм мечтала за този край. Помня Менча от Цариброд още като бях дете, защото тя правеше впечатление на всички. Беше висока, стройна, много фина и мисля, че още тогава е била болна. По-късно, когато убива Паница, вече е изтляваща сянка. Отличаваше се със своето изящество и нежност.
Тя живееше в Цариброд с родителите си, бегълци от Македония. Баща є се занимаваше със сарафска дейност, имаше бюро на гарата.“ Менча е родена в Крушево – „град, обитаван главно от жени, деца и стари хора“, едно гнездо „кацнало на една височина над хиляда метра“, сякаш „нарочно построено там за епопеята“, която населението му изнася през Илинденското въстание, както го помни и усеща тя през 1951, когато изненадва съпруга си Иван Михайлов с написаните на машина подробни бележки от случая в Бургтеатър. Баща є бил емигрирал в София още преди да се ожени и като повечето крушовчани след брака си отново се връща на работата си и в къщата си в Майка България. След погрома на въстанието обаче семейството є тръгва да търси убежище при него: „Майка ми, дядо ми и аз сме се прикрили под някакъв мост, където намерили убежище и други десетки крушовчани. Полуоблечени, боси, както сме били в леглото, сме се озовали под този мост във водата. Там сме останали 24 часа. Майка ми дълго ме е държала на ръце, но като не е могла повече да издържи, пуснала и мене във водата.“
Навярно оттогава здравето на Менча е силно подкопано, а една ледена пързалка в Цариброд є „подарява“ туберкулоза. Тя ще страда през целия си живот ту от остра форма на ревматизъм, ту от възпаление на бъбреците, ту от изтощение, което ще я държи дълго на легло. В Цариброд малкото момиче намира своя нов „бащин дом“ и там прекарва почти цялото си детство.
– Знаеш ли, цял живот съм мечтала за този божествен край – въздъхна силно развълнувана Жана Гълъбова. – Загубата му е една рана в душата ми, каквато рана е и за хилядите бежанци. Живите все още милеят за родното място. Българите пък, които живеят там, копнеят за своята родина Майка България.
Менча Кърничева – Защо убих Тодор Паница?
През време на общоевропейската война се запознах в Мюнхен с Магдалена Измирлиева, балдъза на Паница, а сега жена на Борис Бумбаров, емигрант в Сърбия: Още там тя често ми говореше за македонските борци, за споровете им, и ми изясняваше причините на тия спорове. Никога не пропускаше да подчертае, че всякога е бил и днес още си оставал привърженик на самостоятелността на македонското движение и специално противник на намесата в него от страна на България. За Паница аз дотогава бях чула само, че преди години е застрелял в София двамата известни македонски революционери Гарванов и Сарафов на разделяне с тях през една нощ подир дълъг разговор. Магдалена ми поясняваше, че това убийство Паница извършил в името на хубавите начала, които го въодушевявали като защитник на македонската борческа самостоятелност. По-късно, през лятото на 1920 г., имах случай да срещна в Лъжене, България, самия Тодор Паница. И от него чух, че в служба на което и да е българско правителство той нямало да се постави никога. От всичко чуто аз оставах с уважение спрямо Паница и драго ми беше, че за Македония работят предани и твърди хора, готови на всички жертви за нея.
В градчето Лъжене Тодор Паница се криеше усърдно от преследванията на правителството на Стамболийски, което го дирело да отговаря за незаконно придобити през време на войната богатства, по силата на чл. 4 от един специално създаден в България закон. По адреса на това правителство Паница и семейството му сипеха много критики: ругаеха се министри и съдии, които се осмелявали да съдят един герой. Магдалена не отричаше, че зет й е направил крупно състояние в Драмско през войната, но не бил изнудвал населението както се разправяло, а просто тютюнотърговците му давали добри комисионни, а като му давали, прибавяше тя – защо да не вземе. Магдалена премълчаваше срещу какво му са давали тия комисионни, и подобавало ли му е да се занимава с гешефти във време на война, когато хиляди хора умираха на” фронта и в една територия като Драмско, където пък и населението умираше от глад. В този момент образът, създаден във въображението ми за революционера Паница, не можеше да не загуби много от обаянието си.
Биография на Менча Кърничева в „Уикипедия“
16 март 2011
