Източник: БГНЕС
Защо преди Десети ноември в България нямаше случай на човек, изяден от бездомни кучета – някак от само себе си възниква този въпрос след трагедията с починалия 87-годишен столичанин Ботьо Тачков, разкъсан от псета.
Мой познат, ръководител на 3-хилядно тракийско село, разказва как се е процедирало през 70-те и 80-те години. Появят ли се скитащи кучета, кметството търси най-напред жители, които искат да си вземат домашен любимец. Вземат ли го обаче си носят пълната отговорност, включително и наказателна, ако кучето му нападне човек. Във всеки случай било е забранено да го пуска само извън двора. Що се отнася до кучетата, останали без стопани, те били събирани на определено място и местната ловна дружинка свършвала работата. Това обаче не е било еднократно действие – така се процедирало веднъж на 3-4 години. Макар да става дума за село, по същия начин се е процедирало и в градовете. Навсякъде уличните кучета просто били премахвани.
Не бих искал тези редове да звучат като носталгия по соца, но нямам спомен за семейство в България, почернено от безстопанствено псе (все пак на 34 години ме свари Десети ноември). Може и да е имало инциденти с кучета, за които не се е съобщавало с пропагандна цел, но те са били отделни случаи, а не система, както е в момента. И сега вижте до какви гротескови сравнения са ни довели кучетата. Преди Десети ноември подходът към тях може и да е бил жесток и нехуманен, но резултатът бе цивилизован – не е имало човек, умъртвен или осакатен от помияри. Сега подходът уж e цивилизован, а резултатът е антихуманен – хора гинат от улични (и обгрижвани) псета.
Пред БГНЕС Явор Гечев от природозащитната фондация „Четири лапи“ оспорва този подход. Преди години в Студентския град спортистка бе нападната от бездомни кучета. „Тогава събраха от Студентския град всички кучета, избиха ги и сега резултатът е, че там е пълно с кучета“, констатира той. Само че това избиване е било еднократно, докато преди Десети е било система – веднъж на 3-4 години.
Днес България е тероризирана не от екстремисти или ислямисти, а от бездомните кучета. Ако тази мисъл ви се вижда спекулативна или пресилена, припомнете си смъртните случаи от кучета последните 20 години. Спомнете си и колко хора са нападнати. Жертви на псетата стават и най-свидното за нас – децата ни. Между 100 и 150 оплаквания на седмица е имало през 2011 г. до „Екоравновесие“ – организацията, която се занимава с контрола върху кучешката популация в София.
Вижте само какъв страх е царял в квартал „Малинова долина“, където се е разиграла трагедията с Ботьо Тачков. Пред медиите майки се оплакаха, че не смеят да изведат децата си на разходка, други пък се движели само с кола. Един от жителите излизал навън с метална сопа, а жена му носела в чантата си дървен крак от маса. Друг жител хвърлял пиратки, за да разпръсне кучетата. Преди 10-на години и аз бях „обгрижен“ от най-добрия приятел на човека, който изкара върху десния ми крак яда си, че не може да догони форсираща кола по уличка на 10-на минути пеш от парламента ни. По същия начин майка ми бе нахапана от четириноги, за които движението на една пенсионерка по тротоара срещу Сточна гара е било нахлуване в територията им. Случайно отворена врата спаси жена ми от две подгонили я кучета – също в центъра на София. Заради безстопанствените кучета не може да се движим спокойно и свободно из града, а страхът от тях стана неизменна част от ежедневието ни. А уж сме свободни граждани на демократична държава!…
За съжаление случаят с икономиста Ботьо Тачков е поредният пример колко ялов е целият ни подход към бездомните кучета последните 20 години. Да вземем „Екоравновесие“. Поне от две години територията около петте блока в „Малинова долина“ е била поделена между три глутници – около 60-65 псета. Именно част от тях са нападнали професор Ботьо Тачков.
Прибрало ли е „Екоравновесие“ поне едно псе? Преди 2008 г. уличните кучета в София са били 16 000. След тригодишната програма 2008-2011 г. за овладяване на популацията им днес те варират между 9000 и 9500. Това може и да е овладяването на популацията, но не и на кучешката заплаха. Дали по обективни причини, дали поради злоупотреби и корупционни схеми, дали поради корист, некадърност или небрежност, но факторът „Екоравновесие“ не работи. Той е чиста проба неравновесие, чиято жертва е човешкият вид.
Да вземем и факторът кучкарници. Добре, като хуманно общество няма да избиваме уличните кучета, а ще ги настаняваме в приюти. Само че един приют, съобразен с всички изисквания на ЕС, струва 2,5-3 млн. лева, твърдят компетентните лица. Такива пари обаче бяха невъзможни за много общини в предкризисните, та камо ли в сегашните, кризисни години. България дори няма пари за по-евтини приюти – с по-занижени изисквания. Дори София не може да си позволи повече от 4 приюта, побиращи общо 4000 при налични 9000 кучета. Така че и факторът кучкарници не работи, не сработи и в „случая Тачков“.
