Източник: „Дойче веле“
С помпозни паметници Македония се опитва да „обнови нацията“ и да й вдъхне самочувствие. Само че етническите конфликти на религиозна основа избуяват все повече, а пропастите в обществото стават все по-дълбоки.
В Скопие цари страх от празното пространство. В центъра на града се застроява един от последните свободни терени. В идиличния двор пред Дома на армията, където доскоро на пейките са посядали пенсионери и майки с детски колички, сега са разположени строителни ограждения. На една табела пише, че тук ще се строи църква на името на светите Константин и Елена.
Устремът, с който правителството и градската управа отрупват центъра на Скопие с паметници, символни и сакрални строежи, е шеметен: 40 паметници и 20 големи сгради, които са построени или тепърва ще се строят.
Миналото като театрален декор
Човек се чувства като в огромен открит летен театър, чиято сцена е покрита с паметници на древни македонци и борци срещу османското владичество. На централния площад се извисява огромният паметник на Александър Македонски. Огледа ли се, човек добива чувството, че е заобиколен от кулиси. Фасадите на невзрачни служби са облепени с безвкусни барокови орнаменти.
Самата „постановка“ се казва „Скопие 2014“ и служи за разкрасяването на центъра, но в действителност представлява опит за буквализиране на идеята за „изграждане на нацията“. Македония и македонците искат да се видят не като наследници на една дребна република от титовски тип, а като потомци на древен народ и силна държава. От самото начало на проекта срещу него има съпротива. Дебати обаче няма. Правителството не дебатира, то строи.
Важен аспект на проекта е религията. И тъкмо тя предизвиква бурни конфликти в експеримента по обновяването на македонската нация. Срещу плана за градеж на църквата „Свети Константин и Елена“ на централния площад в града най-напред надигнаха глас студенти по архитектура, които настояваха да се запази традиционния облик на площада. Протестът им не успя. Той роди обаче първото светско и мултиетническо движение в по-новата история на Македония. След това на протест се вдигна и ислямската общност. Нейното искане: ако ще се строи християнска църква, нека тогава бъде възстановена и джамията „Бурмали“, разрушена през 1925 г. от сръбската армия.
Дали тази религиозност е истинска?
Спорът за сакралните строежи маркира всъщност началото на конфликт за мястото на религията в политиката и обществото. Медиите заговориха за „въоръжаване“ на двете големи религиозни общности – християнско-православната и мюсюлманската.
По всичко личи, че религията става все по-важна за младите македонци. Професорка по социология казва, че преди изпит студентите й редовно се кръстели, 90% от тях били вярващи християни. В някои македонски министерства пък е станало обичайно младите албански служители в петък да си тръгват от работа по-рано, за да не пропуснат петъчната молитва в джамията. Това са нови явления, само че не е ясно дали тази религиозност е истинска или само моден атрибут на идентичността.
Във всеки случай религията открай време играе значителна роля за македонската национална идентичност. През 1967 г. например социалистическата държава позволи на Македонската православна църква едностранно да се отдели от Белградската патриаршия. С което македонската нация придоби религиозен белег. Национално-консервативната партия ВМРО-ДПМНЕ, която от 2006 г. управлява в коалиция, води религиозно оцветена политика на националната идентичност.
При албанците нещата стоят другояче. За тях религиозната принадлежност по традиция е вторичен белег на идентичността. Преобладаващата част от албанските македонци са мюсюлмани. В Албания и отчасти в Косово има обаче и значителни католически и православни малцинства.
25 юли 2012
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
