Йордан Грозданов е роден на 5 март 1963 г. Икономист по образование, женен, с две дъщери. Два поредни мандата е заместник-кмет на община Велико Търново по образованието, младежта, спорта и културата. Близо 87% от жителите на общината смятат, че за Велико Търново е по-добре да има нов кмет. Йордан Грозданов е най-популярният и разпознаваем управленец на старата столица, показват изследванията на социолозите. С 28% одобрение, Йордан Грозданов е най-популярната личност, ползваща се с най-голямо обществено доверие сред хората. Според проучване на „Сова Харис“ Йордан Грозданов би могъл да разчита на мажоритарна подкрепа от 13% от привържениците на ГЕРБ и на всеки десети симпатизант на БСП.
– Г-н Грозданов, какви са приоритетите Ви за развитието на община Велико Търново?
– За мен на първо място в работата ми в следващите четири години е разкриването на нови работни места и създаване на по-добри условия за децата от яслите, градините и училищата. Туризмът също е жизненоважен, защото повече от половината от портфейла на Велико Търново идва от него. За да се развива градът като туристическа дестинация, трябва да се подобри и инфраструктурата. Сред приоритетите ми е и насърчаването на леката промишленост, която се развива в региона. Общината трябва да предоставя условия за развитието на бизнеса, да дава по-добри възможности за наши и чуждестранни инвеститори. Един от инструментите за подобряване на бизнес средата е замразяване на местните данъци и такси за следващите четири години.
Всеки един от налозите и таксите – имуществените и за административните услуги на Общината, трябва обстойно да се преразгледат. Какво искаме да правим с налозите? Проблемът е философски – да развиваме общината като приходи или да създадем условия за развитие на бизнеса, който да носи постъпления в местната хазна. Въпросът има и друга страна. Общината събира повече пари, но в същото време служителите й от три години не са получавали 13-а заплата и не са вземали пари за облекло. Това означава, че се реализира по-голяма парична маса, която не допринася за развитието на общината, дори като административна структура, и незнайно къде тази печалба изтича. Не трябва на всяка цена да се увеличават данъците, защото, виждате ли, Общината изнемогва. Събирането на повече пари не означава, че тя е по-добре. Всичко зависи от това къде отиват парите и как се разпределят.
– Кои са най-слабите звена в общинската администрация?
– Минусите са най-много в дирекцията и отдела за обществените поръчки и финансовия контрол, където всичко е на тъмно. Постоянно се толерират някакви фирми и се правят условия за конкурсите за определени хора. Нужна е изцяло нова политика на прозрачност на обществените поръчки, безкомпромисност при провеждането на търговете и нулева толерантност към корупционните практики. Разкъсване на кръговете на близките фирми. Трябва да има условия, които са задължителни и еднакви за всички, както в спортно състезание – със старт и финал. При нас правилата са нагласени точно за определен участник. Той е на старта и тръгва напред към финала, а другите ги насочват точно в противоположната посока. Те никога няма да стигнат до финала, дори и да искат. Всичко е законосъобразно, но вкарано в порочни рамки, които предварително са скроени за някого, а не за всички. Огромно съмнение будят важни обществени поръчки, които се провеждат в края на мандата.
– Един от най-наболелите проблеми през последните години е лошата инфраструктура както в града, така и в населените места в общината. Как може да се подобри състоянието на пътната мрежа?
– Факт е, че улиците са лоши и подобряването на инфраструктурата е първостепенен въпрос, който трябва да намери решение. Наистина не може дадена улица да се ремонтира пет пъти за три години и накрая резултатът е: няма улица, няма пари, а хората с право са недоволни. Предвидените в бюджета на общината 200 хил. лв. за поддръжка на общинската пътна мрежа и улиците са крайно недостатъчни. С отпусканите средства на населените места кметовете и кметските наместници могат единствено частично да изкърпват уличните дупки. От ВМРО ще настояваме за увеличаване на размера на средствата им в общинския бюджет. Държавната субсидия от 480 хил. лв., отпускана в последните две години за поддръжка на четвъртокласната пътна мрежа, също не стига. Само за почистване на междуселските пътища от растителност и поддържане на канавки и банкети на година са нужни над 400 хил. лв.