А какво става с „Кастрирай и върни“ – програма за кастриране на бездомните кучета и после връщането им обратно на улицата. „От три години съм в приюта. Кастрираме средно 4500 кучета на година. И всеки ден идват нови“, каза пред „Труд“ шефът на приюта в Сеславци д-р Емил Петков. Явор Гечев уверява как за 2-3 години кастриране броят на кучетата може да бъде сведен до санитарния минимум от под хиляда. Според него обаче нито това може да стане, нито пък тригодишната програма за кастриране е дала резултати. Първо, защото, не могли да бъдат контролирани собствениците на кучета, които в един момент зарязват домашните любимци, а второ, в покрайнините на София масово се докарвали и пускали кучета от съседните общини.
Да, той е прав, че това е човешка безотговорност, но колко още хора трябва да бъдат умъртвени или осакатени от помияри, докато дочакаме общините или собствениците да се откажат от сегашната си практика? Впрочем ако радикалният подход отпреди Десети ноември бе останал в сила, дали общините около столицата щяха да прехвърлят помиярите си в нея?
А и дали кастрирането парира на сто процента кучешката заплаха? В 82-хилядният Перник например с неговите 2040 бездомни кучета смятат, че това не решава проблема, защото голяма част от ухапаните са пострадали именно от кастрирани животни. Освен това няма ли едно кастрирано куче да нападне човек, ако не е яло примерно два дни? И може ли улицата да му осигури системно изхранване, за да се движим спокойни?
След като тези фактори не работят вече колко години, защо не се откажем да търсим топлата вода, ами просто не се върнем към практиката от миналото? Защото ако тези три глутници бяха ликвидирани, сега професорът щеше да е жив.
Има обаче и друг фактор, който се оказва, че е работил за смъртта на Тачков – обществено съзнание или нагласи. Те невинаги носят знака плюс. Директорът на „Екоравновесие“ Манол Нейков обяснява агресивността на кучетата в „случая Тачков“ с храненето им от съкварталци на пенсионера (дали със сурови или не кокали е подробност). Това кара животните да пазят територията си и да са агресивни. Не бих искал да прозвучи анатемосващо, но всички онези обитатели на петте блока, които са давали храна на кучетата, наистина са виновни за смъртта на Тачков. Те са съучастници в неговата смърт. Но законът е такъв, че ги оставя в територията на недосегаемостта.
Вижте също какво се получава след инцидента с Тачков. Екипи на „Екоравновесие“ открили гаражите, в които глутница спи и се храни. Само че две жени от квартала, които разхождали кучетата си, повикали глутницата, влезли между блоковете и я разпръснали, за да не бъде изловена. Не оскотяваме ли от милост към псетата? Това не е ли също човешка безотговорност, за която говори защитникът на бездомните кучета Явор Гечев.
На нас още не ни е светнало, че чувството на жалост към уличните кучета води до съучастничество в човешка смърт. Как например се стигна преди две години до смъртта на 6-годишната Кристиана Кирилова от разградското село Сушево. От състрадание и жалост 50-годишната жителка на същото село Елена Банкова хранела глутница от 20-а нерегистрирани кучета. Радвала се и на новородените кутрета – ще кажете невинно и нормално човешко състояние. Но точно четири от нейните кучета се нахвърлили в центъра на селото срещу малката Кристалина и я умъртвили. Наистина сме оскотели от милост към псетата. Нито Банкова, нито обществото ни като цяло са проумели колко „работещо“ е привидно несъвместимото съчетание на умиление-убиец. То ни прави съучастници на помияри убийци. Да храниш бездомно куче, вече означава да храниш потенциален убиец.
Някои неправителствени организации и екозащитници също са носители на минусите в обществените нагласи относно кучешкия проблем. В пресата вече се появиха съобщения, че лица от неправителствени организации се опитвали да пречат в залавянето на бездомни кучета в кв. „Малинова долина“ след инцидента с Тачков. Природозащитници и неправителствени организации вземали под надзор именно най-агресивните песове, включително една каракачанка, за която има препоръка за убиването й. Ами ако утре такива псета умъртвят още един човек? И изобщо тези защитници и организации не би ли трябвало да работят за общественото благо? Защото излиза, че създават риск за човешкия живот, че могат да станат съучастници на помияри убийци.
И накрая – защо из градовете на Запад няма уличните псета? Само с кастриране ли е постигнато това? Ако наистина искаме да няма повече некролози заради кучетата, да няма пострадали и обезобразени деца, трябва час по-скоро да се върнем именно към радикалния подход спрямо уличните кучета.
–––––-
Юри Михалков е завършил Факултета по журналистика на Софийския университет, работил е във всекидневниците „Стандарт“, „Експрес“, „Факс“. „Кооперативно село“ (сегашната „Земя“). В момента работи във в. „Сега“, изразява личното си мнение.
13 април 2012
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
Джамбазки: Направете извънредна сесия за кучетата и отчет всяка седмица!
