Никой не може да оспори, че от ВМРО сме най-активната група общински съветници, не само като изказвания, но и като предложения, изготвяне на проекти. За жалост, рефлекс на мнозинството е да отхвърля или да отлага нашите проекти. Но няма да се предаваме.
Така обобщи работата на групата на ВМРО в Общинския съвет на Русе през изминалата 2013 година заместник-председателя на ВМРО Искрен Веселинов, който е един от най-активните общински съветници, председател на групата на ВМРО + Синята Коалиция в местния парламент и дългогодишен председател на Общински съвет – Русе.
В интервю за „Топновини Русе” Веселинов обяви, че според него участието в местното самоуправление трябва да се приема като мисия. Редно е управляващите да чуват и мнението на опозицията, за да работят по-ефективно за града и региона.
Цялото интервю с Искрен Веселинов можете да прочетете тук:
Г-н Веселинов, в национален мащаб измина една бурна политическа година, доколко бурна бе тя за местното самоуправление?
На пръв поглед промените са незначителни. Политическото фиаско на управлението на ГЕРБ, което беше изгонено от доведения до бедствие народ, също както това на Жан Виденов преди години, беляза последната година. Но въпреки стремежа на бившите управляващи да показват в национален план различни лица, да звучат демократично и дори либерални, на място, в Русе продължава да се шири „Цветановщината”.
Бих казал дори, че нашият град е една тъжна витрина на тоя тип управление: пълно незачитане мнението на другите, разделяне на гражданите и фирмите на „свои” и „чужди” – преференции за едните и санкции за другите, арогантност и безкомпромисност с „врага”.
Еталон за този подход беше зверския побой над Ивайло Кирилов, човекът, който се осмели да издигне на един от февруарските митинги плаката „Стоилов, Даков, Нунев, Върбан – мафия! Оставка!” Чу се за побои или опит за побои и над други лица на протеста и така докато нещата се усмириха и управляващата клика се почувства отново в безопасност.
Промени ли се все пак по някакъв начин правенето на политика в Русе заради множеството протести и смяната на правителството?
Не мисля. По-скоро има опит на общинското ръководство да демонстрира флирт с част от протестиращите. Резултат от него са радикални промени на позициите, както по въпроса за омбудсмана – една наша идея, която ще е полезна за гражданите, отстоявана години наред безуспешно, сега е факт поне на теория. От върли противници от ГЕРБ се превърнаха в поддръжници, после, когато „активните граждани” не харесаха кандидатите, пак се оказаха причина Русе да няма избран обществен защитник. Толкова е нелепо, че чак е комично.
Колкото до смяната на правителството, действащата общинска администрация я изживява доста болезнено. Не че правителството на ГЕРБ допринесе нещо съществено за Русе – помним лъжите за финансиране на спортната зала, за ремонта на пътя Русе – Велико Търново, закриването на филхармонията и пр., но един от основните мотиви в кандидат-кметската кампания на Пламен Стоилов беше „изберете ме, с мен е властта”. Сега той се оказва в опозиция и със сигурност не му е комфортно. Впрочем, такава е съдбата на много русенски кметове: Тасев, Калчев, Йотов бяха в същата позиция.
А може ли да се очакват проблеми, произтичащи от факта, че местното управление е от една партия, а националното – от друга?
Зависи от зрелостта и на едното и на другото управление. Степента на политически антагонизъм в обществото ни е твърде висока, дано няма отражение върху отношенията между институциите. Разчитам на това, че БСП е стара партия, трябва да е надживяла болшевишкия апетит за цялата власт, трябва да знае, че това не би било полезно и за нея.
Примерът с ГЕРБ е показателен: имаха малко кметове, взеха националната власт и към „нашите” кметове потекоха блага, общините им се превърнаха в еталон, но на следващите избори много станаха „нашите” и благата намаляха. Русе е пример за това – общината не е изживявала по-трудни финансово времена, а кметът и националната власт бяха едно.
Смятате ли, че русенци са достатъчно добре запознати с работата Ви в Общинския съвет?
Мисля, че правим много, за да може всеки заинтересуван да получи информация, но не съм сигурен, че за мнозинството русенци местните новини са изобщо новини. Едно, че щампата на националните медии до голяма степен определя и интересите на съгражданите ни, както в цялата страна, и второ – в Русе има един неблагоприятстващ фактор: в местната политика няма интрига.
Мнозинството на ГЕРБ, Атака и др. сателити в общинския съвет е монолитно, налага безпардонно решенията си и се стреми да минимизира дискусията. Целият демократичен процес е сведен до една фасада, до една формалност. Не мога да спра да се удивявам например на непримиримостта на управляващите към изказванията на опозицията: твърдят, че говорим много, че им губим времето и пр., т.е. решенията се вземат другаде, от приказки полза няма. Това отблъсква хората и води до трагично ниско доверие към Общинския съвет.
Как оценявате работата си в Общинския съвет през 2013? /взаимодействие с останалите групи в Общинския съвет и администрацията; основни акценти в работата; успешни и неуспешни инициативи/
Имахме много инициативи. Всъщност никой не може да оспори, че сме най-активната група общински съветници не само като изказвания, но и като предложения, изготвяне на проекти. За жалост, рефлекс на мнозинството е да отхвърля или да отлага нашите проекти.
Сред малкото, намерили подкрепа, са промяната на Наредба 6, с която създадохме възможност да бъдат гонени наематели на общински жилища, които системно тормозят съседите си, нарушавайки обществения ред. Друг подобен пример е увеличаване наема на Градските хали, което наложих и което даде възможност нови средства да подкрепят работата на спортните клубове.
И, разбира се, приетото с рядко единодушие на последната сесия обръщение към министерски съвет за спешен ремонт на пътя Русе-Велико Търново и разширяването му до четирилентов. Поне засега не успяхме в борбата си за спасяването на общинската фирма „Паркстрой” и работещите в нея. Очевидно зад тенденциозната обществена поръчка, която я води към фалит, стоят сериозни интереси. Но не смятаме да се предаваме.
Колкото до взаимодействие с други групи или администрацията – то върви по официалните канали: правим предложения, защитаваме ги, убеждаваме. С никого не се договаряме потайно, ничие благоволение не търсим.
Какво бихте желали да се промени в работата на Общински съвет през следващата година?
Стилът на управление и целта на това управление. Мисля, че гражданите само ще спечелят от малко по-добро отношение към опозицията в Общинския съвет и към малко по-голяма чуваемост за предложенията й от страна на управляващите. Колкото до целта – не трябва тя да е формулирана „нещата да минат по-бързо”. Бързата работа – е казал народът ни, – е срам за майстора, а в случая с има не малко поводи за срам.
Например уникално за новата история на Общината ни бе внесен проект за бюджет сгрешен с милион и половина лева! Именно съветник откри тая грешка.
Участието в местното самоуправление трябва да се приема като мисия, като стремеж да свършиш нещо. Всеки, който е осъзнал това, с уважение приема и чуждата активност, приема я като част от общата мисия. Надявам се, управляващите, които вече не са нови, да узреят за тая идея.