Не по-малък проблем са също така амортизираните водопроводи и липсата на канализация в населените места. Голяма част от водопроводната мрежа е крайно амортизирана, а много от тръбите са на повече от половин век, т.е. физически и морално остарели и се нуждаят от подмяна. Това може да стане с помощта на европроекти, за които кметствата трябва да бъдат подпомогнати. Тежък е и проблемът с канализацията на населените места. Той е решен частично в Килифарево, Дебелец и Арбанаси. В Балван е изградена септична яма, която е неизползваема, защото няма канализационна мрежа с къщите. Затова в управленския мандат 2011 – 2015 г. от ВМРО ще работим за реализацията на вече разработените проекти за изграждането на пречиствателни станции за Беляковец, Балван, Ново село, Шемшево, Леденик и Ресен.
Ние от ВМРО сме за равнопоставено развитие на населените места в общината. В последните години кметствата бяха загърбени и приоритетите на местната власт бяха насочени изцяло към Велико Търново. От ВМРО сме категорични, че това трябва да се промени.
Ще помагаме на населените места в разработването на проекти по европейските програми за изграждането на пречиствателни съоръжения в селищата с население от 2000 до 10 000 жители. За по-малките населени места не е задължително да се правят канализация и пречиствателни станции, а проблемът с отпадните води може да се решава с локални съоръжения и модерни септични ями.
– Тази есен много деца останаха без места в детските градини, което породи голямо обществено недоволство. Защо се стигна до тази ситуация?
– Ако реално погледнем броя на детските градини, местата в тях и колко са децата, на практика те са достатъчни, но не са разпределени според изискванията на родителите. Получава се така, че за една детска градина има заявка за 100 деца в повече, а за друга те не достигат. Категоричен съм, че в кв. „Зона В“ трябва да има детска градина. Политически е проблемът с непрехвърлянето и недовършването на корпуса на Министерството на отбраната в ЦДГ „Здравец“. Ситуацията може да се реши с повече разговори между институциите и намирането на малко средства за доизграждането на корпуса. При частичното решаване на проблема с наемането на частни помещения за детски градини трябва да се спазват условията и критериите по наредбите – озеленяване, височина, квадратури и т.н.
– По какъв начин може да се подобри достъпът на хората до здравни услуги? В някои села лекар има веднъж седмично и хората трябва да пътуват до града, за да получат медицинска помощ.
– За да се подобри достъпът до здравни услуги на хората по селата може да се организират пътуващи аптеки, да се правят профилактични прегледи, да има пътуващи офталмологична и оптикуслуги. От ВМРО ще инициираме разработването на цялостна програма за здравна политика, медицинско обслужване и профилактика на населените места.
– Каква е програмата Ви относно социалните услуги?
– Община Велико Търново трябва да засили помощта си към 33-те пенсионерски клуба в града и по селата. С механизмите на публично-частното партньорство или чрез привличане на инвеститори могат да се построят старчески домове. Услугите на социалния патронаж могат да се доразвият. Социалните работници, подпомагани от кметовете на населените места, да поемат и различни услуги по домовете на възрастните хора – административни, социални, комунални.
За децата и младите хора в населените места трябва да се разкрият още младежки центрове.
За читалищата трябва да се увеличи субсидията за ремонт и поддръжка на сградите, защото тези културни институции, пазители на духовността по селата, изразходват средствата си основно за развитие на самодейните певчески и театрални състави, а сградният фонд е в окаяно състояние. Ще оказваме помощ на населените места в програмите за утвърждаване и развитие на културно-историческото наследство, работата с децата и подрастващите в запазването и популяризирането на етнографската дейност, народните традиции и обичаи.
21 октомври 2011
