Текст от блога на ВМРО „Българското семейство“
Около 1700 майки в русенска област са засегнати от произвола на НОИ за събиране на средства, получени като обезщетение за отглеждане на дете, съобщиха от Центъра за демографска политика. Националният осигурителен институт иска връщане на средствата, получени от майките след записване на децата им на ясла. Според председателя на ВМРО в Русе Искрен Веселинов това е неправомерно законово, защото до лятото на 2010 година детските ясли не са били в графата детски заведения, а са били под шапката на здравното министерство.
Това е репресивна политика и липса на елементарна справедливост , защото това не са пари на държавата, а пари на майките, удържани от техните заплати, каза още той. Веселинов и колегите му призоваха майките да си търсят правата и да разчитат на съдействие. Центърът ще изпрати сигнал до Омбудсмана на България, отворено писмо до министър-председателя и до редица други инстанции.
Д-р Георги Тодоров пък заяви, че е сезирал Комисията за защита на личните данни, заради констативен протокол, издаден за ясла № 16 в Русе. В него финансовият ревизор Юлия Георгиева e написала имената на 74 деца и техните родители и ЕГН-та на родителите, както и Булстата на 74 фирми.
Всички потърпевши майки могат да се обърнат за съдействие към ВМРО – Българско национално движение и към Центъра за демографска политика.
21 април 2011
Пълен текст на сигната, изпратен до омбудсмана:
До
г-н Константин Пенчев,
омбудсман на Р. България
СИГНАЛ
от Центъра за демографска политика
Уважаеми г-н Пенчев,
Обръщаме се към Вас, за да сигнализираме за административния произвол, предприет от страна на НОИ срещу майки, ползвали обезщетение при отглеждане на малко дете. Стъпвайки на един недобър и неясен текст в Кодекса за социално осигуряване, бяха обявени за нарушителки тези майки, които са записали децата си в ясли и в същото време са получавали майчински. В КСО този текст стои като грозен паметник на държавната грижа преди всичко за фиска и едва след това – за гражданите. Променен е през 2006 г., чл. 53 ал. 4 постановява, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Предишният текст беше: „детско заведение на пълна държавна издръжка”. Неясно защо законодателят приравни яслите с домовете за деца без родителски надзор, още повече, че яслите и тяхната издръжка са елемент от общинската политика и общинския бюджет, а не на държавния бюджет. Заради недостатъчно ясните дефиниции в Закона, промяната щеше да остане незабелязана, ако 4 години по-късно не бе подета тази позорна кампания от структурите на РУСО в цялата страна по „лов на майки-нарушителки”.
Само в Русенска област бяха „издирени и заловени” над 1700 майки (това е близо 30% от общия брой, ползвали майчински). Те бяха принудени да върнат помощта от държавата в почти двоен размер заради лихвите (т.е. тук в крайна сметка печелят банките). Имаше и случаи, в които деца са записвани и не са посещавали детските заведения, но от РУСО са докрай безкомпромисни и безпощадни в тази унизителна кампания срещу български граждани.
Тези действия са насочени от една страна срещу майките, ползвали помощи, а от друга страна – и срещу фирмите работодатели, чрез които до края на 2008-ма година са изплащани въпросните майчински. При това тези действия не намират подкрепа в Закона. Вече има утвърдена съдебна практика, която сочи, че действията на РУСО са порочни, но въпреки това административният произвол на държавата продължава – изнудват се гражданите да възстановяват суми, а сметките на фирмите са под угроза от запор.
Доводите за правната несъстоятелност на посочените по-горе действия на администрацията са следните:
- Съгласно предишната редакция на чл. 53, ал. 4 КСО, детските ясли не са посочени сред детските заведения, настаняването в които е отрицателно условие за получаване на обезщетение от майката.
- С изменението на КСО, обн. ДВ бр. 49 от 29.06.2010 г., в сила от 01.07.2010 г., към детските заведения по чл. 53, ал. 4 КСО изрично са добавени и детските ясли. Това законодателно решение произтича от факта, че по принцип дотогава яслите не са считани за детски заведения.
- Законодателят урежда в съвсем различни нормативни актове материята за детските заведения и за яслите – за яслите това е чл. 118 от Закона за здравето, раздел „Здравна закрила на децата”, като целта при детските ясли е да се подпомага семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. Детските заведения – детски градини, училища и т.н. – са законодателно уредени от Закона за народната просвета, като част от системата на образованието в Република България. Едва с изричното посочване от законодателя на яслите в законовия текст на чл. 53 КСО, те de jure се приравняват на детски заведения и се разширява приложението на законовия текст и относно настаняване на дете в ясла.
- Тъй като действието на законите е занапред, не е с обратна сила, може да се търси възстановяване на платено обезщетение, само след датата на влизане в сила на изменението на КСО – т.е. след 01.07.2010 г., каквито случаи почти няма.
- Още по-неуместни са опитите на администрацията на РУСО да санкционира фирмите, изплащали майчинските – нито КСО, нито друг подзаконов нормативен акт не вменяват като задължение и отговорност, нито дава определени права, работодателят, респективно осигурителят, да осъществява контрол и надзор дали и кога работникът съвестно е декларирал наличието на обстоятелства, даващи основание за плащанията от бюджета на НОИ, и дали изпълнява така поетите задължения по нея. Санкциите срещу фирмите ще имат за последица само влошаване на икономическата среда и безполезно пилеене на време и човешки ресурси.
Тази политика е в разрез с принципите, които правителство обявява в социалната сфера. Така например КСО стимулира ранното завръщане на работа на майките след раждането, програмите на социалното министерство също насърчават този процес и дори финансират програми за наемане на безработни лица като детегледачи, а в същото време се преследват хора, които ползват същата услуга, но в детско заведение.
Тази политика е в разрез още и с елементарната справедливост, тъй като тук не става дума за „помощи” от страна на държавата (както към някои маргинални слоеве), а за пари на лица, които самите те генерират в НОИ, и за потъпкване на изконно право да се ползват от тях в регламентираните от Закона случаи.
Тази политика може да бъде окачествена и като целенасочен опит за унищожаване на българския етнос, тъй като потърпевши са именно неговите представители, които се трудят и съвестно се осигуряват, а маргиналните (основно цигански) слоеве и етноси продължават да паразитират върху труда на българския етнос и да се възпроизвеждат лавинообразно. Дори според казионното преброяване на НСИ населението на България, освен че намалява катастрофално, променя и своята етническа структура по недопустим начин, който води до изчезването на българския етнос (по наши екстраполации българите през 2050 г. ще са екзотично малцинство в собствената си държава, а циганите и турците ще са около 4,5-5 млн.)
Предвид всичко казано по-горе настояваме да упражните правомощията си като Омбудсман и да потърсите възможности и средства за прекратяване на тормоза от администрацията на НОИ над физическите и юридическите лица в името на справедливостта и съществуването на България.
