Източник: блог “Жива верига”
Публикуваме друга гледна точка към проблема с демографската катастрофа. Тезите по-долу са публикувани в блога на Емил Недков, член на Младежката организация на ВМРО в София. Няма как да не се съгласим с автора, че постоянното говорене за катастрофалното състояние на българската нация може да има по-скоро отрицателно въздействие. Затова ние от ВМРО се стремим не само да сигнализираме за демографската катастрофа, но и да предлагаме конкретни решения. Повече може да прочетете в демографската програма на ВМРО тук. Радваме се на всяко ангажирано мнение и позиция по темата.
Не за първи път нечии добри намерения¹ биват помрачени от слабата прогноза на верижно свързани бъдещи процеси и събития. На препълнения рафт с примери от подобни мислени/недоизмислени действия/бездействия достойно място се отрежда на случая с демографската криза. Проблемът е ясен — изчезваме. И какво правим — решаваме, че след като липсва адекватна държавна политика, която да промени черната статистика, не ни остава нищо друго освен да тръбим по най-различни медийни канали колко сме близо до „неизбежната” тотална разруха.
Ето как стоят нещата в един опростен пример, изпълнен с премерена доза цинизъм. Събуждаме се една прекрасна сутрин и пускаме телевизора или радиото, отваряме вестника. В този прекрасен момент ни залива поредица от не дотам прекрасни отрицателни трендове — демографски, икономически, социални. Показват ни тъжни кадри от останките на поредното българско село, погребало своя последен жител. Показват ни как пенсионната система рухва под натиска на увеличаващото се население в нетрудоспособна възраст. Показват ни нестихващия емиграционен процес, насочен към понятия като „Стара Европа” и „Новият свят”.
Да, имаме право да знаем, но дали имаме нужда?! Информираният индивид по правило е по-силен индивид, но дали винаги същото се отнася и за обществото като цяло?! Какво влияние ще окаже това ежедневно глашатайство върху и без това малкото останали българи в страната?! Дали не рискуваме повсеместния песимизъм да насочи погледа им в западна посока?! Дали в желанието си да помогнем, разгласявайки проблема на широката общественост, не постигаме точно обратния ефект?! Колко от нас са решили да създадат нов живот под напора на тези отрицателни трендове и колко от нас са го направили или биха го направили в ситуация на сигурност, просперитет и спокойствие?! И да, обществото се нуждае от нашите предложения, виждания, алтернативни гледни точки, източници на информация и др., но при цялата условност, че горните бъдат предоставени на компетентните държавни институции², които от своя страна са длъжни да разгледат всяко едно от тях и да предприемат съответните мерки за преодоляването на безспорно най-големия трап в съвременната българска история.
¹ Бройката на останалите намерения, попадащи извън графата „добри”, не е за подценяване.
² Темата за държавната политика или липсата на такава по проблемите на демографията няма как да бъде разгледана в една или две публикации.
11 април 2011
