Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки
Хафъзов и Сидеров в борба за приза „Ван дер Любе”
Така се казваше, доколкото помня, един отвратителен, оплювачески, антибългарски филм, посветен на възродителния процес, правен в зората на зараждащата се толерастия (по Калинов) в началото на 90-те.
20 години по-късно „архитектите” на грабителския преход, притиснати от управленския провал във всички обществени сфери, от пълното обедняване на населението и главоломен срив в здравеопазването и общественото осигуряване отново палят огънчето на религиозния сблъсък в сърцето на София. Фитилът и подпалките за произведени край Босфора, убеден съм в това.
Огънят, който се кладе около джамията в София, с килими, черги, гащи и прочее подръчни материали, от шепата къде платени, къде слабоумни провокатори, със сигурност ще се види и в Джебел, и в Сърница, и в Гърмен, и в Рибново, и в Гоце Делчев.
ВМРО настоява органите на реда и правосъдието да разследват с особено внимание продължаващите провокации и напълно измисленото и излишно напрежение около джамията в София. Смущаваща и застрашаваща националното ни единство става дейността на политически и религиозни лица, които се опитват да превърнат исляма от религия в политика. Между другото войната по границите на исляма винаги започва така – като се превърне от религия в политика.
Изявленията на секретаря на мюфтийството Хюсеин Хафъзов за опасност от гражданска война и за организиране на мюсюлмански милиции за самозащита са безотговорна провокация към търпимостта на българското общество. Прокуратурата на Република България спокойно може и трябва да го разследва за разпалване на религиозна вражда.
Доброволни формирования са ни необходими за защита на населението. От бедствия и цигански набези. И ние ще ги изградим. По необходимост. Но няма да са мюсюлманските милиции на Хафъзов.
Играта с огъня по темата религиозна търпимост между „скачените съдове” вече стана прекалена. Управляваното от ДПС мюфтийство ползва исляма за политическа пропаганда и непремерените действия на „Атака” само легитимираха исканията му. Сам по себе си фактът, че депутатите от ДПС се месят в дейността на мюсюлманското вероизповедание е абсурден и престъпен. Политическите игри нямат място в храма. Особено когото са под външен контрол, каквото е турското вмешателство в дейността на българското мюфтийство.
С непремерените си ходове Сидеров, в ролята на Ван дер Любе, само позволи на мюфтийството да заяви на нов глас позабравените искания за нов мюсюлмански център, втора джамия и отделно мюсюлманско гробище в София. Напомням, че само активният протест и съпротивата на ВМРО осуети намерението на мюфтиите да ощастливят жителите на столичния квартал „Суходол” освен със смрадливото сметище и с едно турско гробище.
Според ВМРО подобни искания са неоснователни.
Вече стана дума – мюсюлманите в България са наши братя българи, потомци на ислямизираните ни по време на турското робство сънародници, в голямата си част сунити, т.е изповядват т.нар „традиционен” ислям. Те са едни от добрите граждани на страната ни и ние не можем да ги отблъскваме или да ги делим от българите християни. Каквито са целите, стремежите и опитите на Турция и ДПС. Българите – мюсюлмани сунити нямат нищо общо с радикалните шиитски проповедници, които нахлуват през рехавата ни псевдо-Шенгенска граница и върлуват из циганските махали из Южна България.
Няма нужда от втора джамия в София. Исканията за строеж на втора джамия в столицата са неоснователни. Просто традициите в България са други. Християнски и православни. Както се казва – така е подреден (с цялата условност на „подреден”) нашия дом. Който иска да ни дойде на гости е добре дошъл, но по нашите правила. Които категорично забраняват използването на озвучителни уредби за религиозни цели на обществени места. Който не вярва – да хвърли поглед на Наредба №1 за обществения ред на Столична община.
Елементите, които се мотаят около Халите, в голямата си част не са нито българи, нито дори български граждани. Тяхното екстрадиране, както и контролът над радикалния ислям в циганските махали трябва да е първостепенна задача и задължение на структурите, които отговарят за опазването на националната ни сигурност.
В момента България има със сигурност далеч по-сериозни социални проблеми, проблеми в здравеопазването, демографски колапс, тежки злоупотреби и тормоз на монополите – електрически, водни, телекомуникационни – над българските граждани. Няма никаква причина решаването на тези жизненоважни въпроси за оцеляването на нацията да бъде измествано от измислен и ненужен религиозен сблъсък.
А мястото на подстрекателите и подпалвачите на религиозното огънче е в ареста. И в затвора.
14 юни 2011
